Лунната ферма на Учителя от Бачково

Димитър Стоянов съобразява практиките си с особеностите на растенията, с лунните фази и със съзвездията

В една малка ферма – градина между Бачково и Асеновград  растат щастливи растения. Още е рано, но след години

вероятно ще се появят етикети като „ябълки от щастливо дърво“.  Дърветата, лозето, зеленчуците и цветята в градината на Димитър Стоянов и сега могат да се нарекат така.

Първото – биологично земеделие

Отначало, още през 1998 г., учителят и съпругата му – също учителка, Мария, са започнали да прилагат биологичното земеделие. Първите стъпки в тази посока изминали с помощта на проф. Стойчо Каров, преподавател от Аграрния университет, а също така и създател на Агроекологичния център към университета. Проф. Каров водил семинари за биологичното земеделие и на един от тях, като кмет на Бачково, попаднал и Димитър Стоянов. „До средата на семинара слушах разсеяно, мислех за други неща, но после изведнъж ми стана интересно“, припомня си той. Чичо Митко, както всички го наричат, винаги е бил любознателен спрямо природата и нейните известни и непознати още закони. Установил това още когато като учител по математика, а после и директор на училището, съпровождал децата на „училище сред природата“, така нареченото сега „Зелено училище“.

Затова, когато лекцията на проф. Каров приключила, той бил първият и единствен присъстващ, който подписал заявление-молба, че желае да прилага правилата за биологично земеделие в малката си ферма. Тя е около 3 декара и в нея растат различни култури. След две години, след като комисия направила анализи, чичо Митко получил първия в региона сертификат, че фермата му е биологична. Оттогава досега той е добавил много знания за растенията – знае кои от тях са приятели, кои не се търпят, кои се самопонасят, виреейки години наред на едно и също място. От фермера могат да се научат много подробности за характера на различните култури. Например, чичо Митко казва за домата, че е недружелюбен. Той е самодостатъчен. „Ако засадиш различни сортове домати един до друг, те няма да се кръстосат помежду си, когато цъфтят. Това биха направили тутакси пиперите, но доматите – никога. Освен това доматът няма нищо против да бъде отглеждан на едно и също място години наред.

Учението на Рудолф Щайнер

Рудолф Шайнер е австрийски философ-теософ, живял през миналия век. Той има специални разработки за

отглеждането на земеделските култури, обяснява Димитър Стоянов. Щайнер, например учи, че повърхностният слой на почвата не трябва да се разработва на по-голяма дълбочина от 10 см. Той не нарича плевелите  плевели, а съпътстващи растения и казва, че трябва да се унищожават само ако се развият мощно и задушат културните видове. Според австриеца, растенията са приятели на хората, а с дърветата човек трябва да разговаря като с равни. Те могат да му дадат от силата си. Щайнер познавал влиянието на Космоса върху живата ни планета и бил убеден, че практиките в земеделието трябва да са съобразени с разположението на планетите и с фазите на Луната. Австрийският теософ изнесъл лекции пред избрани фермери и дори направил демонстрация, граничеща със сферата на магиите, разказа чичо Митко. Край замъка, където се събрали земеделците и Щайнер, имало ябълкова градина. Най-големият проблем на стопанина били дивите зайци, които през зимата в търсене на храна обелвали кората на младите дръвчета и те загивали. По този повод Щайнер направил следната демонстрация. Поръчал да се заложат капани и да се улови един мъжки заек. Това било сторено. После заекът бил убит, след което философът взел парче от кожата му, от мозъка и тестисите му. Изгорил ги. Наредил да смесят праха с ябълкова плодова захар и с получената смес да наръсят ябълковите дървета. След като фермерите направили всичко това, три дни зайците продължили да нападат дръвчетата. Вечерта на четвъртия ден обаче наблюдателите забелязали необичайна картина. Около едно от дървета започнали да се събират зайци, стотици зайци. Първо те постояли неподвижно около дървото, а после започнали да го обикалят в кръг. След което водачът поел към оградата, шмугнал се в дупка между храстите, а останалите зайци го последвали един след друг. Били стотици, дори хиляди. Това била последната им вечер в стопанството с ябълките. Четири години нито един заек не се появил в градината. „Същото може да се приложи и с колорадските бръмбари. Ако изгориш няколко от тях и разпръснеш пепелта из картофите и доматите, вредителите ще изчезнат“, твърди Димитър Стоянов. Той обаче отбелязва, че тези практики не действат винаги, а само когато Луната е в определена фаза и пред определено съзвездие. Науката на съобразяване с космическите сили Щайнер наричал биодинамично земеделие.

Що е то биодинамично земеделие?

Отглеждането на растенията в градината на семейство Стоянови е съобразено с Луната. Чичо Митко ползва Лунния календар на Мария Тун. Той обясни, че като цяло трябва да се знае, че когато Луната нараства, енергията е във връхната част на растенията и тогава е добре да се прибира реколтата и да се късат цветните билки. Набраните при възходяща Луна ябълки се съхраняват по-дълго и запазват качествата си в пълнота, обясни Димитър Стоянов. И обратно – когато Луната намалява, енергията е в корените. Тогава пък е добре да се прибират кореноплодните – картофи, моркови, цвекло и други.

Съзвездията, чиято енергия Луната изпраща на Земята, са в четири групи, продължи с урока си чичо Митко. Те са топлинни (Стрелец, Овен и Лъв), въздушни или светлинни (Близнаци, Везни и Водолей), водни (Рак, Скорпион, Риби) и земни (Дева, Козирог и Телец).  Когато Луната обикаля около Земята, тя преминава през всички съзвездия за 29-30 дни. Топлинните (огнени) съзвездия са отговорни за развитието на плодовете и зърнените растения. Това означава, че когато Луната е пред съзвездието Стрелец например, трябва да положим грижи за плодните дръвчета, за зеленчуците, чиито плодове са над земята – домати, патладжани, краставици и други, и за зърнените култури. Тогава те се прекопават, поливат, берат, жънат, засяват и т.н. Когато Луната стигне светлинно съзвездие, следват грижи за цветните растения – артишок, броколи, карфиол. Отмести ли се пред водно съзвездие, е време за практики към листните зеленчуци – спанак, салата, марули, зеле. А когато стигне до земно съзвездие, стопанинът трябва да се погрижи за кореноплодните. Луната стои пред едно съзвездие средно 2.5 дни.

„Фактически, импулсите на съзвездията се предават на Луната, а тя ги прехвърля към Земята“, посочи фермерът-учител.

Училище в дома на Стоянови

От две години семейство Стоянови посреща деца през лятната ваканция. В дома им има „стаи за гости“, където учениците се настаняват. Дните им в Бачково минават сред природата и в градината на чичо Митко, и там те получават безценни уроци. Придобиват нещо изключително важно – правилно отношение към природата. „И това лято също ще посрещнем деца, но не сме решили кой месец и кои дни“, поясни Мария. И добави, че тъй като и тя и  Митко са били дълги години учители, децата много им липсват.