Звънът на хлопките и гневът на площадите

Има ли нещо, което свързва хората, които 25 дни протестират срещу властта с тези, които 25 години се борят за парче хляб?

Автор: Георги Петров

Моля  гражданите  с непоносимост към натуралистичното изразяване направо да изоставят написаното тук още след това първо изречение. За тези, които ще продължат, обяснявам,  че на този език говори животът около мен. 

Ако вие сте мой гост и сте останали да пренощувате в селото ни, сутринта задължително ще ви събуди следният многократно и изразително  повтарян речитатив: „ Да е… твойта мама да е… в г… да е… кравешки / овчи, кози/ да е…, майка ти да е… мръсна да е… кравешка /овча, козя/ да е…, крастава, да е…, шугава да е…, келява да е…, твойта мама да е…” И така почти до безкрайност. Този  монолог се  изнася всяка сутрин и вечер от няколкото пастири  в няколкото махали на селото. Някои от семействата  тук имат в дворовете си по една – две крави /овце, кози/, сутрин ги изкарват, за да се събрат в отделни общи стада и наетите  за целта пастири ги извежда на паша извън селото. С горецетирания речитатив  пастирите съобщават сутрин на стопаните, че е време да изкарат животните си, а вечер – че е време да си ги прибрат. Ако си помислите, че е възможно някой от собствениците да се засегне от скверните слова, изсипвани върху животинките им, ще сгрешите. Те  възприемат това своеборазно художествено псуване  като  езика, който животните разбират. Със същия език си служат и те при общуването си  със своите четириноги. 

Време ми беше нужно обаче, дакато разгадая какво стимулира пастиря да влага амбиция и жар в подреждането и изразителната  декламация на въпросния  словесен поток. Тук с питане не става, тук ако попиташ някого защо прави нещо така, а не иначе, жестоко ще го обидиш. Тук по правило хората са убедени, че са най-правилните и всяко изказано съмнение, че това може и да не е така, те прави техен враг до живот. Където не става с питане, става с внимателни наблюдения.  Наблюдавам пастирите и по пасбищата, където те всъщност упражнават съшинската  си дейност. Там, където липсват очите и ушите на стопаните, псувните са си пак псувни, но липсва всякакво старание  за художественост при изпълнението им. Докато вечер, когато стадато  наближи селото и ускори ход, защото инстинктът кара овцете да бързат, за да  накърмят агънцата си, овчарят изправя глава, колкото и да е уморен и речитативът вече е речитатив акомпанято. Нищо не разбирам от музика, но съм прочел някъде, че речитатив, съпровождан от изпълнение на оркестър или отделен музикален инструмент, се нарича речитатив акомпанято. В нашия случай вдъхновеното изпълнение на пастиря: ”Да е… вашата мама…” се съпровожда от блеенето, с което овцете и козите съобщават на рожбите си, че идват да ги нахранят и приласкаят. Така разбрах, че по този начин  рецитиращите демонстрират  старание и професионални умения  пред  собствениците на добитъка, всъщност  техни работодатели. .

Между плътните мъжки гласове на рецитаторите се открояват два по-нежни, на циганката Фанка и  на 14-годишното циганче Аско, който иначе е записан в акта си за раждане като Асен. Фанка е 19-годишна майка на две дечица и снаха в селото. Никога не е ходила на училище, но е по рождение ачигьоз /с отворени очи/. Сама се е научила да събира и изважда, и да ползва мобилен телефон. Разпознава  на дисплея комбинацията от първата и последната буква от името на всеки от познатите си.  Казва, че непременно ще се научи да чете и пише, когато си намери друга работа, с която да смени пастирството си, то й отнема целия ден и то всеки ден. Фанка е от т.нар. миллет, това са циганите, чиито  майчин  език е наречие, някакво архаично, на турския. Фанка говори  направо лош български език, в който всичко е в женски род. Но горецетирания речитатив Фанка изпълнява безупречно, съгласувано по род и число, точно  по законите на българската граматика и с такова усещане за театралност, сякаш  е завършила театралната  академия в класа на проф. Стефан Данаилов. 

Не са за пренебрегване и изпълненията на Аско. Той си е намерил отнякъде охлузено тиролско бомбенце и се е научил да си го накривява по тарикатски. Сутрин, дакото събира козичките и се старае повече от възрастните си колеги в рецитацията си, той  задължително има димяща  цигара в края на устата си. Така неговият дискант е събуждал потрес у някои по-префърцунени мои гостенки.  И той произнася  псувните си на безукорен от граматическа гледна точка български език,  докато трудно води разговори с неразбиращите майчиния му. 

Има един млад мъж, когото в бранша наричат Васко Тихото. Той е завършил висше  образование, но е решил да се препитава като отглежда свое стадо овце  и кози. Не само, че не ги псува и не им крещи, около него и стадото му е тихо като в катедрала и когато ги извежда на паша, и когато ги прибира. Веднъж , когато се срещнахме на пасбището, Васко ми обясни здравословните проблеми, които  имат хората със синя кръв, т.е. коронованите особи и остатъцте от аристокартичните родове. От векове някакъв техен си идиотизъм ги карал да се женят в близкородствени връзки и от браковете им да се  раждат или идиотчета, или наследници с много крехко здраве. Поводът беше някакъв много расов козел, който Наско купил от специален развъдник край Троян, но той не доживял  очакваните години, защото се оказал от майка и баща първи братовчеди. През това време козите и овцете на Васко си пасяха, без да се отделечават от него, сякаш той ги управляваше с внушения. 

Сътворих тази не до там скопосна пасторална картина, само защото  докато си скитах по поляните и  до мен достигаха звънът на клопките и виковете на пастирите, си представих какво би било, ако  някой успее да организира чобаните от българските села и ги заведе на помощ на протестиращите пред сградите на властта в столицата и големите градове? За да си представите, трябва просто да сменим поставените по-горе в скоби прилагателни  овча, козя и кравешка с  прилагателните депутатска, министерска, политическа, политологическа, социологическа, а защо не и журналистическа.  Споделих тези си  разсъждения с Васко. Извинявай,  но ако исках да се занимавам с глупости, щях  да си остана в града, ми каза той и стадато му тръгна   по накакъв  даден от него сигнал и той го последва. Отидох при класиците  и ги попитах биха ли отишли на протестите в София и те изгубиха и ума, и дума, а псувните им съвсем  изгубиха мощ и изразителност. Най-решителният от тях ми каза, че негов познат от далечно село бил ходил веднъж на протест, но за това чорбаджията му платил тройна надница, а в нашето село нямало  кой да плати такава надница.

Моля гражданите, които  успяха да прегазят този текст,  да съобщят, на мен и на почитаемата публика, ако го знаят, разбира се,  нещото, което може да свърже хората, които от 25 дни се борят по улиците и площадите на големите градове за морал в политиката и управлението, с хората, които от 25 години се борят  по чукарите за парче корав хляб. Известното в условията на задачата е , че  и двете групи са граждани на Република България и са еднакво усърдни в изпълнението на речитативите си.

 Други публикации от автора: Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете