Едва 2% от Плана за възстановяване ще са за земеделието при близо 10% в предишния вариант

Вълна от възмущение сред фермерите заради орязаните средства в Плана

Вълна от възмущение обхвана земеделските организации след като стана пределно ясно, че пари за напоителните системи в Националния план за възстановяване и устойчивост няма да има.

В Плана и по-точно в частта „Зелена България“ – „Устойчиво земеделие“, е вписан проектът „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“. Този фонд ще разполага с 252 652 178 евро без ДДС, от които обаче половината (126 326 089 евро) ще са частно финансиране. (Виж повече за Фонда долу в текста.)

Така че реалната безвъзмездна сума, обърната в левове, е 248 млн. лв.. А това, дори и с 24-те млн. лв. за единна електронна система, е горе-долу 2% от общия бюджет на Плана – 12,6 млрд. лв.

Нека да припомним, че в предишните варианти парите за земеделие бяха около 1 млрд. лева. Най-голямото орязване на средствата за земеделието стана изведнъж. Просто от раз 847,5 млн. лв., предвидени за възстановяване и модернизиране на обекти на „Напоителни системи“ЕАД, изчезнаха.

Мотивите за това, изложени от вицепремиера Атанас Пеканов, са, че проектът за напоителните системи „не беше развит и защитен добре  – липсват нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия как той няма да навреди на околната среда, липсва оценката на въздействието върху околната среда.“

Димитричка Търпанова: Безумие е!

Димитричка Търпанова от от УС на Добруджанския овощарски съюз заяви, че организациите от сектор Плодове и зеленчуци подготвят протестно писмо до земеделското министерство и Народното събрание.

Г-жа Търпанова смята, че е безумие да отпаднат напоителните системи от финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Без вода земеделието ще загине“, сигурна е тя.

„Изобщо не може да се говори за осигуряване на напояване чрез сондажни кладенци по две причини. Първо, процедурата за разрешение отнема две години. Второ, ЕС и световните организации препоръчват използването на повърхностни води и запазване на подземните водни запаси.

Без съоръженията на „Напоителни системи“ ние не можем да ползваме водите и ще дам пример: Виждам изсъхнали полета с царевица край река Дунав.“

Според нея проектът на държавното дружество има оценки на въздействието върху околната среда. Но дори и те да не са пълни, става въпрос за възстановяване и модернизиране на съществуващи обекти на „Напоителни системи“, а не за създаването на нови.

Съвсем друг въпрос е, че в проекта на държавната компания не са планирани допълнителни тръбопроводи, които отвеждат водите до стопанствата.

„Това не пречи на по-следващ етап да се инвестира във вътрешноканални мрежи“, смята Димитричка Търпанова.

В момента обаче е жизнено важно за селското стопанство да се инвестират средства в основната напоителна инфраструктура, а точно тази бъдеща инвестиция бе отхвърлена в последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. „Ако изгубим тези пари сега, друг шанс за възстановяване на напоителните съоръжения няма да имаме“, каза димитричка Търпанова.

Костадин Костадинов: Някой работеше целенасочено за прехвърляне на средствата към други министерства

Далеч по-остър в изказването си бе Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Костадинов е убеден, че един от заместник-министрите на земеделието – Георги Събев, както и някои браншовици от аграрните среди, са работили целенасочено срещу проекта на „Напоителни системи“.

„Парите за напояване отидоха в икономическото министерство“, заяви той.

Според него държавното напоително дружество е било натиснато един път от скандалите, свързани с освобождаването на предишния директор Снежина Динева. Втори път и целенасочено от природозащитни организации. Според него въобще не е имало възражения от страна на Европейската комисия, всичко е било решено у нас. Земеделието буквално е било заметено под чергата. Това, в съчетание с пасивното отношение на служебния земеделски министър е довело до ампутирането на проекта на „Напоителни системи“.

Освен това вмъкнатият в темата „Зелена България“ „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ поставя демаркация между инвестиционната мярка 4.1 и средствата по този фонд. Тоест земеделците могат да кандидатстват или за парите от фонда, или за парите от мярка 4.1, но не по двете.

Костадин Костадинов посочи, че проекти за напояване чрез държавни дружества са защитили и Гърция, и Румъния в своите планове за възстановяване.

В разработките за Стратегическия план пък е залегнало, че градинари, които не са осигурили поливане в стопанствата си, няма да получават обвързана подкрепа, напомни той.

„Затова производителите на плодове и зеленчуци са най-засегнати от орязаните средства за „Напоителни системи“, но те все още не го знаят“, продължи Костадинов, като допълни, че напояването касае най-слабо зърнопроизводителите.

Въпреки това НАЗ е подготвила становище относно проекта на Плана за възстановяване и устойчивост, което е в етап на съгласуване с регионалните организации към асоциацията.  Костадинов очаква в понеделник процедурата да е приключила и становището да се публикува на сайта на асоциацията и да се изпрати към МЗХГ и парламента.

„Провеждаме срещи с всички партии, представени в Народното събрание и ми се струва, че има разбиране от тяхна страна“, каза още председателят на НАЗ.

Мариана Милтенова: Пари за поливане трябва да има, но не за „Напоителни системи“

Председателят на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова съобщи, че браншовите организации ще настояват за среща със служебния земеделски министър проф. Христо Бозуков следващата седмица именно заради отпадането на средствата за напоителни съоръжения в Плана.

„Ние не сме съгласни 847,5 млн. лв. да се насочат към компрометираната фирма „Напоителни системи“ЕАД, но земеделците могат да се възползват от средствата, за да осигурят поливна вода в стопанствата си“, заяви Милтенова.

Фондът за селското стопанство: Средства за 2 148 земеделци

Базирайки се на данни от предишни приеми по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, в проектния „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ е посочено, че необходимите средства за финансова подкрепа на земеделските стопани ще са 126,3 млн. евро.

При среден размер на субсидията от 58,8 хиляди евро и индикативен бюджет от 126,3 млн. евро, финансова помощ могат да получат 2 148 земеделски стопани.

Тази подкрепа ще се предоставя от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция чрез обявяване на прием за проектни предложения.

В индикативен списък на възможните инвестиции са описани следните възможности:

• оборудване/съоръжения за съхраняване на животински и растителен торов отпадък;
• оборудване/съоръжения за съхраняване на минерални торове, необходими за производствената дейност на стопанството;
• оборудване/съоръжения за съхраняване на отпадни води от процеса на силажиране, включително инсталации за пречистване на отпадъчни и входящи води;
• оборудване/съоръжения за производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление, включително такива, използващи биомаса;
• оборудване/съоръжения за преработка на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, използвани за собствено потребление;
• оборудване за прилагане прецизно земеделие за опазване на природните ресурси (опазване на почвата от ерозия, задържане на въглерод в почвата, както и подобряване на почвеното плодородие);
• оборудване/съоръжения за превенция на екстремни прояви на неблагоприятни метеорологични явления, като градушки
• модернизация на процесите в областта на опазването и съхранението на генетичните ресурси в земеделието;
• системи и оборудване /включващи софтуер и/или хардуер/ за събиране, обработка и анализ на данни и информация от различните фази по отглеждане, производство, съхранение и продажба на селскостопански продукти (за растениевъдството – за събиране, обработка и анализ, отдалечен контрол, управление и мониторинг на данни за поливни норми, торови норми, състояние на почвата и културите, добиви; за животновъдството – за проследяване на здравословното състояние на животните, норми на хранене, продуктивност и др.)
• цифрови решения, които подобряват процеса по отглеждане на селскостопанските култури и намаляват обема на използваните вложения;
• автоматизация и роботизация на отделните фази на производствените процеси и маркетинга на произведената продукция.
• други активи, свързани с опазване на околната среда, климата и природните ресурси                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Планира се подготовката за обявяване на схемата за безвъзмездна помощ да започне през последното тримесечие на 2021 г., а кандидатстването, оценката и договорянето да са в периода от средата на 2022 г. до средата на 2023 г. Изпълнението на проектите трябва да започне от юли 2022 г. и да приключи до юли 2025 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                За да не се допусне двойно финансиране за един и същ разход по подмярка 4.1 от ПРСР и Плана за възстановяване и устойчивост, ще се извършва контрол на ниво бенефициент/краен получател. Бенефициент, получил подкрепа за даден тип инвестиция по ПРСР няма да бъде допустим за подпомагане за същия тип инвестиция по настоящия инструмент, свързана с дейността на кандидата