Война срещу чумата, полиция срещу свиневъдите. Кой е виновен?

Коментар на Агро Пловдив

Мерките срещу Африканската чума по свинете превърнаха кротките хора по селата в бунтари. Въпреки призивите на министър Десислава Танева всеки да прояви самосъзнание и съпричастност, и да помогне за овладяването на болестта, стопаните на домашни прасета не вярват, че няма други начини за справяне със заразата. „Ето, тази свиня наскоро роди, грехота е да заколя и нея, и малките“, каза един човек от пазарджишкото село Юнаците.

Истината е обаче, че хората по селата са огорчени, защото все едно не съществуват за държавата. Тя е помислила за всичко, дори раздава по 150 лева за труп на диво прасе, но тях ги няма в картинката на борбата срещу чумата. Те са никои и ничии, само някакви заразопреносители. От тях се иска единствено да имат самосъзнанието да теглят ножа на животните. Те са хора за глобяване, ако не изпълнят нареждането. Освен това никой не се съобразява с това дали имат време в разгара на лятото да колят и разфасоват. Дадени им са по два до пет дни да свършат работата и им се казва, че трябва да са благодарни за това, че ще им разрешат да си складират свинското, вместо да го загробят.

Затова вместо да се чувстват като сираци, някои от тях решиха да се бунтуват. Някои дори бяха подкрепени и от кметовете, което властта веднага би обяснила с наближаващите местни избори.

Аргументите на държавата са: Ще спрем болестта, защото иначе икономиката на страната ще пострада. Няма да има българско свинско в магазините. Бизнесът на над 200 легални свинекомплекса, от които 65 (вече останаха 60) индустриални и 123 семейни тип А, ще изгори. Хиляди работници ще останат без работа. А за капак на всичко, Европейската комисия няма да подпомогне нерегистрираните в БАБХ стопани.

Всички разбрахме, че Африканската чума заразява с едно мигване. Лепи се по гуми, обувки и дрехи, лети с комари, тъгъдъка с глиганите. Мерките, които се взимат срещу нея безусловно са необходими.

Но ако държавата наистина иска всички да са съпричастни за спирането й, и тя трябва да е съпричастна към всички. Ама не. Тази сутрин по националното радио от Агенцията по храните цитираха Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който, ако има съпротива при стопаните, ветеринарните лекари принудително ще влязат в личната им собственост, ще евтаназират животните и най-вероятно ще ги загробят. Това ще се случи с участието на полицията, а където трябва и на армията.

И тук стигаме до другия важен въпрос: Доколко са виновни малките свиневъди затова, че не са си регистрирали прасетата?

Че са виновни, виновни са. След като на регистрация подлежат кучета и котки, и това е всеизвестно, какво да кажем за животни, от които се произвежда храна, макар и за лично ползване! Оказва се, че у нас има само 45 стопанства тип „заден двор“, които са вписани в агенцията. Те са толкова малко, защото останалите дребни свинеферми са просто кочини и никой ветеринар не би ги вписал в регистъра.

Трябваше ли обаче да дойде Африканската чума, за да стане ясно, че във всяко село има по 50 до 300 нелегални прасета? Нищо чудно и ветеринари да си отглеждат зимнина в задния двор. Защо БАБХ е допуснала да продължи този традиционен от столетия поминък въпреки всички по-нови закони, които го забраняват да е по начина, по който се случва? Защо не наложи ред през годините и по не така болезнен начин не въдвори правилата?

Впрочем, това задължение на официалните ветеринарни лекари фигурира в Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 139 ал. 1, точка 1 пише: „Забранява се отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.“ А в чл. 139а, ал. 1 е уточнено, че „при установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4 – 9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти…“