Кр. Кумчев: Каква ще бъде следващата ОСП ли? Все същата – на лобитата и играчите

Фермерът от Пловдив предлага методика на субсидиране, според която всеки получава процент от продадената продукция

Държавата може да реши демографската криза, като инвестира средства за създаване на стопанства и привлече в селата нереализиралите се в градовете хора

Красимир Кумчев е агроном по образование. В годините на социализма е ръководел голямо кооперативно стопанство в Рогош. След 1989 г. започва малко по малко да създава свои овощни градини – ябълки, череши, а отскоро и сливи, отглежда и зеленчуци. Насажденията заемат вече 700 декара. Предава на синовете си Петър и Христо своя опит и философия за земеделието и бизнеса. За 60-годишния си юбилей Красимир Кумчев изненада приятелите си с друга дарба – написа автобиографична книга.  

Г-н Кумчев, достатъчна ли е обвързаната подкрепа за сектор Плодове и зеленчуци?

Не е достатъчна. Бедата не е, че ще се намали субсидирането в целия Европейски съюз и в България. Голямата беда у нас е разпределението на този ресурс, какъвто и да е той. Видя се, че като се дадат лесни пари, както се дадоха за тиквите, те стават шампион. Това е нагледен пример за въздействието на субсидирането върху определена култура. Никога през тези вече 11 години помощта за земеделието не се е разпределяла по правилния начин, винаги са се появявали изкривявания и те са се преодолявали чак когато общественото мнение се надигне и се посочи, че това е глупост . Така беше и с калифорнийския червей.

Ще ви коригирам. Информацията от министерството е, че за следващия програмен период плащанията на площ няма да са по-малко за България, но по ПРСР ще има орязване.

ОК, но ако политиката през тези 11 години се повтори, ефектът няма да е никакъв. През 2017 и 2018 г. се проведоха различни срещи за обсъждане на българската позиция за следващата ОСП. Но ако човек върне лентата кои са били хората, които преди 5 години са обсъждали настоящия програмен период, ще види, че са същите. Няма разлика. И за мен просто е загубена кауза да смяташ, че същите играчи, които тогава чертаеха светло бъдеще на българското земеделие, сега ще родят нещо ново. Защо през тези години не се насочи ресурс не към червеи и тикви, а към пиперопроизводството например? Там недостигът е 10-12 пъти, защото с толкова производството е по-малко от потребностите за прясна консумация и преработка. 

Добра ли беше според вас промяната на обвързаните плащания за догодина, когато за пипера ще има самостоятелен бюджет от 4,6 млн. лв.?

Това пак е промяна на парче. Общата сума за плодове и зеленчуци е по-малка от тази за тютюна! За какво говорим въобще!

Каква е целта на една аграрна политика, без значение за коя държава говорим?

Да се произвежда много и качествено с цел задоволяване на собствените нужди на държавата, излишъците да се изнасят. Това е аксиома. Докъде сме я докарали ние? 80% внос на плодове, 80% внос на зеленчуци. Довчера гледах, може и сега да ги има, ябълки от Нова Зеландия. Разстоянието оттам до България е 17 600 км! Това е все едно от космоса да сваляш продукция и то в година, в която имаме изобилие от качествени ябълки. Ако субсидиите се разпределяха така, че да отиват към тези, които са в състояние да произвеждат много и качествено, без значение каква продукция, то те щяха да получават толкова пъти повече подпомагане, колкото пъти е по-добра е реколтата им. 

Но хората не се раждат готови за земеделие! Какви шансове ще имат при такова разпределяне на субсидиите младите и неопитните?

Всеки трябва да мине по пътя, изведнъж професионалист не се става Преди 20 години имах 12 декара ябълки и тогава нямаше откъде да взема кредит. Директорът на банка ДСК, който ми беше и приятел, не ме пусна да вляза в банката, сякаш съм вирусоносител. Каза: „Ела да пием едно кафе и не ме питай за кредити!“ Още тогава му направих прогнозата, че ще дойде време, когато ще ни търсят по полето. Преди 7-8 години наистина дойде това време, сега ни намират на полето и газят калта, за да ни предложат кредити. Който иска да прави реален бизнес, да се заема! Подарък оценен няма! 

Как да се отсеят тези, за които земеделието е професия, от онези, за които субсидията е цел?

Ако се въведе моята методика, фермерът ще получава големи субсидии, ако произвежда много и качествено. Тогава няма да е необходимо и да се въведе таван на субсидиите. Основата на

моята методика е: произвеждаш професионално, реализираш високи доходи, получаваш високи субсидии.

Ако произвеждаш на книга – не взимаш нищо. Искаш ли да си в сивия сектор, да не плащаш ДДС и данъци – пак не взимаш нищо. Изборът е твой, резултатът също е твой. И няма от кого да се оплачеш. Толкова ме е яд, че се въведе изразът „демографска пустиня“! Едно от нещата, които могат да помогнат да се спре този тренд и да се обърнат нещата, според мен е земеделието. Повечето българи имат на село някаква къщичка, порутена или не, но имат собственост. Повече имат някаква земица, ако все още не са я продали. Ако човек със своите знания и образование няма реализация в големия град, това е неговият шанс – да се върне на село, да си отглежда децата там без да плаща наем, без да купува жилище и земя. Тогава по обективни прчини тези дребни производители ще започнат да се групират, за да стоят добре на пазара. Обективно, осъзнато, а не по съвет на държавата, която иска да се правят кооперативи и сдружения. Ако това стане, в селата ще се развие някаква дребна търговия, кафенета. Ще има дечица в детската градина, в училищата. Ще започне нещо да се случва. 

Защо досега не се е случило?

Защото човеците не мислят. Аз познавам хора, които в своята си сфера са перфектни професионалисти, но не са визионери. Не могат да хванат нещата от птичи поглед и да разберат какво е добре да направят. Много пъти съм давал пример с Никола Тодориев – министър на енергетиката по времето на Тодор Живков. Започнил съм неговото име, другите министри съм забравил. Защо? Той беше професор, но също така и визионер. Отива при Живков и му казва: „Имаме огромни залежи на лигнитни въглища, които са най-ниско калоричните. Но пък няма да има големи разходи за добиването им, защото са на повърхността. Имам методика въглищата от Маришкия басейн да произвеждат ток.“ Така се създават трите ТЕЦ Марица Изток, в две от тях американците печелят милиони. Възхищавам се на такива хора, които правят нещо в своята си област и сто години след това то още работи.  

Тоест, искате да кажете, че държавата трябва да бъде визионер и да помогне на тези, които искат да се върнат на село и да станат малки производители?

За попупланинските райони имам идея как хората да се задържат и да имат поминък. Разликата в доходите между оранжерийното и полското производство е горе-долу 1 : 10. Тоест, ако си полски производител ти трябват 100 дка, за да си издържаш семейството. В полупланинските райони, където няма толкова много обработваема земя, на едно семейство са нужни 10 дка оранжерии. Няма никакъв проблем

държавата да направи оранжерии в тези места и да ги предостави на желаещите

да развият земеделие срещу условието наистина да бъдат производители в продължение на 10 години или да си откупят инвестицията. Тогава в някои малки общини като Ардино например хората ще вземат на акорд тези оранжерии и заедно ще решат какво да произвеждат – само домати, един сорт, или краставици, или пипер. По естествен начин, защото им е необходимо, ще си направят сдружение. Ще излязат на пазара с голяма партида. Дразня се, когато колеги казват, че големите вериги не допускат българския производител до тях. Въпросът не е в някаква бариера, която веригите поставят, а в това, че малкият земеделец, който има за деня 100 кг пипер, няма изгода да го кара до складовете на хипермаркетите, защото транспортните разходи струват повече отколкото пипера. Трябва да си достатъчно голям, за да си позволиш транспортната инфраструктура, амбалажи и други разходи и те да ти представляват не повече от 3-5% от това, което ще получиш, продавайки продукцията. 

Защо хората не се сдружават?

Защото не си вярват. Обичайно фермерите се сдружават, за да кандидатстват по мярка или иначе казано – вървят по пътя на парите. 

Но, според вас, те ще се сдружат естествено, ако държавата инвестира в дребното земеделие и предостави оранжерии или оборудвани обори за откупуване от тези, които изберат да живеят на село?

Държавата трябва да инвестира, защото демографската криза е страшна. С държавни пари се поддържа пътната инфраструктура, поддържат се електрическа и ВиК инфраструктура. Това са много пари. Може в едно село да има 20 човека, но не можеш да ги оставиш без път, без ток и вода. Не може да не осигуриш снегопочистване и поддръжка на пътя. Това са пари, които се харчат за села, които умират. Ако тези пари се инвестират по начина, по който аз предлагам – за създаване на работа на тези хора – те ще се осмислят. За да се развива един бизнес, без значение какъв е, трябва да има предвидима икономическа среда. Да кажем, че имаме един човек в големия град, който е напуснал селото си. Плаща наем, ток и т.н, заплатата не достига за нормален живот на семейството му.

Той, за да реши да се върне на село, трябва да знае какъв е хоризонтът му.

Трябва да има правила, които не се променят всяка година. Несигурната среда веднага рефлектира върху поведението на хората, които биха искали да се занимават със земеделие. Няма да минат чак толкова много години, когато производителите на зеленчуци например, ще печелят много добре. Защото наскоро четох прогноза, че производството на зеленчуци в света ще намалее двойно до 2050 г. Тогава и цените им ще станат други. Още отсега трябва да се задвижат политики, които да дадат резултат ако и когато това се случи. 

Много надалеч гледате, г-н Кумчев. А виждате ли какво ще се случи след 2020 година, когато влезем в новия програмен период?

Дотогава лобитата ще успеят да защитят интересите си. Тъй като Европа натиска за тавани, нашата страна ще наложи такива, но те ще са толкова високи, че ще засегнат примерно 10% от зърнопроизводителите. Голямата част от тях ще бъдат окей. Лобито на птицевъдите също ще си получи своето, както и това на другите животновъди. Зеленчукопроизводството и овощарството ще си останат с тези 60-70 милиона лева. 

Но вие предлагате методика, която би променила коренно генералната формула за субсидиране. Представихте ли я пред министър или депутат?

Не, но нямам никакво съмнение, че методиката е известна. Когато патентовах ноу-хауто, бях направил някои изчисления, които мога да споделя какви са към днешна дата. Тази година в България влизат 2,8 млрд. лева в земеделието. Произвеждаме непреработена земеделска продукция за около 8 млрд. лева. тоест, около 33-34% от произведената ни продукция е субсидирана. По-голямата част от средствата ще отидат при зърнопроизводителите, а ние с плодовете и зеленчуците оставаме с 3%. Моята методика е точно обратното – на 100 лева произведена и продадена непреработена продукция всеки, без значение какво произвежда, получава 30 лева субсидия. Пример: Ако един производител на пшеница добива 700 кг/дка зърно, което продава за 0,30 лв./кг, ще получи 210 лева от декар и за тях – 60 лв. субсидия.

Субсидирането ще е напълно реално

и никой на никого не може да се сърди за него, освен на себе си. Няма лобита, няма играчи. Никой няма да излезе на протести, защото сам ще е отговорен за подпомагането, което получава. Това създава предвидима икономическа среда. Дребният производител ще знае, че ако днес е продал продукция за 100 лева, в края на годината от фонд „Земеделие“ ще му изплатят 30 лева за нея. Във всяко село ще се появят по-оперени земеделци, които ще наемат голяма част от безработните. Например аз съм наел на щат 20 човека в село Трилистник. Имам едно семейство и четиримата работят при мен, 5 хил. лв. получават общо. Ако се приложи методиката ми, те ще взимат много повече. Защото, ето още един пример: Тази година средният добив от ябълковите ми градини е 3,5 тона от декар. Средният ми приход е около 3000 лв., което означава, че субсидията, която би трябвало да получа, ще е 900 лева от декар вместо сегашните около 180 лв. Но ако подпомагането е на базата на моята методика, ще мога да си позволя по-качествена и съответно по-високо платена работна ръка. Работниците от своя страна ще вложат повече пари в образованието на децата си. И т.н. Това би се случило, ако земеделието тръгне по правилната пътека, вместо да стои в шубраците. Готов съм да споря с всеки за моята визия за аграрна политика, стига да не кажат, че тя нарушава регламент еди кой си. Защото това ще е просто несериозно.