Преди близо три века англичанинът д-р Едуард Дженър разпространява метод за лекуване на едрата шарка и спасява света от този бич преди вирусите да бъдат открити
Едрата шарка беше ужасна болест преди три века. „Болки в тялото, висока температура, болки в гърлото, главоболие и затруднено дишане“, описва симптомите епидемиологът Рене Наджера, редактор на уебсайта „История на ваксините“.
Но това не било най-лошото на едрата шарка. Тя е предизвиквала и ужасяващ обезобразяващ обрив по цялото тяло – пустули, пълни с гной по скалпа, краката, гърлото и дори белите дробове. В продължение на няколко дни те са изсъхвали и започвали да падат. „Когато струпеите опаднат, те оставяли хората осакатени и обезобразени – някои се самоубивали, вместо да живеят с белезите“, разказва Наджера.
С нарастването на световната търговия и разпространението на империите, едрата шарка опустошава общностите по целия свят. В началото на 18-ти век се е смятало, че болестта убива около 400 000 души всяка година само в Европа.
Пристанищата са били особено уязвими. Епидемията от едра шарка през 1721 г. в американския град Бостън е унищожила 8% от населението.
Леченията са варирали от безполезни до причудливи (и също и безполезни).
Имало е обаче едно истинско лекарство. Известно като инокулация или вариолация, то включвало вземане на гной от някой, страдащ от едра шарка, и надраскване й в кожата на здрав индивид.
Практикувана за първи път в Африка и Азия, преди в крайна сметка да бъде доведена в Европа през 18 век и Северна Америка от поробен човек на име Онисим, инокулацията обикновено води до лек случай на заболяването. Но не винаги. Някои хора се разболявали сериозно от едра шарка и всички, които са инокулирани, ставали носители на заразата, като по невнимание я предавали на хора, които срещат. Затова е било необходимо е по-добро решение.
Към 1700 г. в селските райони на Англия е било сравнително добре известно, че
група хора изглеждали като да са имунизирани срещу едра шарка.
Вместо от нея, доячките във фермите се разболявали от относително леко заболяване по говедата, наречено кравешка шарка, което оставя малко белези.
По време на епидемия от едра шарка в западната част на Англия през 1774 г. фермерът Бенджамин Джести решава да опита нещо. Той надраска гной от лезии на кравешката шарка в кожата на жена си и синовете си. Никой от тях не се е разболял от едра шарка.
Едва обаче, много години по-късно някой се заинтересувал от работата на Джести. Човекът, на когото се приписва изобретяването и популяризирането на ваксината, е Едуард Дженър – селски лекар, работещ в малкото градче Бъркли в Глостършир. Той се е обучавал в Лондон при едни от най-известните хирурзи на деня. Смята се, че интересът на Дженър към лечението на едра шарка е повлиян от детския му опит с инокулация на едра шарка.
През 1796 г., след като е събрал някои косвени доказателства от фермери и доячки,
Дженър реши да направи потенциално фатален експеримент. Върху дете.
Той взел малко гной от лезии, причинени от кравешката шарка върху ръцете на младата доячка Сара Нелмс и я надраскал в кожата на осемгодишния Джеймс Фипс. След няколко дни леко заболяване, Джеймс се възстановил достатъчно, за да може Дженър да инокулира (изкуствено да зарази – б.р.) момчето с едра шарка. Джеймс не е развил болестта, нито някой от хората, с които е бил в близък контакт.
Въпреки че експериментът е проработил, по днешните стандарти той е бил етично проблематичен, смята Шийла Круикшанк, професор по имунология в Университета в Манчестър.
Дженър не е имал разбирането, че шарката се причинява от вируса на вариолата (вирусите тогава все още не са били открити – б.р.), а функционирането на имунната система на организма по това време все още е било загадка.
Независимо от това, Дженър осъзнавал, че неговата ваксина срещу едра шарка – името, получено от латинското наименование за кравешка шарка – ваксиния, има потенциал да трансформира медицината и да спаси животи. Но той също е знаел, че ще спре болестта само ако може да ваксинира колкото се може повече хора.
Дженър не се е стремил да печели пари от ваксината си, не се е интересувал от патентоването й. Той просто е искал хората да знаят за този спасителен метод.
Лекарят превърнал градината си в своята селска лятна къща в „храм“ и е поканил местните хора да бъдат ваксинирани след църквата в неделя.
„Той пишел на други лекари, като им предлага проби от ваксиниращия материал и ги насърчавал да го прилагат, така че хората да бъдат ваксинирани от собствения си местен доверен здравен специалист“, обяснява управителят на къщата-музей на д-р Дженър Оуен Гауър.
След като лекарят публикувал своите открития,
новината се разпространила в цяла Европа
и, благодарение на подкрепата на краля на Испания, по целия свят.
Крал Чарлз IV е загубил няколко членове на собственото си семейство от едра шарка , докато други – включително дъщеря му Мария Луиза – са останали с белези, след като са оцелели от болестта. Когато чул за ваксината на Дженър, той възложил на лекар да ръководи глобална експедиция, за да я достави до най-отдалечените краища на Испанската империя.
През 1803 г. корабът отплавал към Южна Америка. На борда е имало 22-ма сираци в ролята им на носители на ваксини.
„Нямало е начин за масово производство на ваксина, така че те са я разпространили чрез децата“, обяснява Наджера. „Детето ще развие лезията, след това чрез нея заразата ще се предаде на следващото дете и така нататък, и така нататък.“
По време на пътуването за децата се е грижила директорът на сиропиталището Изабел де Зендала и Гомес, която е пътувала със собствения си син, за да допринесе за мисията.
Експедицията пътувала през Карибите, Южна и Централна Америка и в крайна сметка пресекла Тихия океан, за да стигне до Филипините. В рамките на 20 години от откриването й, ваксината на Дженър вече била спасила милиони животи. Сравнително отскоро ваксинирането срещу едра шарка стана обичайна практика по целия свят. Болестта е напълно изкоренена през 1979 година.
„Тази история ми дава надежда за ваксината срещу Covid-19“,
казва Наджера. „Сега имаме 200 години познания за вирусите и имунната система, но Дженър направи всичко това, без да знае с какво си има работа.“
„Дженър е един от най-добрите ми научни герои“, казва Гауър. „Неговата решителност и иновации промени света и спасиха безброй милиони животи и продължават да спасяват животи.“
Автор на статията, публикувана днес от Би Би Си е популярният журналист Ричард Холингам
