Хитра схема на ход за привличане на пари по „Училищен плод“

Бизнесдама, регистрирана тази година като земеделски производител със 185 дка земя в 4 области, има шансове да бъде одобрена за доставчик на 44% от децата, включени в училищната схема

Схемата „Училищен плод“, по която се доставят плодове и зеленчуци на децата от детски градини и училища, си „намери майстора“. Лицето Милена Димова Рашева е кандидатствала с две фирми като новорегистриран земеделски производител пред фонд „Земеделие“ с цел да осигури доставките на плодове и зеленчуци на общо 217 хиляди деца, които представляват 44% от всички деца, включени в схемата „Училищен плод“. Самата Милена Рашева има малки стопанства в областите Разград, Добрич, Стара Загора и Кюстендил, с общ размер на обработваната земя от около 185 декара. С това географско разпределение, тя печели преднина пред кандидатите, тъй като едно от условията в наредбата е, че се избира онзи земеделски производител – доставчик, чиято ферма е в радиус до 100 кг от местоположението на училищата и градините. Друго предимство, което Рашева ще получи при оценяване на офектите й, е, че произвежда различни видове култури – и плодове, и зеленчуци, което е предимство.

Това разказа днес на пресконференция в София, излъчвана онлайн, Чавдар Маринов, председател на Асоциацията на организациите на производителите на плодове и зеленчуци.

Маринов посочи още, че Милена Рашева е декларирала, че има 25,9 дка ябълкова градина. При агростатистически среден добив от декар в размер на 1283 кг от декар, реколтата от градината би била 33 тона. В същото време, за да доставя ябълки на 217 хил. деца, Рашева се нуждае от 212 660 кг ябълки, което е 6,5 пъти повече. Това пък означава, че кандидат-доставчикът ще купува ябълки, които може да са и от внос. В наредбата за схемата „Училищен плод“ не е записано изискване продукцията да е българска.

Големият пропуск на норматива е, че давайки предимство на земеделските производители като доставчици на плодове и зеленчуци в учебните заведения, не е предложена формула, която да изчислява капацитета на съответния земеделец. Тази формула би могла да покаже колко деца може да обслужи стопанин със 100 дка ябълки, примерно, обясни Чавдар Маринов.

Друг съществен пропуск на наредбата е, че в нея липсва условие доставчиците на плодове и зеленчуци да са сертифицирани по GlobalGap. Този сертификат гарантира проследяемост на продукцията от полето до крайния потребител, а освен това изисква нулево ниво на пестициди в продукцията. Това е особено важно като се знае, че в случая потребителите са деца.

Чавдар Маринов е сигнализирал два пъти през август премиера Бойко Борисов, земеделския министър Румен Порожанов и директора на ДФ „Земеделие“ Живко Живков – първо за възможността да се появи такава схема, после и за прилагането й от Милена Рашева. Отговор до момента няма.

На 6 август приключи срокът за кандидатстване по схемата „Училищен плод“, през септември ДФ „Земеделие“ ще обяви резултатите, уточни председателят на асоциацията.

Маринов настоява спешно да се промени наредбата за двете схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, да се анулира последният прием по схемите и да се обяви нов прием след изменение на наредбата. Председателят на асоциацията настоява в наредбата на намери място формулата, която изчислява капацитета на производство на всеки кандидат. Така ще бъдат елиминирани шансовете на схемаджии като посочената Милена Рашева.

Рашева е кандидатствала като доставчик с фирмите „София плод“ООД и „Ню проджектс консулт“ЕООД.