Пречиствателни станции и правилни политики – поливането с регенерирана вода е възможно

У нас са необходими инвестиции в инфраструктура, стратегия за финансиране и държавнически поглед към бъдещето в условията на глобално затопляне

Европейският проект с българско участие SuWaNuEurope популяризира възможността да се включи още един източник на поливна вода за земеделието. А именно, използването на регенерирана вода предимно от градските пречиствателни станции. След отстраняване на битовите отпадъци тази вода става подходяща за поливане на земеделски култури – индустриални, енергийни и семенни. Когато водата е по-добре пречистена, тя може да се използва за поливане на кореноплодни, на растения, които се консумират сурови и такива, които влизат в контакт с водата. Това разказа доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив в началото на онлайн семинара „Перспективи пред повторното използване на водите за напояване в земеделието“, който се проведе днес.

Проектът по образователната програма Хоризонт 2020 се изпълнява в Португалия, Испания, Италия, Франция, Белгия, Германия, Гърция и България плюс партньори от Кипър и Израел. Там са създадени регионални работни групи. В българската работна група участват експерти от Басейновата дирекция в Пловдив, Областнатаземеделска дирекци, Службата за съвети в земеделието и „Напоителни системи“ – клон Марица. Изпълнението на проекта е стартирано в началото на 2019 г., а крайният срок е до 30 юни 2021 г. Основната цел на проекта е да популяризира възможността за използване на регенерирана вода. А това би решило изключително важния проблем в земеделието, свързан със засушаването особено в южните страни, би довело до нетно увеличаване на водния ресурс, оползотворяване от растенията на хранителните вещества, които се съдържат в регенерираната вода (което би намалило употребата на торове) и до други ползи.

В България проектът се изпълнява на територията на област Пловдив, посочи доц. Шилев.

Българските слаби места за прилагане на този тип напояване са, че не навсякъде има изградени пречиствателни станции. Често в създадените станции се смесват битовите и промишлените отпадни води, което би могло да занижи качеството на регенерираната вода. Държавата трябва да има стратегия за финансиране, да инвестира в инфраструктура, така че водите от пречиствателните станции да могат да достигнат до земеделските земи. Необходим е контрол за безопасното прилагане на този тип напояване. Липсват също така агрономически изследвания за използване на регенерираните води и влиянието им върху растенията.

Инж. Иван Заеков информира, че у нас могат са се прилагат мембранни биореактори, които допълнително пречистват водите в пречиствателните станции до наностепен, така че да се елиминират токсични отпадъци, като например антибиотици  в битовите отпадни води. Такава мембрана е внедрена в станция близо до град Пещера.

Инж. Михаил Михайлов сподели опита си в използване на отпадна от преработката на розов цвят вода. Той даде пример със средна дестилерия с шест казана, всеки от които с обем от 5 тона. В сезона на розобера такъв обект формира денонощно тонове твърд (джибри) и течен отпадък (сок от розови джибри). Проблемът е, че течният отпадък трябва бързо да се оползотвори заради вкисляването му. Въпреки ползотворното влияние върху растенията при употреба на течния отпадък, дестилериите имат трудност в транспортирането му на повече от 2-3 км, тъй като стойността за изграждане на тръбопровод до нивите е висока.

В община Хисар водата от пречиствателната станция се използва за поливане на лозя, като се ползват канали на „Напоителни системи“ за достигане на регенерираната вода до масивите.

Доц. Стефан Шилев запозна участниците в семинара с изпълнението на проектите в различни държави. Например в град Алеканте, Испания, от пречиствателната станция се предоставят 75 000 кубика вода в денонощие на ферми в три общини. Водата се събира в резервоар, дезинфекцира се с ултравиолетова светлина и се изпраща по тръбопроводи към градини с бадеми, лозя, нектарини, маслини и към голф игрище, където тревата трябва да се поддържа свежа. Регенерираната вода представлява 36% от цялата използвана вода. При това фермерите плащат сравнително ниска цена за ползването й – 10 евроцента на кубик (в района на град Картахена).

В момента европейските държави работят по общ регламент за използването на регенерирана вода в селското стопанство. Регламентът относно минималните изисквания за повторно използване на водата (COM (2018) 337) беше приет от Европейския парламент. Целта на проекта е да се определят минимални изисквания за качеството на водата и мониторинг, и да се определят ключови задачи за управление на риска, за да се гарантира, че повторната употреба на пречистените отпадъчни води е безопасна, разглежда проблема с недостига на вода и допринася за ефективното функциониране на вътрешен пазар.