Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

И нека се приземи антиплутократичното извисяване

Автор: Георги Петров

Спомен за Същия

Имах колега, добър човек и добър приятел, но и той, като всички нас си, имаше  някои слабости. Досаждаше на всички с всяка новонаучена от него дума. Сяда при теб и започва да ти говори така, че колкото е възможно по-често да упортребява новонаучената от него дума, обикновено чуждица. И тъй като не беше от обичащите четенето, беше натрупал познанията си от чутото тук и там, най-често употребяваше неуместно новонаучените чуждици. Но му се струваше,  че изговаряйки ги, се издига високо над събеседника си и изпитваше огромно  удоволствие от изговарянето им. Освен това си падаше по тъпите вицове. Във всяка професия младите не пропускат да се възползват от слабостите и недостатъците на по-възрастните, защото така разчистват  пътя за реализацията си. Те най-напред му сложиха прякор „Лицето“, но после решиха, че по-му приляга „Същия“ и той си остана с това прозвище до пенсионирането си. Защото другаруваше с по-висшите милиционери, а те в нередките си, но много мъчителни за тях медийни изявления неизменно наричаха престъпника, за когото ги питаха, Лицето, а в следващото им изречение лицето беше вече Същият. Обърнете внимание, че и сега полицаите говорят така. Последвалите след промените задължителни проверки на досиетата не показаха сътрудничество на въпросния мой клега със специалните служби, но и той, както повечето журналисти тогава /а и сега/ обичаше да се отърква  о властта. 

Сетих се за Същия, когато прочетох текста „Харта за разграждане на  плутократичния модел на българската държава”.

На въдицата на словото се закачи „плутокрация“

Нито искам, нито мога да търся кусури на  личностите, чиито подписи стоят под този документ.  Към тези от тях, които познавам лично, изпитвам искрени уважения. Е, в съзнанието ми прибяга картината как колежка, една от най-възрастните в този отбор, прибягва  да подпише  хартата, както на времето прибягваше да се нареди в челната редица на деветосептемврийските манифестации. Но кой от нас не се е старал началството да  го забележи? Днес тя води  добро радиопредаване, в което се срещат изключително компетентните мнения по проблемите на обществото и държавата ни на повечето от останалите 59, подписали хартата, насочена срещу  плутократичния модел на нашата държавност.

Развесели ме усещането, че нашата бедна журналстика /извинете, изразът е на Христо Ботев/ изпитваше перверзното удоволствие на Същия, като също като него и където е нужно, и където не е, използваше и използва думичките „плутокрация“ и „плутократичен“.  Очевидно е, че повечето от тружениците на журналистическото  слово сега чуват тези  думи, сега  вникват в  значението им и трескаво  се стремят да покажат на тези, за които е предназначен трудът им, че отдавна са задълбали в съкровищницата на древногръцката и древноримска  мъдротия. И тъй като преди излизането на въпросната харта, не са използвали  и тълкували тези думи,  създават впечатлението, че плутокрацията ни е налетяла съвсем наскоро. А това съвсем не е така. 

Плутокрацията не е от днес и вчера

С  малки  изключения, състояли се в съвсем кратко историческо време, всяко  управление на всяка една държава във всички времена е било управление на богатите. Терминът плутокрация в  произхода си  трябва да е включвал задължителен имуществен ценз, при липсата на който участието в управлението  е било недопустимо и невъзможно. Иначе в днешните смислови  нюанси на тази дума за богатите е най-лесен пътят до управлението на фирмата, общината или държавата. Нали  у нас преди двадесет и няколко години се скачаше по площадите за въвеждането на пазарна икономика? Нали пазарът е моторът на икономиката ни, а от там и на всички други обществени отношения? Нали успелият в пазарните отношения е богат? Нали  икономическите интереси лягат в основата на политическите? Нали и в политическото състезание, по-опростено казано в изборите, най-добре подготвен и най-силен е този, който разполага с най- големи ресурси, т.е. пари?

Залъгалка за наивници е  консенсусното за  всички политически цветове твърдение, че държавните субсидии за политическите партии са някаква пречка за плутокрацията.  Просто се тръгва на плутократично подхранване на партиите от държавната субсидия нагоре. Всеки мощен корпоративен интерес има жизненоважни  потребности от неявно политическо представителство. За това той субсидира всички партии с шансове за попадане във властта. И си остава този интерес неявно обслужван политически от всички партии, точно защото всички те са се облажили и се надяват и за напред да се облажват от него. Тази плутокрация имат предвид според мен подписалите се 60 видни персони. Дано да успеят!

Социализмът я модифицира 

Много са в историята опитите да се прекъсне пъпната връв между богатството и властта, но всички те в последствие са давали обратен ефект. Опит да се отнеме властта на богатите беше направен у нас /след Русия и  заедно с доста държави, попаднали в зоната на влияние на СССР след Втората световна война/ след  9 септември 1944 година.  Нали направената тогава „експроприация на  експроприаторите” е залегнала в основата на отново превъзбудилата се тези дни омраза към комунизма? И тя не е лишена от основания, защото доста преди промените през есента на 1989 година Радой Ралин наричаше номенклатурната партийна, стопанска и културна върхушка плутокрация. Той беше от малцината, които знаеха значението на тази дума и от още по-малкото, които имаха кураж да я употребяват. Тази върхушка не притежаваше несметните богатства на милиардерите по света, осигураващи им  луксозни условия за живот, но пък живееше в такива луксозни условия. За  разлика от плебса. „Парите значат власт“, бе сменено с „Властта осигурява охолен живот“. Т. нар. водачи на пролетариата смениха със себе си населяващите плутакратичния модел преди тях. Това, разбира се, озлоби обикновените, които потърсиха отрицанието на социализма,  свободата  и справедливостта в многопартийната демокрация и пазарната икономика. Което, като лош страничен ефект, овенча плутокрацията с ореола на универсален спасител.

Най-лесно е да се каже, че от времето на социализма е вроден навикът на елитите ни да използват властта за личното си забогатяване и после богатството си , за да  държат властта на каишка, но това няма да е съвсем вярно. Винаги властта е била под контрола на богатите, иначе богатството им би сменило притежателите си.

А сега накъде? 

Повтарям, нямам подготовката на повечето от  подписалите хартата, но грях не грях, ще си призная, че с нещо ми напомнят моя колега Същия. Тези видни персони май повече се възторгват от идеята си и от бързото одобрение, която тя предизвика в обществото, отколкото да са се замислили за възможностите за нейното практическо реализиране. Върнете се назад  и ще си спомните как много от тях казваха, че февруарските протести ще имат смисъл, ако  доведат до създаването на политически субект, който да систематизира исканията на протестиращите и ги вкара надлежно в процедурите на демократичната политическа система. Т.е. повече от ясно им е, че неканализираният протест не дава резултати. Не биха ли могли тези 60,  казвам го без никаква ирония, титани на мисълта да създадат партия и в    предсрочните избори, които ще последват, ако не след тези, то след скорошните следващи  протести, да обявят своята програма за разграждане на плутократичния модел на българската държава. С тази програма Същите да спечелят изборите и като управляващи да натикат в миша дупка плутокрацията. Иначе…

В един от  вицовете си моят колега Същия разказваше как Гарабед предлага на Киркор да направят много печелившо сдружение за ловене на  лъвове в Африка, които после да  продават скъпо и прескъпо на цирковете по света. На въпроса на Киркор –   кой какво ще прави в това сдружение, Гарабед отговаря – аз ще ти казвам как става, а ти ще ги ловиш.