Финансовите инструменти, които зърнопроизводителите могат да използват в несигурния пазар

В момента повечето земеделци вече са продали неожънатото зърното за свежи пари при доста неизгодни за тях условия, разказва пловдивският фермер Емил Пелтеков

Нашите зърнопроизводители почти не използват финансови инструменти, за да минимизират риска от загуби или да спечелят при несигурния пазар на зърно. Има обаче няколко много добри възможности, които могат да се използват, разкри пловдивският зърнопроизводител Емил Пелтеков. Той е икономист и успешно ги прилага от години.

„Фючърсните сделки с пшеница са много добра възможност за регулиране на цените на крайния продукт. Създадени са за удобство на преработвателите, които искат да знаят на каква цена ще изкупят суровината, за да си направят собствени сметки за предстоящи разходи, за договори за бъдещи доставки на брашно и други продукти. В момента фючърсът за декември при френската стокова борса Matif е около 188 евро.

Ако фермерът влезе в пазара на фючърси, защото му са необходими 200 000 лева за тор например, той може да продаде декемврийски фючърс, ако вижда, че реколтата му вероятно ще е добра. Ще вземе необходимите свежи пари и с тях ще си покрие разноските. Единственото, което трябва да направи, е през декември да представи количеството авансово продадена продукция. Да, цената може да се вдигне и да падне дотогава, но в момента той е изчислил, че тази сума го устройва.

Хеджирането е стратегия за инвестиция с цел намаляване на риска при продажба на фючърси.

Съотнесено към пшеницата, хеджирането означава да купувам физически зърно по време на жътвата и в същото време да продавам фючърси. Ако цената на фючърса (който също се купува и продава на борсата като финансов инструмент) скочи и съм на загуба, а цената на пшеницата, която купувам се вдига, то аз на практика съм на нула. Същото е и когато движенията са в обратните посоки. Така оперириме на два различни пазара с една и съща стока – зърно.

В България начинът, по който повечето зърнопроизводителите хеджират, е като отидат при големия купувач на пшеница и му предложат да закупи „на зелено“ 200 тона пшеница, защото фермерът трябва да купува тор. Но тогава той винаги продава под пазарната цена. Цените „на зелено“ обикновено варират между 21 и 26 стотинки според това колко рано си взел кредита. Колкото по-близо си до времето за жътва, толкова по-добре можеш да продадеш част от бъдещата си реколта. Но и тогава, пак ще си на загуба. На практика взимането на такъв неизгоден кредит срещу стока – от купувач на зърно или от търговец на торове, изяжда голяма част от печалбата на земеделеца, което обезсмисля усилията му през годината. В момента много от производителите са продали всичко напред. Дажи има и такива, които продават вече и за следващата година, за да могат да покрият задълженията си.

Далеч по-добре за тези, които не използват финансови инструменти, е да теглят банков кредит с 2,5-3% лихва и да получат най-добрата цена на пшеницата.

Пазарът по принцип крие рискове. Преди 2 години цената на пшеницата при жътва беше 28 стотинки и след 2-3 месеца скочи на 33. Тези, които бяха задържали зърното, реализираха добри печалби. Затова миналата година никой не искаше да продава при прибиране на пшеницата, защото очакваше след два месеца цената отново да стане 34-35. Но в един момент, когато дойде време за жътвата на слънчогледа и нямаше място за складирането на семето, изведнъж всички тръгнаха да продават и то на цена от 26 стотинки, защото просто нямаше какво да правят с цялата стока.

 

Предсказването на бъдещето не ти показва какво ще бъде то, а виждаш какъв е човекът, който го предсказва, е казал Айнщайн“, цитира накрая Емил Пелтеков.