2017г.: От Бозуков до Порожанов – хаосът (І част)

Коя беше основната обществена тема в страната и в земеделието през 2017 г.? Беше все същата – пари. За държава, която позволява една фирма за хазарт да хипнотизира от сутрин до вечер народа в най-бедната страна в Европа и да го приспива с мечтите за чудото изведнъж да стане богат, това е очаквано. За земеделието пък е още по-очаквано, тъй като парите пристигат по график. Идват като пътнически влак, който спира на всяка паланка или лъскава гара, за да разтовари някаква сума и да продължи. Всеки си чака парите на определената спирка  и когато влакът не пристигне навреме, настроението става бунтовно.

Януари

Започнаха първите и последни дни на Десислава Танева като земеделски министър през 2017 г. в очакване на служебен министър. Преди да напусне, Танева очаквано изхвърли от наредбата за обвързаното подпомагане тиквите и орехите, заедно с други култури, които се бяха намножили ненормално, и наложи доказване с фактури на минимални количества мляко за животновъдите. Освен това вмъкна в мярка 10 помощ и за подвижните пчелари – към 30 лева за пчелно семейство.

Като за последно, Народното събрание хакна арендаторите като им наложи със законова поправка да сключват договори със собствениците на 51% от нивите. Но също така си поправи собствената грешка със забраната за споразумения за белите петна при трайни насаждения.

В края на месеца – на 27 януари, в министерството влезе проф. Бозуков. Сигурно бе респектиран, защото на кратката церемония по предаване и вземане на властта каза: „Оценявам всички положителни неща, които са постигнати преди мен“. Не че той имаше някакъв хоризонт нещо да направи, но така се изрази, с което си придаде тежест. Беше петък, а в понеделник новият шеф на Националната овцевъдна асоциация Караколев му спретна митинг за добре дошъл. Ей така, по принцип и да свиква. Защото причините, които изброи, бяха рядка постна супа.

Февруари

Още на 1 февруари, преди да е запомнил гледката от прозореца на кабинета си, Христо Бозуков уволни шефа на фонд „Земеделие“ Порожанов. Беше толкова лесно и неочаквано, все едно изтриваш билетче от лотарията с голямата печалба. На следващия ден, сякаш вече пристрастен към оставките, служебният министър пожела оставката и на проф. Васил Николов, тогава шеф на селекционната агенция. Три месеца по-късно се разбра, че печелившите билети не са били на Христо Бозуков, а на Румен Порожанов и на Николов, но в началото на февруари кой да ти каже. На 10 март и Лозана Василева получи билет – тръгна си от ДФ „Земеделие“ като зам.-директор, за да се завърне като зам.-министър по-късно.

Румен Порожанов трябваше да си подаде оставката, за да разбере колко силно го цени земеделския бранш. Или пък колко мрази резките движения на властта. Първа реагира Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), после Българска асоциация „Биопродукти“, след нея Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция. А накрая, по време на Петата национална среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), 11 организации се подписаха под обща позиция срещу липсата на приемственост в министерството, която изпратиха на президента Радев, служебния премиер Герджиков и аграрния министър.

Христо Бозуков нямаше търпение да отговори на офанзивата: „Ще има още оставки“ – рече той веднага след това в специално интервю . Така си отиде и Тотка Трифонова, председател на Селскостопанска академия. Въпросът беше дали министърът все пак ще свърши някаква работа или е влязъл, за да колекционира оставки.

Пак през февруари по искане на премиера всички министри в служебния кабинет трябваше да направят бързи ревизии на управлението преди тях и да докладват. Резултатът за МЗХ беше, че при обществените поръчки няма нарушения, има само забавяния.

На 22 февруари министър Бозуков трябваше да открие изложбата Агра в Пловдив докато група фермери го заплашва с протест. Поводът? Забавени плащания по директните мерки. На другия ден министерството се защити с прессъобщение: Към 23 февруари 2017 г. са платени с 10 млн. лв. повече в сравнение с 23 февруари 2016 г. Никой не поиска да го чуе.

Март

Март започна с протести на животновъди и тютюнопроизводители. На 2 март те затвориха пътя на Пъстрогор до Свиленград. На 8 март животновъди от района на Сандански ги последваха. После бе публикувана заповед на министър Бозуков от 28 февруари за спиране приема на нови кандидати по мерки 10 и 11. И тогава вече ситуацията стана неудържима. Междувременно министърът продължи да мете системата и така изхвърли шефовете на „Напоителни системи“ и на агенцията по рибарство и аквакултури. По някое време усети, че трябва да се обясни на свой терен и свика пресконференция.

На 14 март служебният министър обяви пред медиите, че Поземленият кодекс, изработен по обществена поръчка от столична адвокатска кантора, е лош, съмнителен и скъп. (По-късно Румен Порожанов също нападна кодекса и го нарече „пълна боза“ и „нула, абсолютна нула“.) Каза също така, че гъските са изкълвали субсидиите по мерка 10 и 11, с което директно замери зърнопроизводителите.

Още на следващия ден Десислава Танева и Васил Грудев събраха журналисти, за да заявят, че Бозуков е направил театър (за мерки 10 и 11) и дори не вдига телефона си, за да му бъде обяснено как стоят нещата. Пари има, обяви убедително Грудев. Но, не. Не беше прав. Предишното ръководство на МЗХ беше допуснало гафа да остави мярка 11 без бюджет за следващите биофермери.

Кампания 2017 г. по приемане на заявления за директни плащания, която трябваше да тръгне от 1 март, закъсня до края на месеца по технически причини. Ситуацията изглеждаше направо изпусната от контрол, въпреки че от фонда преведоха пари по мярка 13 за необлагодетстванати райони. А също така съобщиха предварителния ранкинг по мярка 4.1 – втори прием, и обявиха готовност за подписване на договори по мярка 6.3.

След като най-напред се срещнаха с премиера Герджиков, за да бъде гарант за навременното изплащане на обвързаното подпомагане, браншовите организации в сектор Плодове и зеленчуци продължиха натиска през целия март. И.д. директор на ДФЗ Живко Живков беше обещал до края на март да плати, макар че асоциациите искаха за по-сигурно да си получат парите преди изборите. На 30 март субсидии нямаше, а телефоните на фонда прегряха. Живко Живков въобще не отговаряше. На 31 март някакви суми се преведоха – без ставки, без проценти, с обещанието, че ще има още малко по-нататък. „Колегите работиха цяла нощ, за да направим тези плащания“, обидено реагираха от фонд „Земеделие“, когато Агро Пловдив попита.

Преди това, на 22 март, земеделското министерство бе обсадено от животновъди и биопроизводители. На 24 март – отново, заедно с блокада на гранични пунктове. Беше петък, а в неделя имаше избори. На 31 март служебният министър се коригира и допусна кандидатстване по някои схеми на мярка 10.

Април

След като ГЕРБ спечели изборите, протестите спряха. Чудна работа. Но проф. Бозуков продължи да уволнява докато все още може. След срещата между него и Десислава Танева под домакинството на проф. Герджиков, бившата министърка заяви, че го е помолила да спре с оставките, защото администрацията е под стрес.

В началото на април със заповед бе определена ставката за протеинови култури – 110,68 евро/хектар. Изплати се малка част от средствата по мерки 10 и 11. Към 13 април министър Бозуков поправи още веднъж заповедта си от 28 февруари и отвори изцяло за чекване мерки 10 и 11, но с условието новите заявители да подписват декларации, че ще получат подпомагане само при наличен бюджет.

На 24 април НСИ съобщи, че през 2016 г. средната цена на земеделската земя у нас е била 761 лева при граници от 221 лв./дка в Югозападна България до 2190 лв. в община Балчик. А средната рента е 44 лева.

В края на април овошките масово не вързаха плод, сякаш попарени от политическия климат в страната.

Май

На 4 май Христо Бозуков усмихнат предаде кабинета на Румен Порожанов и в същия ден тютюнопроизводителите си получиха държавната помощ. По този повод бе заподозрян, че е човек на ДПС. Новият министър на ГЕРБ многозначително отбеляза, че „в това министерство има много съдържание“, а също и много думи, тъй като в новия кабинет то вече се наричаше Министерство на земеделието, храните и горите … и „последният да затвори вратите“.

Следва продължение

Прочети още: 2017г.: Министърът балансьор – Надежди за ПРСР (ІІ част)

2017г.: Когато политиците разбъркат тестето – Спирачката (ІІІ част)