Надницата за берачи на грозде в Брестовица стигна 70 лв./ден
ЛВК „Винарска изба Брестовица“ е сред малкото предприятия, които изкупуват грозде
Винарската столица на България – село Брестовица, работи в неин си уникален режим в дните на гроздобера.
Ситуацията е крайно изнервена и на ръба.
Работници
От година на година работливите баби, които са били стълбът на тази най-важна на финала операция, вече почти са изчезнали.
Собствениците на лозя обикалят из Южна България да търсят ромски бригади и ги откриват при късмет в Йоаким Груево, но също така и в Пещера, Септември и дори до София. В някои случаи ги возят към Брестовица и обратно (което драстично намалява доходът на лозаря), в други – уговорените хора пристигат със собствен превоз.
„Истината е, че ако работниците се трудят по цял ден, изкарват по 70 лева надница. А ако някой от мъжете се заеме и с товарене, си докарва 80″, разказа лозарят Георги Билев от Брестовица.
![Димитър Димов сам бере гроздето. "Ние сме трима братя и две сестри и имаме 4 декара лозя. Не ни трябват работници"](http://agroplovdiv.bg/wp-content/uploads/2021/10/IMG_9418-310x207.jpg)
Димитър Димов сам бере гроздето. „Ние сме трима братя и две сестри и имаме 4 декара лозя. Не ни трябват работници“
Как става това?
До селото има големи масиви от десертни и от винени лозя. Сутринта до обед берачите са при десертните сортове. Дали ще работят от 6 до 11 часа (през лятото) или от 7 до 12 часа през есента, тези 5 часа се броят за една смяна. Заплащането е 30-35 лева.
Следобед работниците се прехвърлят във винените лозя и като берат още 4-5 часа, получават същите пари.
И дума не може да стане един берач да се спазари за 35 лева за нормален работен ден от 8 часа. Те знаят, че работната ръка е в луд дефицит и не са толкова глупави, че да не се възползват от това.
„А ние, собствениците на винени лозя, не получаваме никаква подкрепа от министерството, освен плащане на площ, което е 25 лева на декар.
Тази и миналата година имаше мярка „Бране на зелено“ по Програмата за лозаро-винарския сектор“, продължи Георги Билев.
„Исках да се възползвам, обаче се отказах. Защото щях да получа 300 лева на декар, а това са парите, които трябва да броя на хората, за да свалят зелените чепки долу. Нямаше да бъда компенсиран нито за торовете, нито за растителната защита, нито за резитбата и обработките. На всичко отгоре по тази мярка можеха да кандидатстват само лозари, които в последните 2-3 години са декларирали, че са произвели поне по 650 кг/дка грозде.“
Възрастна жена от селото също се оплака от високата надница на берачите. „Взимат 30-40 лева за четири часа работа. После спят един-два часа и отиват в друго лозе за същите пари. А ние плащаме, защото няма работници“, раздразнено обясни тя. Но се сети, че някога лозарите от Брестовица са докарвали работници от планината още по Гергьовден. Давали са им подслон и те са оставали до Димитровден с приключването на гроздобера.
Кой купува гроздето
Вече повече от 10 години румънските търговци са смазали системата за покупка на българско десертно грозде. И слава Богу че са те, иначе брестовишките лозари щяха да оставят наследствените масиви да запустеят.
През лятото румънските микробуси тръгват от Брестовица или други лозарски села натоварени с десертни сортове към дунавската граница. Знае се, че пътят е максимум 5 часа. На Дунав мост ги чакат празни микробуси и шофьорите просто си сменят местата. Така максимално бързо и без да се прекъсва логистиката българското грозде се поема от румънския пазар.
![Продавачите на грозде не ходят на пазар, защото през уикенда главните улици на селото се превръщат в пазар](http://agroplovdiv.bg/wp-content/uploads/2021/10/IMG_9425-310x207.jpg)
Продавачите на грозде не ходят на пазар, защото през уикенда главните улици на селото се превръщат в пазар
С виненото грозде схемата е друга.
„Пак пристигат микробуси, но този път български. Товарят винени сортове и тръгват към пазари и борси“, обясни главният технолог на Лозаро-винарската кооперация (ЛВК) „Винарска изба Брестовица“ Георги Ташев.
В страната има достатъчно любители винари, които могат да направят според уменията си както хубаво домашно вино, така и качествен оцет.
Някои от предприемчивите търговци на винено грозде имат и техника за смачкване на зърната, така че купувачът трябва само да си носи бидони, в които да прехвърли течната маса.
„Други мераклии идват с автомобили от близките до Брестовица села и градове. Те са дребни купувачи – искат по 100-200 килограма грозде. Карат го в гаража и си майсторят виното“, допълни Георги Билев.
И пак добре, че ги има, защото лозята на Брестовица са към 15 000 декара. След като лозарите напълнят своите бъчви, още много грозде остава в масивите.
Затова през уикендите улицата към Перущица заприличва на пазар. Пред къщите се изнасят касетки с грозде и целия ден търговията не спира.
Винарските изби – 6 без 1
Шест са винарските изби в селото, но една от тях спря работа тази година. Това е бутиковата винарска изба „Todoroff“. В селото се носят различни слухове (които тук няма да повторим) за причината, поради която винарната и хотелът към нея са затворени от месеци.
Факт е обаче, че повечето брестовишки изби не купуват грозде от местните лозари, защото си имат свои лозови стопанства.
Единственото предприятие, отворило врати за гроздето на лозарите, е ЛВК „Винарска изба Брестовица“
„Имаме малко над 400 член-кооператори. Помагаме им с машинни обработки на собствените им лозя – около 1000 декара. Имаме и шарапани, с които извозваме набраното грозде“, разказа управителят Красимир Патишанов, който е и член на УС на регионалната лозаро-винарска камара „Тракия“.
Кооперативната винарна притежава също така собствено лозе на малка площ, което вече е обрано от перущинска група берачи.
„Тази година гроздето закъсня, нищо, че лятото беше горещо и сухо. Така тръгна от дъждовната пролет. Реколтата е добра, но по всеобщо мнение зърната не са плътни и са по-леки като тегло.“
Капацитетът на винарната е около 2 милиона литра и управителят използва този пандемичен период за инвестиции по проект – машини , съоръжения и съдове за винопроизводството. Целта е избата да може да прави по-разнообразни и по-малки партиди, за да осигури палитра от вкусове за потребителите.
„Пазарът бе много труден миналата година, а и тази, по няколко причини. Първо, с локдауна консумацията на вино през ресторанти и хотели спря. Второ – големи световни изложения за вино не се проведоха и това прекъсна връзките ни контрагенти. Трето – логистиката се забави“, изброи Красимир Патишанов.
Световните конкурси за вина, които дават шанс на добрите технолози в България да представят страната и избата пред света и да намерят нови търговски територии, също се провеждат в трудна обстановка.
Управителят си припомни, че точно преди да се обяви пандемията в края на 2019 г., след нееднократни преговори, винарната е направила пробив на китайския пазар. Един контейнер бил изпратен, а търговецът обещал следващия път да поръча три. Месец по-късно връзката се прекъснала – Ковид-19 заключил Китай.
„Виното е особена стока. Трябва да участваш в изложения, за да може търговците да опитат стоката, да я харесат, да обмислят евентуална сделка и количества. Когато един добър пазар като китайския веднъж се затвори, не може да разчиташ, че след това нещата ще се върнат просто ей така“, коментира управителят.
В подобна ситуация са и всички винопроизводители у нас. Миналата година много от тях се отказали да произвеждат напитката и обявили продажби на винено грозде от собствените си масиви. „Електронната ми поща бе пълна с предложения да закупим материал“, връща лентата Патишанов.
Сега, при плахото отваряне на предишни български изложения за вино – „Ди вино“ в София и „Дефиле на младото вино“ в Пловдив, винопроизводителите бързат да се запишат за участие. ЛВК „Винарска изба Брестовица“ планира да се включи и в двете прояви. Но никой не може да каже дали новият вариант на Ковид-19 няма да предизвика поредно блокиране заради растящия брой на заразените с вируса.
Иначе кооперативната винарска изба в Брестовица е стара и прекрасна. Проектирана е от френски архитект през 30-те години на миналия век и наистина изглежда като пренесена у нас от земите край Лоара.
Цени на гроздето
Цените на гроздето в Брестовица се движат в широката граница между 0,70 лв. и 1 лев за килограм. Десертното се изкупува за 60 евроцента от румънските търговци.
За дребните купувачи, които се спазаряват с лозарите, гроздето струва 0,90-1 лев.
Търговците с бусовете не дават повече от 0,70 лева.
Цената е такава в момента, но когато гроздето се пообере и мераклиите да правят домашно вино свършат, гроздето може да падне и до 0,20 лева.