Н. Ноев: Нашите фермери се кредитират от банките при по-тежки условия и са във финансов дефицит от € 342 млн.

Наскоро Нивелин Ноев, експерт финансови инструменти в ГД „Агри“ в Европейска комисия, представи в Пловдив по време на Втория национален форум на младите фермери няколко проучвания, направени сред 7600 фермери от ЕС. В лекцията си пред младите фермери и студенти от Аграрния университет той съобщи няколко интересни заключения, направени след обобщаване на анкетите. Сред тях е общата констатация на ЕС, че в последните години печалбата на заетите в земеделието намалява, тъй като разходите се увеличават, а цените на селскостопанската продукция почти не помръдват. Ноев посочи, че в България младите фермери са 2,5 пъти повече от средния брой млади земеделци в ЕС. Сред големите проблеми на сектора в България е обезпеченията, за които банките настояват, когато кредитират земеделските производители. Ако за фермерите в ЕС обезпеченията са в размер на под 50% от стойността на заема, то у нас те са между 100 и достигат дори до 250%, което силно затруднява възможностите за ползване на кредитен ресурс. В тази връзка Нивелин Ноев съобщи, че Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ) е заделила от собствените си ресурси 1 млрд. евро специално за земеделието, който от 29 април 2019 г. предоставя на търговските банки от ЕС, изразили желание да участват в кредитирането на фермерите при изгодни условия.

Потърсихме г-н Ноев за повече подробности по маркираните теми след края на неговото участие във форума.

Печалбите в земеделието намаляват заради растящите разходи и задържане на цените на продукцията

Г-н Ноев, в презентацията си сравнихте обезпеченията, които искат българските търговски банки от земеделците с тези на банките в другите държави в ЕС. Разликата е поразителна. Защо? 

При 23 държави обезпеченията са под 50%. За съжаление резултатите, които ние имаме, показват, че близо половината фермери в България трябва да направят обезпечения за над 100% от сумата, която теглят. Една от причините е, че може би няма ефективни национални обезпечения, които да функционират на пазара. Другата причина е, разбира се, самият пазар. Знаете, че преди години имаше икономическа и финансова криза, която направи правилата по-различни. Когато гледаме средната европейска стойност не трябва да забравяме, че страни като Германия, Швеция, Финландия, където финансовият пазар е много по-развит, имат много по-голям кредит на доверие от страна на финансовите институции. Там лихвените равнища са много ниски в сравнение с южните държави като България, Италия, Гърция, Испания, Португалия. Затова ние се опитваме по всякакъв начин, включително чрез обучение на персонала в министерството на земеделието, да вдигнем нивото на знания как могат да се създават финансови инструменти.

Преди години и ние имахме Гаранционен фонд …

Гаранционният фонд беше по старата програма и по правилата трябваше да бъде приключен. Доколкото съм запознат в момента част от средствата са вкарани в национална гаранционна програма. 

Ще се промени ли това през следващия програмен период?

Всяка една страна в момента е в началото на подготовката си на стратегическите планове, защото ние нямаме дори стабилно европейско законодателство. Много зависи дали новият Европейски парламент ще гласува през юли решението на Комитета (комисията – б.р.) по земеделие да продължи преговорите за новото законодателство или ще го върне за преразглеждане. Ако го върне за преразглеждане ние ще продължим да бъдем в един период на несигурност поне до края на тази година. Нашето желание е ако можем по-бързо да фиксираме законовата рамка на базата на която да могат да се разработят стратегическите планове. Това, което правим в момента, е с една единствена цел – да се даде възможност на всяка една страна членка да използва данните от нашите проучвания и да стартира финансов инструмент – например кредитен фонд, колкото си може по-бързо. По възможност със самото подаване на стратегическия план.

Кредитният фонд може да бъде с преференциални лихвени проценти за младите

фермери. В Естония има такъв кредитен фонд, чрез който младите фермери получават заеми с 2% по-ниска лихва в сравнение с останалите. Същото се отнася и до жените фермери. Самата политика и правилата, които са залегнали за новия програмен период, са толкова гъвкави и са освободени от излишни изисквания, че дават възможност дори да се създават кредитни фондове само за оборотен капитал.

Как функционират гаранционните фондове в другите държави?

Забелязваме, е че в много държави освен капитала, който се вкарва от бюджета на Програмата за развитие на селските райони и от националното съфинансиране, се привлича капитал от страна на частни инвеститори и на банките. В същото време се създава увереност в банките, че имат нови клиенти. И в един момент се получава обръщане на останалите финансови институции към сектора, промяна в тяхното отношение, желание да задържат клиентите си, които имат и оттам спадане на целия финансов натиск в сектора. 

Споменахте, че сектор земеделие е във финансов дефицит. Какъв е той?

Направихме изчисления

какъв е дефицитът от финансиране за сектора в ЕС,

тоест средствата, които са нужни в момента, за да покрият търсенето на пари от страна на фермерите. През 2008-2009 г. нашите изчисления показваха, че дефицитът е между 7 и 9 млрд. евро. Сега вече е стигнал до 19 млрд. евро. В България този дефицит към момента е 342 млн. евро. 

Този дефицит заради намаления бюджет за подпомагане на земеделието ли се е получил?

Не, това е по-скоро е от прогресивното развитие на сектора. От постоянното навлизане на нови технологии, от желанието за уголемяване на стопанствата и за повишаване на добивите. Същевременно обаче цените на селскостопанската продукция са почти непроменени.

Печалбата постоянно намалява и е несигурна

на фона на повишаващите се производствени разходи. По тази причина има много по-голямо търсене на финансов ресурс при добри условия.  Това, което ние правим, и в България бе първият пилотен курс, да обучим държавните служители за ролята на финансовите инструменти. Освен че до момента сме обучили над 400 човека, в близо 70% от случаите след нашето обучение е взимано решение за създаване на гаранционен или кредитен фонд. Това, което бихме искали за в бъдеще е освен да се създават такива фондове, те да имат много гъвкави условия, за да може да се договорират с банките при такива условия, които да улесняват фермерите при изплащането на кредита – гратисни периоди, спиране на плащанията, когато има примерно проблем с пазара, природни бедствия и други.

Капиталът на гаранционните фондове от бюджета на Втори стълб ли идва? 

Принципно тези фондове се създават със средства от Втори стълб. През следващия програмен период България, поне според направеното бюджетно предложение, ще разполага по втори стълб със 1,950 млрд. евро. Бюджетите са намалени за всички страни членки, а за България е сравнително слабо съкратен – с около 3%. По Първи стълб ще имаме 5,5 млрд. евро, а по пазарните мерки близо 200 млн. евро. Специално за фондовете, за които говорихме, средства могат да се вземат както от Втори стълб, така и от националния бюджет. Могат да се търсят средства от Европейската инвестиционна банка. Може да се привлича частен капитал към националните и нашите средства.

Съобщихте, че Европейската инвестиционна банка ще помага в кредитирането на земеделието. Как?

Европейската инвестиционна банка заделя 1 млрд. евро за подкрепа на земеделието

– за инвестиции, подпомагащи справянето на фермерите с промените в климата. Изискването към всяка банка, която се възползва от този ресурс, е да задели поне 10% от средствата, за да финансира млади фермери. За пръв път се случва ЕИБ да отпусне от собствените си ресурси средства за селското стопанство в толкова голям размер.

Наши банки проявяват ли интерес?

Има интерес, доколкото знам, от две-три институции. Но всичко е въпрос на преговори между тях и ЕИБ. В преговорите не участват представители нито от страна на Европейската комисия, нито от страна на земеделските министерства. Това, според мен, е много добре, защото в рамките на един-два месеца може да се договорят. Първите траншове вече са договорени за Франция и Италия. Във Франция например има транш от 75 млн. евро за млади фермери, който ще бъде изразходван в рамките на следващите месеци. ЕИБ поставя изискване към търговските банки да добавят толкова капитал, колкото са получили, да приемат кредити с матуритет до 15 години и да има до 5 г. гратисен период в зависимост от конкретния проект. Това е програмен заем от страна на ЕИБ, каквито тя прилага в други икономически сектори. Половината риск се поема от нея, което стимулира местната банка да развърже стриктните си условия. От друга страна има контрол от страна на инвестиционната банка за изразходването на средствата. Във всички случаи

от ЕИБ имат изисквания за намаляване на лихвените проценти с определени ставки

минимум, а ако банката реши може и с повече да ги намали. Аз много се надявам да има транш за България. Това няма да е еднократно действие от страна на ЕИБ, а есамо първата стъпка, която прави. Кредитната програма към земеделието на Европейската инвестиционна банка бе обявена на 29 април 2019 г. от земеделския еврокомисар и вицепрезидента на банката. Трябва българските финансови институции, които работят със земеделския сектор да отреагират. Ние можем да предоставим контакти. 

В България куца не само кредитирането, но и застраховането на земеделската продукция. Как може това да се промени?

Трябва да се развива застрахователният пазар. Управлението на риска е много важен елемент от стратегическите планове. Всяка страна членка трябва да има стратегия за управление на риска. Особено в България застрахователният пазар е нещо, на което трябва да се обърне внимание, за да може да се постигне някакъв баланс между нуждата на земеделците да застраховат продукцията си и действията на застрахователните компании. Липсата на доверие е въпрос на диалог между министерството, застрахователите и фермерските браншови организации, за да се намерят допирни точки. Това е особено необходимо, тъй като нашите очаквания са, че промените в климата ще стават още по-сериозни. И това не е само в България – наводнения и суши вече се срещат навсякъде и за съжаление афектират живота на цели семейства, защото в повечето случаи селското стопанство е семеен бизнес. 

Забележка: В интервюто са използвани въпроси и на още една медия