Грахът и фасулът се завръщат с обещаните 2% за протеинови култури

Турски и македонски фермери изкупуват сертифицирани семена от нашите сортове

доц д-р Сийка АнгеловаДоц. д-р Сийка Ангелова, специалист по протеинови култури от Института по растителни генетични ресурси “Константин Малаков” в Садово пред АгроПловдив.БГ

– Доц. Ангелова, вчера стана ясно, че 2 процента от директните плащания на Европейския съюз ще се заделят за протеинови култури. Какво е присъствието им в нашата земеделска карта*?

– За съжаление у нас производството на грах, боб, нахут, бакла, леща и други почти изчезна. Хората отглеждат по малко фасул, но той е най-вече за задоволяване на личните нужди. Големи полета с грах и боб вече няма. Леща пък изобщо не се гледа. Това, което консумираме е предимно от внос. Надявам се, че от догодина картината ще се промени и ще имаме възраждане на тези производства и най-вече на граха. Финансовият стимул ще изиграе положителна роля за това.

– Вие сте селекционирали няколко сорта грах. Подходящи ли са те за отглеждане в Южна България?

– В института в Садово се предлагат 6 сорта грах – 3 пролетни и 3 зимни. Аз съм участвала в създадането на всички, познавам качествата им и гарантирам, че те могат да се отглеждат както тук, така и в Северна България. Но, ако ме питате кои сортове бих препоръчала, веднага ще отговоря – зимните. Те са „Мир“, „Весела“ и „№11“. Единствено „Мир“ цъфти в лилаво, а зърната му са шарени. Препоръчвам зимните сортове, защото те дават по-сигурен добив. Не страдат от пролетни засушавания, което е най-важното. Почвата в Южна България е по-лека и ги предпазва от зимни измръзвания. Могат да се отглеждат механизирано. Не ги нападат болести, но ако се отглеждат за семепроизводство трябва да се третират срещу грахов зърнояд. „Мир“ и „Весела“ се търсят за прибиране като зелени фураж – самостоятелно или в комбинация с житни култури. Пролетните сортове също са много добри, стига да имаме влажна пролет. Те са „Пикарди“, „Амитие“ и „Теди“.

– Защо Европейският съюз реши да стимулира протеиновите култури?

– Според мен по две причини. Първата е, че протеиновите култури обогатяват по естествен начин почвата с азот. Подобряват качествата ѝ без химия. Тези култури, които се отглеждат на същото място след прибиране на протеиновите, дават по-висок добив. Това е първата причина. Втората е отпорът, който нашият континент решава да даде на инвазията на соеви продукти от САЩ. Използваният от животновъдите соев шрот е много скъп, но фермерите го купуват, защото за европейските фермери нямаше достатъчно стимули да отглеждат протеинови култури.

– Институтът в Садово извършва и семепроизводство. Какво е търсенето на семена от грах, фасул, бакла…?

– Може да прозвучи странно, но най-голям интерес има от турски и македонски производители. Те са основните купувачи, на тях разчитаме да реализираме готовите семена. Доколкото ми е известно към Института в Садово има предложение от Турция, която иска да започне да изпитва на своя територия семена от български сортове грах. След две години изпитване, те ще бъдат официално вписани за извършване на семепроизводство и продажби. Разбира се, за целта Турция ще плати авторското право и всички други такси. Но хубавото е, че това ще стане по един официален ред.

 

* В Пловдивска област засетите с грах площи са 359 декара, а с фасул за зърно – 488 декара, съобщиха от Областна дирекция „Земеделие“ в Пловдив.

 

 

Leave a Comment