Загубени в новото безвремие

Автор: Георги Петров 

Не искам да съм на мястото на който и да е министър от злополучното ни последно правителство. Държавата  е пред разруха, ресорът, над който министерстваш, е пред разруха, личната ти репутаиця е пред разруха, а  ти си с вързани ръце и залепена уста. Ако издигнеш глас да защитиш истината, ще се окажеш черен неблагодарник към тези, които са те посочили за министър и са организирали избирането ти. А така ти се искаше да станеш министър…

На всеки българин му се иска. Още Иречек го е забелязал преди почти век и половина и е казал, че българите се делят на бивши, настоящи и бъдещи министри.  Константин Иречек, освен  огромните му  заслуги за раждането и укрепването на  нашата хуманитаристика след Освобождението, е  важен и с това, че е сънародник на  Йозеф Швейк. Който пък е основен знаменосец на световния непукизъм. Вече почти век храбрият войник кани в 6 часа  вечерта след войната унижените и оскърбените по света на среща в кръчмата „У калиха”! Буквалният превод  като фирма на  кръчмата е „ При керамичната халба”, общоприетият е „При чашата”, но като метафора не е нужно да се превежда. Нормалният човек трябва да гледа на всички  катаклизми, в т.ч. и политическите като на бедствие, което трябва да се преживее, с пестене на силите. Защото то неминуемо ще бъде последвано от друго! За сведение на посрещачите, бащата на Йозеф Швейк – писателят Ярослав Хашек,  е бил комунист. 

Когато въшката се ояде, тя излиза на челото, е казал народният ни умотворител. Оядени и затъпели от ояждане са не новите министри, а техните патрони господата Станишев и Местан, иначе  дори доста интелигентни личности. Те са лидери на партии. Всяка партия е  човешка общност, самоорганизирала се, за да защитава нечии интереси. Партията на г-н Станишев се е самоорганизирала преди почти век и половина, за да защитава интересите на  наемния труд в България. Политическият субект, находящ се под патримониума на г-н Местан (самият той обича сложното изразяване), е създаден преди три десетилетия,  за да защитава правата и свободите на малцинствените общности.

До тук нищо лошо! Освен необходимостта пак да предупредим посрещачите, че  родителите и на двата политически субекта са били комунисти. Та лидерите и активистити на тези две партии, както през годините  си защитавали интересите на своите симпатизанти и избиратели, започнали като най-красивите дами на бала , да получават непрекъснати покани за танц от едрия капитал, най-неустоимия съблазнител. Докато… се  превърнали в държанки.

Държанка е жена, която е  в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа и  според тълковния речник  е остаряла дума.  Но в никакъв случай не е остаряло понятието, което тя назовава. Почти никога държанките не са обявявали статуса си. Но той винаги се  е подразбирал по високите стандарти на живот, които тези дами са постигали.  В резултат на охолството те често са се ояждали и забравили срама от близките и страха от божието наказание, са излизали на челото. Както излязоха господата Станишев и Местан. Те дори заплашили членовете на своите партийни свити, че ако не гласуват за това огромното като тяло и миниатюрното като ум отроче на едрия капитал да бъде избрано за предводитеал на  тайната полиция, татко му ще ги изрита от обятията си и тогава глад, мизерия и опозиционна оскъдица. И верните слуги на по-висшите верни слуги гласуваха!  И на народа за пореден път му стана безпощадно ясно, че на него му е  отредена  единствено ролята да сменя чаршафите в публичния дом на властта. За пореден път народът се разгневи и излезе на протести по улиците и площадите.

Одумваните до тук държанки се постреснаха. Понамалиха крешящия  грим и  луксовете си  и тръгнаха да се извиняват на общностите, които ги изпратиха на бала, където ги лицезря и избра  за свои едрият капитал. Народът обаче не приема извиненията им, защото народният умотворител го е научил, че бивши курви няма. Същият  този умотворител беше казал, че бивши курви и бивши комунисти няма, но за второто май е сбъркал. Държателите на едрия капитал у нас като  исторически факт са бивши комунисти, но  като днешно себеусещане са  елитът от най-предприемчивите граждани и ще ги засегнете много, ако им напомните някогашния им лозунг „Братство, равенство и  свобода”.  Как те ще  бъдат  равни и свободни  на една нога с  никаквите! 

Ако случайно духът на Швейк, на път за кръчмата, мине  покрай нашите бурни  протести и срещне там някой, който го познае, то храбрият войник задължително ще покани този някой в 6 часа вечерта след като данданията приключи в  „При чашата”. Защото храбрият войник знае, че тези протести няма да са вечни, ще приключат по някакъв начин, но няма да са  и последни. Защото те ще излъчат лидерите, които ще учредят политически субекти, които да защитават правата на различните протестиращи.  После едрият капитал ще организира бал, на който ще покани на танц свежите лица на новите политически субекти и колелото ще се завърти. Но хората ще бъдат различни и танците ще бъдат различни, и държанките ще бъдат различни. Само лозунгът на протестиращите „Мразя ви безплатно” няма да се промени, защото този, на когото плащат, за да мрази, в действителност не мрази, а имитира.

Както г-н Орешарски от доста години  имитира политическо преориентиране към по-стойностните управленски идеи  ту на сини, ту на червени, ту на  пембени. Той всъщност през  цялото време  е,  ако не на крачка,  то на стъпка  пред  потребностите на едрия капитал. Защото   човек с неговата професия, дори  да притежава  неговия ум и неговата подготовка, ако не е близо до големия капитал, наричан в нашите дни олигархичен, ще стигне най-много до  главен счетоводител на дребна шивашка фирма. 

Да съжаляваме ли, че  новите ни министри нямат и едва ли ще имат възможност да разгърнат управленския си потенциал? Не зная. Аз всъщнстг исках да напиша за изтърваната преди три седмици от новия земеделски  министър  фраза, че има идея за  земеделски  кооператив от нов тип. Първо, да кажеш, че имаш идея за кооператив, е все едно да кажеш, че имаш идея за колелото или за топлата вода. Първите кооперативи са създадени в Англия преди точно два века. Първата кооперация у нас е създадена преди точно 123 години в с. Мирково, Пирдопско. Второ, да кажеш, че е възможен кооператив от нов тип, тоест кооператив, който не е едновременно и предприятие, и асоциация на равноправни хора, е все едно да твърдиш, че са възможни горещ лед или суха вода. За сведение на посрещачите, кооперативите или кооперациите са едно от гнездата, където са се излюпвали първите птички на комунизма. Но същият този комунизъм, по времето, когато беше на власт, подмени основния принцип на кооперацията – да се управлява от общо събрание на принципа един дял – един глас, като  постави над това общо събрание номенклатурно издигнати  председател на кооперацията, партиен секретар, профпредседател и  още много други високопоставени  тунеядци. А при днешните условия на жестока конкуренция демократичното, но мудно управление на кооперацията е редовната жертва на скоростния корпоративен мениджмънт. Освен ако държавата не поеме под крилото си кооперативите, но нашата държава, както за пореден път  се видя, се управлява дистанционно от същия този корпоративен капитал. 

За сведение на посрещачите влакът на нашия напредък се е загубил някъде в новото безвремие.  А дамите и господата министри могат да заповядат  в  кръчмата  в 6 часа вечерта  след скоротечния край на  правителството им, да пиинем и да се оплачем един на друг от съдбата си.

 

 

 

 

 

.