Идентифицираните потребности показват колко зле се управлява селското стопанство

Драстично е сравнението, че средният икономически размер на млечните ферми във Франция е 197 000 евро, а у нас 12 000 евро

Идентифицираните потребности на база на SWOT анализите показват, че селското стопанство отчайващо затъва в периода 2007-2016 г. (тук-там 2017 г.), макар че и след обхванатите 10 години то в никакъв случай не се подобрява. А това поражда въпроса защо периодът за сравнение не стига до 2018-2019 г., след като министерството има достатъчно данни, за да бъдат включени и тези години? Нали към него има отдел за статистика? Нали НСИ също разполага с данни? Нали ежегодно се публикува Годишен аграрен доклад?

Представяме ви извадки от идентифицираните потребности:

Проблемът е в малките стопанства, които не могат да станат средни

Икономическият потенциал на българските земеделски стопанства (за 2010 г. – 6 640 евро стандартна продукция (СП)) е близо 4 пъти по-нисък от средния за ЕС-27. В периода 2013-2016 г. средният икономически потенциал на земеделските стопанства бележи увеличение и достига 18 787 евро. Увеличение се регистрира при всички групи стопанства за периода, като при стопанствата с полски култури този показател достига 48 760 евро.

Идентифицирани са редица слабости при малките стопанства, които водят до по-ниска производителност, по-ниска конкурентоспособност и доходи, като физическо и морално остаряло оборудване и ниска степен на механизация на производството, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неефективен мащаб на производството, слаби пазарни позиции и затруднен достъп до пазара. Преструктурирането и развитието на малките стопанства е забавено, поради техните ограничени ресурси. Малките жизнеспособни стопанства имат потенциал за развитие, ако се подпомогнат, за да се решат проблемите, които ограничават тяхното развитие. По-ниският икономически потенциал на малките стопанства (2 000 – 8 000 евро), предопределя и ниския размер на реализирания нетен доход.

Високият дял на вложения труд в малки по размер стопанства води до висока трудоемкост на продукцията, неефективно производство и ниски доходи. По-малко е увеличението на дела на вложения труд в стопанствата с размер на ИЗП 10-50 ха, а промяната в стопанствата от 2-10 ха е незначителна.

За постигане на по-справедливо подпомагане е необходимо да продължи прилагането на инструментариума на ОСП за по-ефективна подкрепа…

От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са стопанствата с трайни насаждения, средно 1 885 евро стандартна продукция, което се дължи на преобладаващия брой дребни стопанства. От неспециализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са смесените животновъдни стопанства – 1 523 евро стандартна продукция, който е най-ниският размер от всички типове стопанства в страната. Това се дължи на високия дял на стопанствата от най-нисък икономически клас (до 2000 евро) и незначителен брой на най-едрите стопанства. Остава изключително нисък икономическият потенциал на смесените животновъдни стопанства.

Едновременното намаление в броя на специализирани земеделски стопанства, отглеждащи зеленчуци, свиването на площите и икономическия им размер и ниската плътност на животновъдството на единица площ обуславят необходимостта от продължаване на подкрепата за тези сектори.

Предложени мерки за подобрение: I. Конкурентноспособност

Зеленчуци и плодове

Повишаване на конкурентоспособността на стопанствата в секторите производство на зеленчуци, плодове, мляко и месо от преживни животни, които са със стопанско значение за страната.

Зеленчукопроизводството се отличава с рязко свиване на брутната продукция и намаляване на добавената стойност през периода 2007-2016 г, което се дължи на ниската възвръщаемост и занижена норма на печалба. Застоят в зеленчукопроизводството се обуславя и от факта, че средните добиви от хектар не са се променили съществено. Те остават около два пъти по-ниски спрямо добивите в развитите европейски държави. Основната причина за това е разпокъсаното и сравнително дребно производство, неспособно да постигне по-висока производителност, проблеми с напояването, липсата на съвременна техника, недостигът на работна ръка, липсата на организираност и затруднен достъп до пазара.

В овощарството също се наблюдава непрекъснато намаление на брутната продукция и добавената стойност през годините на прилагане на ОСП. Стопанската структура в този сектор е влошена, като в средния клас по икономически размер са само около 10% от специализираните стопанства.

Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български плодове от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините. Работната сила в специализираните стопанства расте с по-висок темп отколкото стандартната продукция, което показва недостатъчен напредък в повишаване ефективността на вложения труд.

Обнадеждаващото е, че наред с нарастване на реколтираните площи с овощни насаждения се отчита и повишение в добивите, което способства постепенното стабилизиране насектора. Между 2007-2017 г. средните добиви нарастват с около 45%, но остават под средните за ЕС. Причините за по-ниските добиви в сравнение с ЕС са степента на агротехника, която се прилага у нас (преобладаващата част от насажденията са от екстензивен тип), както и недоброто състояние на част от насажденията и сортовете, които се използват. Ръстът на производството в последните години се подхранва от възможностите за обвързано подпомагане и инвестиционна подкрепа по ПРСР. Продължаване на политиката на подкрепа би спомогнало постигането на устойчив растеж в производството на български плодове.

Животни

Млечното животновъдство в страна се характеризира с намаляване на поголовието и обема на производството, нисък среден млеконадой и слабости по отношение на породния състав. В България малките стопанства съставляват 78% от всички млечни стопанства, като средният размер на стопанството през 2016 г. е 12 хил. евро, докато във Франция е 197 хил. евро. Липсата на ефективен размер на стопанствата, който да гарантира икономии от мащаба, добра производителност и стабилна възвращаемост, е една от причините за влошеното състояние на сектора.

Подобно е състоянието и в месодайното говедовъдство, където икономическият потенциал на специализираните стопанства намалява през периода. Делът на подпомогнатите животни под селекционен контрол през 2017 г. и 2018 г. представлява едва 12% от всички декларирани месодайни крави по общата схема. Преобладаващата част от говеждото месо (телешко и говеждо) не преминава през кланиците, а повечето от предназначените за клане животни са отделени за ремонт. Причината е, че същинското угояване на животни е застъпено в много малък процент и то преобладаващо в специализираните стопанства с типични месодайни породи.

Брутната продукция от месо от дребен рогат добитък намалява с 19% в периода 2007-2016 г., а добавената стойност се съкращава с 44%. Това показва, подобно и на другите направления на преживното животновъдство, намалената ефективност и възвращаемост на производството на месо от ДРД, което предопределя свиването на производството. Една от причините е в запазване сравнително висок дела на полупазарните и малки стопанства.

За да се подобрят резултатите по отношение на добива на мляко и месо от едър и дребен рогат добитък, подпомагането следва да бъде насоченокъм високопродуктивни животни и породи, като се подпомогне и селекционната работа, за по-доброто адаптиране на различните породи към местните условия.

Описаните тенденции в развитието на секторите производство на зеленчуци, плодове и преживно животновъдство обуславят необходимостта от целенасочена подкрепа за увеличение на тяхната конкурентоспособност.

II. Производителност

Съществува много висока зависимост между правените вложения на площ и възвращаемостта от производството. Секторите с по-висока добавена стойност са тези, които са по-високо разходно интензивни, създават продукт с по-голяма степен на завършеност и участват в по-дълга верига на стойността.

Нуждата от повишаване на добавената стойност следва една от слабостите на българското земеделие, свързана с по-неефективното използване на ресурсите на производство (земя и животни), водещо до по-ниска производителност, възвращаемост и рентабилност. Това се обяснява със влошената стопанска структура, където малките и средни стопанства не могат да реализират достатъчно производителност и икономии от мащаба.

В разглеждания период между 2007-2017 г. се наблюдава увеличаване дела на сектори, които изискват по-ниски вложения на единица площ, откъдето се получава и по-ниска възвращаемост. Нискоразходните на площ производства увеличават своя дял и там се постига подобряване на ефективността с по малко вложени ресурси се постига по висок резултат. От друга страна, интензивните, с високи разходи на площ сектори в българското земеделие, отбелязват регрес. Ниската разходна интензивност в земеделието води до намаляване на добивите на земеделските стопани в резултат от използването на некачествени семена и посадъчен материал. Ако тези семена са на повече от 5 години след категория “базови”, негативният ефект може да достигне до 25%.

Сектори, които по естествен начин стоят по-високо във веригата на стойността и водят до увеличаване на добавената стойност, заради ресурсоемкостта си и по-големите стойности на брутни приходи на единица вложение, като животновъдството, продължават да се свиват през целия период на прилагане на ОСП.

Животновъдството се свива заради ниската си продуктивност, трудностите при реализацията на продукцията на добри цени, увеличаване разходите за отглеждане на животните и недостига на работна сила. Между 2007 г. и 2016 г. брутната продукция в животновъдство намалява от 44% до 27% от брутната продукция от целия отрасъл, а добавената стойност пада от 42% на 21%. Това показва, че добавената стойност е не само по-ниска, като процент от брутната продукция, но и намалява по-бързо отколкото брутната продукция. Това свидетелства за по-бързо растящи производствени разходи, което влошава възвращаемостта, а оттам обяснява и спадащия интерес към това производство.

Разширяването и укрепването на секторите, където има по-големи вложения на площ и оттам по-висока добавена стойност и възвращаемост на площ, както и на животновъдството, ще доведат до постигане на ръст в добавената стойност, а оттам ще допринесат за по-доброто обезпечаване на суровини и материали за хранителната индустрия и ще намалят търговския дисбаланс при основни хранителни продукти.

III. Ускоряване на модернизацията и технологично обновяване на малките и средни стопанства

Разходите за амортизации в българското земеделие растат през последните години, но са доста по-ниски от тези в ЕС, което се дължи на по-ниската капитализация и обезпеченост с дълготрайни материални активи, основно в малките и средни стопанства. Тези класове стопанства са в затруднено положение, с недостиг на капиталов ресурс, за да разширят производството и да осъвременят производствените си мощности, за да увеличат продуктивността и да намалят зависимостта си от работна сила.

През последните три години (2015-2017 г.) факторната доходност към разходите за амортизации на основен капитал в България е около 13 евро на единица капиталов разход, докато в ЕС-28 този показател е 2,8 евро за единица. Това означава, че нивата на капиталовите разходи у нас са много по-ниски отколкото в ЕС. Високото съотношение между факторна доходност и разходите за използване на капитала показва много по-ниската обезпеченост с техника и технологии в българското земеделие, което е проблем за подобряване на продуктивността, производителността и оттам на конкурентоспособността на отрасъла.

През базовата 2016 г. на всеки 2,5 стопанства се пада по 1 трактор и на около 1,7 от стопанствата, специализирани в зърнопроизводството се пада по 1 регистриран комбайн.

IV. Повишаване на ефективността, подобряване на пазарната ориентация и реализацията на по-висока добавена стойност в малките стопанства

В страната продължават да съществуват много на брой относително малки и полупазарни стопанства, които имат потенциал за развитие от гледна точка на мотивация и наличен фамилен труд. Разрастване на тяхното производство чрез подходяща публична подкрепа ще доведе до подсилване на групата от средните по размер стопанства, които са по
жизнеспособни. Фамилните и по-малките стопанства трябва да бъдат насърчавани към развитие на производства, които имат по висока възвращаемост и рентабилност на единица площ.

Чрез облекчаване достъпа до пазара и възможностите за реализация на продукция по късите вериги за доставка фамилните и по малките стопанства могат да повишат своята доходност и да получат по добра цена за продукцията си. Това ще допринесе за повишаване доходите, които тези стопанства имат от пазара и ще позволи да се повишат техните инвестиционни възможности, за да се намали зависимостта им от субсидии и очакванията им за инвестиционна публична подкрепа.

V. Повишаване на износа на селскостопански продукти с висока добавена стойност

Земеделието има положителен търговски баланс, но износът на непреработени продукти с ниска добавена стойност е преобладаващ. България е сред страните в ЕС, където стойността на износа, разделена на неговия обем е сред най ниските в ЕС и се превишава от същото съотношение при вноса. Финансовата подкрепа и продължаването на промоционалните програми за насърчаване износа на аграрни стоки са от съществено значение за насърчаване на износа на земеделски продукти с по висока добавена стойност. Необходимо е да има по-голяма институционална помощ и укрепване на организациите за насърчаване на аграрния износ.

На много от пазарите действат и има изисквания за покриване на стандарти за качество и други нетарифни ограничения, което затруднява местните производители. Те имат нужда от помощ при внедряване на стандарти за качество, които са търсени на международните пазари. Изграждането и подкрепата за укрепване капацитета на различните частни и публични организации, които да предлагат селскостопански стоки и продукти на външни пазари, са средство за разширяване експортните способности на земеделието.

VI. Модернизация, цифровизация

Не толкова сравнителните конвенционални фактори в земеделието, като труд, земя, природни условия и др., а по-скоро новите технологии и иновации определят разликата в конкурентоспособността между отделните стопани.