Емил Пелтеков – енциклопедистът на стопанството си

От пет години зърнопроизводителят от Пловдив се опитва да възстанови хранителната пирамида в почвата

„Ако земеделието не ми е интересно, ще зарежа този бизнес.“ Когато Емил Пелтеков казва това, може да му вярвате, защото той със сигурност умее да печели пари и с други занимания и финансови операции. Не е агроном, завършил е Международни икономически отношения. Но земеделието е впримчило вниманието му от десетина години и той непрекъснато открива нещо ново – за природата и фините връзки между всичко живо и неживо. За икономиите. За подобряване на организацията. За цената на труда. За финансовите възглавници при продажбите и … въобще за смисъла на нещата. Той управлява 6 хиляди декара, заети със зърнени култури край град Съединение, където експериментира докъде може да усъвършенства всичко, за което е отговорен. В управлението има толкова възможности за оптимизиране, колкото само любознателният може да види в непрекъснато променящата се картина на живота. Впрочем, далеч преди Урсула фон дер Лайен да заговори за концепцията „Зелена сделка“, Емил Пелтеков е сключил тази сделка.

Ще вали? Време е да наторим

Досега пшеницата в стопанството на „Рема трейд“ е торена към 5-7 пъти с течен азот. „Постоянно следим валежите и слагаме точно толкова течен азот, колкото растенията могат да усвоят. Един литър дъжд на квадратен метър може да транспортира 50 грама тор. Трябва да дадем не повече и не по-малко. Торът е сол. Една негова молекула вързва 4 водни“, обяснява Емил Пелтеков.

Той предполага, че зърнопроизводителите в Северна България са вложили необходимата доза азот наведнъж в очакване на обилни дъждове. „Но те не дойдоха и в крайна сметка всичко се обърна срещу тях. Когато сложиш повече тор, отколкото е водата, която може да го разтвори и транспортира, има обратен ефект. Затова сега виждаме много тежки последици на много места.“

Когато прогнозите за валежи са твърди и за голямо количество вода, най-добре е да наториш преди дъжда с идеята водата да придвижи солите надълбоко (корените на пшеницата достигат до 2,5 метра в дълбочина – поясни зърнопроизводителят). Другият тънък момент е, когато прогнозите са за слаби валежи, да се натори след тях с много малки дози.

Друго подхранване, което фермерът прилага от няколко години, е чрез отглеждането на грах за зърно. Той засява културата върху една четвърт от площите си и всяка година сменя мястото й, така че за четири години хем да направи сеитбооборот, хем да обогати с азот всички полета, които обработва. Според повечето изследвания, които е прочел, две години след граха има положителен ефект върху последващите култури. На площите след бобовото растение се прилагат намалени торови норми, тоест – реализират се икономии.

„Хубавото на граха е, че след него може да се засее директно втора култура – слънчоглед, добавя производителят. Грахът се прибира в края на май – началото на юни, а слънгогледът след него първо, дава сравнително добри добиви – над 200 кг/дка. Второ, практически не изисква почти никакви разходи. И трето, оползотворяваш площи, за които не плащаш наем, защото вече си го платил. На практика – удвояваш полето.

No-till: Въглеродът е валутата на почвата

„Оранта, която визуално върши много добра работа, всъщност е един от най-големите унищожители на почвата, екологията и околната среда“, убеден е Емил Пелтеков. Стопанството прилага технологията no-till от 5 години частично, а от две – тотално върху всички площи. Първопричината за въвеждането й е в недостатъчните валежи в Южна България и необходимостта да се задържи влагата, защото без вода няма растеж, добиви, доходи и в крайна сметка земеделие. Водата от памтивека е най-важният за селското стопанство природен ресурс.

При обработките има загуба на почвена влага. Изпаренията са 10 до 15 пъти по-големи в сравнение с покритата с растителност почва. Освен това при тях се губят и най-важните елементи за растежа на едно растение – въглеродът и азотът, обяснява фермерът. Въглеродът е 40% от строежа на всяко едно растение и то трябва да го извлече от земята. Всичките микроорганизми, които са в почвата, също се хранят с този елемент. „Въглеродът – това е валутата на почвата“, сравнява зърнопроизводителят. „Обработвайки земята,  унищожаваме микроорганизмите и средата им, и губим всичко онова, което е натрупано с времето като въглерод и азот. Защото при всяка една обработка има окисляване и изпаряване.“

Фермерът знае аргументите в полза на почвените обработки, но е убеден, че тези практики вкарват земеделеца в параграф 22. Веднъж, когато разрушиш сложната хранителна пирамида в почвата, трудно можеш да я възстановиш. И затова, изтощавайки земята, продължаваш да вкарваш кислород в почвата, както и с работните органи да вършиш работата на микроорганизмите в структурирането на почвата. Обратният процес е доста труден, но е естествен и дълготраен.

„В интерес на истината, когато започнахме да прилагаме nо-till първо при пшеницата, последва намаляване на добива, но това съвпадна с двете най-лоши в климатично отношение години“, уточни фермерът. „Пшеницата ни падна до 540 кг/дка, което за някои е малко, за други е много добре. За нас беше малко, защото ние се стремим да добиваме средно в годините 650-750 кг.“

Опитвайки се да възстанови цялото живо почвено многообразие и богатство, Пелтеков вижда един непреодолим към момента нормативен проблем – доброволните споразумения за земята между земеделците. Наетата земя, в чието възстановяване той инвестира средства, догодина може да попадне в стопанството на друг земеделец, който не желае да прилага no-till или други щадящи практики. С няколко обработки той може да разруши всички предишни усилия и ползи от технологията, от азотфиксиращия грах, от заселените полезни гъби и бактерии. А това е доста обезсърчаващо.

Пловдивският производител е твърд противник на почвите под угар. „За да живеят микроорганизмите при угар, им трябва жив корен, от който те да се хранят. Те се развиват в симбиоза с растенията. А при угар ние трябва да поддържаме почвата черна, тоест  оставяме като пустина – слънцето да я пече, вятърът да я духа. Затова сега започнаха нови движения за покривни култури. Колкото по-голям е миксът, толкова е по-добре“.

„No-till не е хегемония, не е нещо, което го почваш и всичко е цветя и рози. Напротив. Не го ли започнеш с разбирането какво всъщност правиш и какво целиш да постигнеш за цялата тази екосистема, ще си вкараш автогол“, обобщава той.

Завръщане на живота

„Правя всичко възможно да преминем към биологично управление на земите. Харчим страшно много пари и имаме много провали, защото голяма част от биологичните препарати не работят. Ние използваме биопрепарати в конвенционалното земеделие не заради субсидии, а заради принципа. Идеята е да засилим количеството микроорганизми в областта на сеитбеното легло“ разказва Емил Пелтеков.

Продуктите, които ползва, са в течна форма и се впръскват по време на сеитбата. Така в земята се имплантират гъби, които се срещат естествено в природата и нападат вредни организми като телени червеи и някои паразитиращи нематоди. Нематодите, според зърнопроизводителя, са едни от най-полезните създания в почвата. Паразитиращите видове са между 3 и 5% от всички. Останалите нематоди са изключително полезни и няма ли ги в почвата, положението е много страшно, твърди той. „В пловдивския регион също сме страдали от паразитиращи нематоди и беше страшно. Но както всяко друго нещо в природата, когато ти по една или друга причина премахнеш естествения враг на някой вид, той, нямайки кой да го застрашава, се развива и става доминиращ. Има хищни нематоди, които са три пъти по-големи от паразитиращите и се хранят с тях. Когато обработваш, унищожаваш червеи, полезни нематоди, паяци, стоножки … всички тези същества, които се хранят с паразитиращите нематоди и ограничават присъствието им.“ Според Пелтеков, препарат срещу нематоди, който да работи, няма.

За да възстанови равновесието в почвата, фермерът използва скъп продукт с гъби, който икономично впръсква в малка доза в сеитбеното легло, заедно с аминокиселини и някои хранителни елементи. Добавя и други гъби и бактерии, които са полезни, за да завиши защитата и живота около корена.

Висока цел

„Не можеш да бъдеш перфектен. Можеш обаче да си поставиш цел и да се стремиш да я доближиш“, обяснява Емил Пелтеков. От чисто икономическа гледна точка е важно да определиш кой е максимумът, въпреки че той е практически невъзможен. „Ние трябва с нулеви разходи трябва да направим максимум резултат – да вадим по един тон пшеница, без да похарчим нито един лев. Това, разбира се, е илюзия, но това е целта на фирмата „Рема трейд“, поясни той. Оттам нататък фермерът прави всичко възможно да поддържа разходите ниски, по-ниски и най-ниски и да увеличава добива до възможния максимум. Другата цел на мениджъра е да направи така, че хората, които работят във фирмата, да са доволни.

Няма как да постигнеш 100% печалба, защото не може без разходи. Голямото предизвикателство е да съкратиш разходите до разумното. „Ние не можем да знаем какви ще бъдат добивите ни, защото климатът и бедствията са неясни величини. Не можем да сме сигурни в цената на продукцията, защото сме на световния пазар, който се движи от много фактори. Това, върху което можем да влияем, са разходите и снижаването им“, посочва зърнопроизводителят. И дава пример с икономиитe от почвени обработки, реализирани с no-till, и с икономичното, но ефективно торене – в точния момент, с точната доза, на точното място. Емил Пелтеков успешно икономисва също така и от растителната защита. „Американците казват, че всяко едно нещо е инструмент. Всеки инструмент, каквито са и пестицидите, трябва да се използва, когато има нужда от него.“

Според фермера колкото повече ползваш химия в земеделието, толкова по-зависим ставаш от нея. Затова досега в „Рема трейд“ са третирали пшеницата с фунгицид един път върху една трета от площите. „Резултатът е много добър“, каза Пелтеков, признавайки, че преди е бил сред най-големите фенове на фунгицидите. Сега обаче е сигурен, че тези продукти трябва да се ползват внимателно и при необходимост, а не по принцип. В България обаче земеделците масово употребяват химия от страх да не загубят, за не изпуснат нещо, да не се прекарат. „Но именно това води до намаляване на резултатите“, твърди новаторът.

Защото:

Стресът намалява добивите

Всяко растение има даден биологичен потенциал. При пшеницата той е 2,5-2,6 тона от декар. Този добив е теоретично максималното, което може да изкара това растение. Никой не го е постигал в реални условия. В Англия, където често вали, е измерен най-високият фермерски резултат и той е около 1,7 тона/дка, дава пример земеделецът.

„Това, дали растението ще постигне биологичния си потенциал, се определя единствено и само от количеството стрес, което то ще претърпи. Тоест, ние сме в антистрес бизнеса. Ние трябва да направим така, че растението да получи минимално количество стрес“.

Разбира се, растението ще получи стрес от самата природа, от времето, сушата, пестицидите, дори от торовете, внесени на сухо. Всичко това намалява добива, защото преодолявайки несгодите, растението, за да тушира ефекта, изразходва енергия, предназначена за реколтата. Тоест, ние трябва така да менажираме зелената маса, че тя да претърпи минимално количество стрес, за да даде максимален резултат, е изводът на Емил Пелтеков.

Мислиш повече, работиш по-малко, но по-ефективно

Отдавна вече не е необходимо земеделците да работят по цял ден, твърди зърнопроизводителят от Пловдив. Важно е да се свърши работата. Трябва да посеем? Дали ще е за един месец или за два дни, важното е да стане качествено в най-подходящия срок и по най-добрия начин. Ако стане за два дни, след това хората могат да почиват. Някои фирми плащат за работа на декар, други дават твърда заплата. В „Рема трейд“ се работи на заплата, въпреки че работата е намаляла, защото всеки трактор, пръскачка, комбайн са  като фабрики на колела. Те заменят много хора, стават все по-ефективни, а фирмата непрекъснато инвестира в тях.

Ние менажираме една зелена маса, така че да се получи най-добрия резултат, обяснява икономистът Пелтеков. Всеки стопанин има свой начин. Според начина на менажиране различните фермери получават различни резултати.

Начинът, по който планиш операциите, определя с каква скорост и с каква ефективност ще работиш. Затова добрата логистика пести време, пари и осигурява добри резултати.  Една машина, благодарение на логистиката, можеш да я направиш два-три пъти по-производителна, казва фермерът.

Всяка фирма трябва да има социален аспект. Тя не е създадена с цел собственикът да натрупа едни пари, за да може да харчи. Първото нещо е да се произвежда определено количество блага и стойност за клиентите, второто – да се добавя стойност за хората, които работят, за да имат мотивация. И накрая каквото остане, това е печалбата, от която се купуват машини и получаваш развитие.

Фирмата развива на половината си площи семепроизводство с френски сортове пшеница, ечемик, грах. Внася базови семена от Франция, отглежда реколта и има една от най-модерните линии за подготовка на семена. А това също е инвестиция за увеличаване на добавената стойност и друг интелигентен начин за менажиране на зелената маса.