Стратегия за цифрово земеделие залага държавна инвестиция в 260 метео станции

Документът предлага допълнителна премия за фермери, които инвестират в цифрови технологии

Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони предвижда държавата да инвестира около 1,4 милиона лева в монтирането на метео станции върху земеделски площи. В нея е заложено с европейско финансиране да се подсигури високоскоростен интернет, който да подсигури добри връзки именно на полето, за да станат приложими в селското стопанство цифровите технологии. Освен това документът предлага да се изплащат допълнителни премии на фермери, които прилагат умни и прецизни машини в процеса на производство. Стратегията е публикувана за обществено обсъждане на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/.

Стратегията прави преглед на прилагането на цифровите технологии  у нас, като цитира Доклад на Европейската комисия за 2018 г. В него България се нарежда на 26-то място сред 28-те държави-членки на Европейския съюз относно ползването на тези технологии. Страната ни изостава с покритието с 4G мрежи и с разпространението на бърз и свръх бърз интернет. В доклада на Европейската комисия за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2018 г.  се посочва, че общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии в България е сред най-ниските в ЕС. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия у нас е сред най-ниските в ЕС. За съжаление в доклада не се съдържат данни конкретно по отношение на сектор „Земеделие”.

„… Когато България изготвя своя Стратегически план /за следващия програмен период – б.р./ и интервенциите в него, те ще трябва да бъдат разработени по начин, така че да подпомагат постигането на целите, посредством създаването на едно модерно и цифровизирано селско стопанство. Основната институция на европейско ниво, отговорна за цифровизирането на земеделието и промотиране на иновациите, е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI)“, се посочва в стратегията.

Цифровизацията на земеделието е свързана както с модернизиране работата на администрацията, така и с подобряване на оборудването и резултатите в земеделските стопанства.

Цифровизиране на МЗХГ

В стратегията е посочено, че през юни 2018 г. МЗХГ е стартирало обществена поръчка с предмет „Изграждане на информационна система с електронни регистри за нуждите на специализираната администрация (ЕРСА) на МЗХГ”. Целта на поръчката е изграждане на единна информационна система, която освен обединяване на електронните регистри  ще предоставя и консолидирани данни, постъпващи от различни вътрешни или външни системи/регистри за целите на специализираната администрация. За изграждането на тази информационна система е избран изпълнител, който вече работи по възложените му дейности. Срокът за създаването на ИС ЕРСА е до края на 2019 г.

По отношение на останалите регистри, които попадат в обхвата на поддържаната от МЗХГ ГИС система, по време на подготовката на настоящата стратегия Министерство на земеделието храните и горите в началото на месец декември 2018 г. е стартирало обществена поръчка с предмет „Разработване на Интегрирана информационна система за пространствени и регистрови данни за изпълнение функциите на МЗХГ”.

Стратегията предвижда няколко основни стъпки за бързо и мащабно цифровизиране на земеделието, с които ще се постигне неминуем ефект върху стопанствата, а оттам и в селските райони.

Като начало, с европейско финансиране трябва да се подобри скоростта на интернет поради увеличеното потребление и все по-широко приложение на електронни услуги. За да се развиват цифровото земеделие и цифровите технологии трябва да бъде достъпен високоскоростен интернет със 100% покритие и с поне 30 Mbps, а на места – около големите градове и равнинните територии, най-подходящи за развитието на интензивно земеделие –  до 100 Mbps.

Основната цел е да създаде необходимата инфраструктура за доставяне на услуги в отдалечени и слабо населени райони, тъй като при тях се наблюдава значително изоставане в използването на интернет и всички свързани с това услуги. Като следваща стъпка се планира надграждане и поддръжка на оптичните високоскоростни инфраструктури, обслужващи всички земеделски стопани дори в малките населени райони.

Национална метеорологична мрежа

Втора стъпка е да се осигури национално финансиране за монтирането на 200 – 260 метеостанции при земеделските територии, които да предоставят най-важната информация като температура на въздуха, количество валежи, относителна влага, температура на почвата, влага на почвата, сила на вятъра и други. Необходимо да се създаде единна мрежа от прецизни данни, която да бъде достъпна за българските земеделски стопани посредством приложение за телефони с Android или iOS операционни системи. По този начин всеки земеделски стопанин ще има актуални метеорологични данни за своите полета. Ето и някои от най-важните моменти в стратегията:

В най-високо интензивните земеделски райони като Горнотракийската низина, Добруджа, Централна Северна и Северозападна България трябва тези станции да бъдат разположени още по-гъсто поради по-високата необходимост от прецизна метерологична информация, свързана с количеството валежи, силата на вятъра и температура на въздуха, температура на почвата, свързани с развитието на вегетацията и правилното протичане на процеса на фотосинтеза при посевите. Метеорологични параметри като температура на почвата определят сеитбата на различните посеви, докато скоростта на вятъра определя пръскането с продукти за растителна защита. Температурите и валежите от своя страна определят развитието на посевите и преминаването им в различни фенофази на развитие.

Създаването на такава национална метеорологична мрежа, достъпна за всички земеделски стопани, базирана на монтирани и въведени в експлоатация реални метеорологични станции, ще позволи земеделските стопанства да имат лесен достъп от всеки смартфон или таблет чрез приложение, позволяващо да се следи метеорологичната обстановка в рамките на конкретно стопанство. Това ще позволи всеки стопанин да има достъп до коректна информация и основавайки се на нея, да взима обосновани решения относно планираните дейности и агротехнически мероприятия.

Достъп до подобна информация трябва да има всеки регистриран земеделски производител. Необходимо е да се изгради мобилно приложение, което да компилира данните от всички метео станции и при регистрация на даден земеделски стопанин, той трябва да въвежда землищата където обработва земя и съответно системата ще даде достъп само до данните от съответните станции с покритие именно на тези територии. Наличието на приложението в APP Store и Google Play е именно това, което позволява земеделските стопани да внедрят цифровите технологии в своето стопанство и да имат достъп до цифрови услуги постоянно.

Освен информацията за метеорологичните данни в това приложение може да се интегрира и постоянно актуализираща се информация на базата на сателитните снимки от Sentinel-2 спътниците, предлага стратегията. За целта е необходимо да се заложи допустимият слой, който се актуализира 2 пъти в годината, и за всеки един от парцелите да може да показва индексна карта на състоянието на парцелите на базата на генериран индекс на вегетация Нормиран Разликов Вегетационен Индекс (NDVI). По-този начин стопаните ще могат да наблюдават в почти реално време състоянието на посевите си и в реално време да следят метеорологичната обстановка за най-важните параметри през телефона си. Именно тези възможности ще позволят на земеделските стопани да прилагат много ефективно и целенасочено прецизните технологии в земеделието.

Автоматизация и роботизация в земеделието

С европейско финансиране и частно съфинансиране  трябва да се въведе автоматизация и роботизация на производството с използване на високопроизводителни машини и цифрови технологии. В земеделието при полски култури е необходимо да се инвестира в модернизация на машини, инвентари, приложения и уеб-инструменти за цифровизация на земеделието. Целта е всяка обработка на всяка машина да се записва и да може да се генерира като карта на обработката (coverage map). Тази информация трябва да може да се визуализира и да се пресича върху останалите слоеве с информация. Така  земеделските стопани ще могат цифрово да следят къде каква обработка са правили и ще могат да планират следващите такива, както и да следят за качеството и да контролират работата на всеки механизатор.

Роботизацията и автоматизацията в земеделието е най-наложително да се внедри и увеличи в животновъдството поради факта, че тази инвестиция много бързо увеличава производителността на животновъдните стопанства. Например, предлагат се сензори за следене на оптималната плодовитост при кравите. Следенето на дъха на животните със сензори пък дава прецизна информация за актуалното им здравословно състояние.

За прилагането на прецизно земеделие от жизнено значение е земеделските стопани да имат навигации с висока точност и RTK сигнал, който да позволи много прецизни обработки на полетата. Навигацията позволява да се следват едни и същи линии в полето при различните обработки по време на един сезон. Тъй като машините влизат в едно поле многократно по време на един сезон, е важно те да могат да следват едни линии на навигация т.нар. АБ линии. Това позволява да не се тъпче продукция при всяко влизане и увеличава производителността и добивите.

Вредителите от друга страна унищожават средно 20-30% от реколтата. Боледуващи култури отразяват по-малко инфрачервени лъчи. Интегрирането на дронове, следящи развитието на културите и отражението на инфрачервени лъчи, допринася за навременното откриване на неприятели и болести, и тяхното локализирано третиране. Това довежда до значително намаляване на третирането на посевите с пестициди или последвалото третиране с торове за неутрализиране ефекта от пестицидите върху културите.

Настоящият стремеж за постигане на максимална продуктивност е насочен към обработката на големи блокове с еднотипни култури, но всъщност именно това е и основният фактор за развитие на болести и неприятели и тяхното бързо разпространение в културите. С подробна почвена и климатична информация от МЗХГ и прецизни сеялки, земеделските стопани ще могат да прилагат смесена сеитба на различни култури в един блок, за устойчиво използване на почвите и създаване на естествени бариери за неприятелите.

Въз основа на метеорологичните условия, информация за реколтите от предишни години и сензори за зрялост, прибирането на реколтата от овощните градини ще става в оптимални срокове. По-ранното прибиране на реколтата води до загуби в теглото на продукцията и намалени вкусови качества, а по-късното прибиране, намалява срока на годност на продукцията и в последствие води до загуби от развалена продукция.

Нови генни технологии ще наложат ефективен контрол мониторинг на тяхното развитие. МЗХГ е необходимо да създаде активен мониторинг за управлението на такива реколти ако те навлязат на пазара. Генното редактиране е пример за такава новонавлизаща технология, позволяваща редактирането на гени с цел подобряване устойчивостта на дадена култура.

Чрез въвеждането на прецизно земеделие, навигации, сателитни снимки с вегетационен индекс, сензори, дронове, земеделските стопани ще могат да прилагат променливи норми на обработки (Variable Rate Application – VRA). Може да се прилага VRA при сеитба, торене или пръскане. Това става възможно след свързване на навигацията на машината с компютъра на инвентара. Това ще позволи да се прилагат различни по количество препарати и торове в различните части на полето в зависимост от състоянието на полето от гледна точна на период на вегетация (фенофаза), проблемни зони, сеитба, торене или пръскане. В уеб-платформа може всеки земеделски стопанин чрез инструменти да генерира сам карта за препоръки за торене и да я заложи в навигацията като предписание под формата на карта. Навигацията чете тази карта и в зависимост от това къде се намира в рамките на полето, прилага заложена норма от  картата за предписание.

Необходимо е да може да се сваля цялата информация, която е записана в компютъра на машината и да може да бъде използвана като източник на информация за следващи обработки на едно и също поле.

Контролът на терен може да бъде осъществяван посредством мобилното приложение за мониторинг на място.  Мобилното приложение трябва да може да визуализира парцелите с индекс за да се следи вегетацията, както и метеорологичните данни за всеки парцел в рамките на активния радиус на обхват на метео станциите. Също така мобилното приложение трябва да позволява залагане на гео-локационни маркери и потребителя да може да бъде насочват за тяхното местоположение през телефона посредством GPS приемника на телефона му. Точността на телефона е + – 5 м. При закачане на маркери трябва да може да се добави снимка към маркерите на терена, направена от самият телефон или да бъде извикана от галерията на телефона. Необходимо е да може да се въвеждат записки където потребителите може да записват особености или специфични неща свързани с локацията, парцела, наблюденията извършвани на терен и т.н.

Направените снимки към съответния маркер трябва също така да могат да бъдат сваляне и препращани през други приложния и социални мрежи.

В различните производства в земеделието е необходимо да се предвидят  необходимите инвестиции с цел да се изгради ефективно и по-добре работещо земеделско предприятие.

• Зърнопроизводство –необходимо е да се инвестира най-вече в прецизна обработваща техника като машини и инвентари, поради необходимостта от качествена обработка на земята. Технологиите, които трябва да бъдат внедрени, са именно навигационни системи във всеки трактор, за да може да се обработват по-добре земеделските парцели и да няма некачествени обработки или пропуски при сеитбата, торенето, пръскането и т.н. От друга страна са необходими сериозни инвестиции в инвентар, свързани с необходимостта от въвеждане на прецизно земеделие. За да се провежда прецизно земеделие трябва инвентарът да бъде свързан с компютъра в машината и всяка част от инвентара да се контролира от компютър. Това се налага при провеждането на променлива норма на торене или пръскане. На базата на сателитни или дронови снимки се създават карти на предписание в зависимост от силните или слаби зони на развитие на полета. Картата на предписание се вкарва в машината и тя изпълнява нормата на третиране на отделните зони. Друг вид технологии, който трябва да бъдат интегрирани при зърно-производството, е мобилно приложение за контрол на качеството на извършените обработки поради големите площи на обработка. С навлизането на цифровизираната механизация, смесените култури ще започнат да изместват огромните площи от еднотипни култури за подобряване борбата с вредителите.
• Плодове и зеленчуци – при стопанствата, занимаващи се с плодове и зеленчуци, е необходимо да се инвестира най-вече в машини за обработка и беритба на реколтата. Това се налага поради трудното намиране на работна ръка в земеделските райони. На пазара вече има сензори за следене на зрелостта на плодовете и зеленчуците, за постигане на оптимална беритба. Съществуват машини, които позволяват провеждане на почти автоматизирана беритба и те са напълно наложителни за провеждането на по-ефективно земеделие. Инвестирането в традиционни технологии като мрежи и нови технологии за борба с вредителите ще намали нуждата от пестициди. Това ще спести време и ресурси, като ще позволи спазването на все по- кратките срокове за подготовка на суровината за доставка. Необходими са също така инвестиции в складовите помещения, тъй като при тях се налага спазването на определени условия за съхранение на продукцията. При зеленчуците нещата стоят по същия начин, като са необходими инвестиции най-вече в модернизацията на машинния парк и складовете за съхранение. Особено при складиране на продукцията условията са изключително стриктни и спазването им задържа качеството на продукцията и позволява изкупната цена да бъде по-висока.
• Животновъдство – при животновъдството са необходими сериозни инвестиции най-вече в създаването на обори, отговарящи на изискванията за отглеждане на животни (крави, кози, овце). Освен това са необходими много сериозни инвестиции в създаването на условия като влага, температура и пространство с цел намаляване на стреса у животните. Поради актуалните проблеми с различни болести по животните, е необходимо внимание и спазване на всички регулации за отглеждането им. Съхранението на месото изисква сериозна материална база, която да бъде поддържана според изискванията.

Потребностите на целия отрасъл за модернизация и въвеждане на цифрови технологии в стопанствата се оценяват на близо 1 млрд. лева.

Информацията – в Blockchain платформа

Събирането на данни от множество и разнородни потребители създаваше сериозни предизвикателства за старите централизирани системи. Днес, в резултат на скоростното развитие, Blockchain технологията вече предоставя възможности за бързо интегриране на информация от разнородни източници и нейното бързо преобразуване в полезна информация. На даден етап в цифровизацията на българското земеделие, МЗХГ ще обхване достатъчно процеси и данни, така, че да стане възможно проследяването на реколтата в реално време. МЗХГ е необходимо да предначертае стъпаловиден план, който да доведе до успешното въвеждане на така наречената Blockchain платформа в земеделието. За изграждането й ще са необходими инвестиции с прогнозна стойност между 9 и 12 млн. лева. Прецизното земеделие изисква обработката и споделянето на огромен поток от данни от различните ведомства на министерството и извън него. Същевременно, МЗХГ поддържа огромен брой регистри и бази данни които са в постоянна комуникация с други министерства и ведомства. Българската агенция по безопасност на храните, Държавен фонд „Земеделие” и други ведомства поддържат много регистри, които съдържат една и съща или сродна информация с регистрите на МЗХГ. Най-доброто разрешение понастоящем за тези изисквания е да се обединят всички тези регистри в една всеобща Blockchain платформа, което драстично ще намали разходите по събиране на информацията, ще осигури безопасното съхранение на информацията, достъп в реално време от оторизирани лица и институции, и напълно уеднаквяване на информацията.

Обучение за ползване на новите инструменти

Липсата на цифрови знания и компетенции на административно, управленско и изпълнителско ниво е една от основните пречки за въвеждането на цифровите технологии в селското стопанство и селските райони. Ето защо е необходимо предоставяне на достъпна информация за възможностите, които цифровизацията и иновативните технологии предоставят, както и за това с какво те ще допринесат за развитието на сектора, неговата конкурентоспособност и рентабилност, както и предоставяне на възможност за обучения и съветнически услуги. Най-общо, прогнозният размер на средствата за изпълнението на дейностите в тази област е около 3,5 млн. лева.

По-добра информираност на всички нива може да бъде постигната чрез използването както на стандартни, така и на иновативни инструменти за разпространение на информация и комуникация – организиране на събития за заинтересованите страни (семинари, работни срещи, конференции), публикации в специализирани и национални медии, но също и ретаргетирани онлайн публикации, интерактивни платформи за достъп до информация (в рамките на цифров информационен хъб), мобилни  приложения.

Цифровите умения на различни нива – административно, управленско, изпълнителско – са изключително важни за развитието на модерно цифрово земеделие и стабилни в икономически план селски райони. Поради тази причина е необходимо влагането на търпение и ресурси в обучение на земеделските стопани и други заинтересовани лица за работа с различни цифрови приложения и инструменти, приложими в дейността им. Организирането на обучения е задължително условие за подобряване на уменията на агросектора в посока цифровизация и повишаване квалификацията на кадрите чрез различни практически упражнения.

За целта е необходимо в рамките на цифров информационен хъб да се създаде екип от професионалисти, които да провеждат обучения на базата на предварително подготвена програма, включваща множество примери и уроци тип ръководства за работа с всички приложения за прецизно земеделие и цифровизация на земеделието. За целта ще бъде осигурено европейско финансиране.