Ако ДДС за храни и напитки падне на 9%, приходите ще намалеят с 1,2 млрд. лв., което ще вдигне преките данъци

Въвеждането на ниска ставка на данъка едва ли ще намали потребителските цени, изразиха съмнение от Министерството на финансите

Обратното начисляване на ДДС за зърнени и технически култури ще бъде удължено до края на 2025 г. според проект на ЕК

Намаляването на ДДС за храни от малката потребителска кошница до 9% би предизвикало проблеми в цялата система за начисляване. Освен това би свалило с 895 млн. лв. приходите в държавния бюджет.

Ако ДДС стане 9% за всички храни и напитки, тогава ще се отвори дупка от 1,2 милиарда лева в бюджета. Тя трябва да бъде запълнена отнякъде и най-естествено е това да стане с увеличаване на другите данъци.

Това обясни днес пред парламентарната комисия по земеделие Людмила Петков, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите (МФ).

Тя уточни, че сметките за дефицитите при въвеждане на по-нисък ДДС за малката кошница или за всички храни и напитки са на базата на данни от Националния статистически институт за 2021 г.

По думите й въвеждането на намален ДДС за храните от малката потребителска кошница би било сложно за наблюдение, тъй като в малката кошница влизат например хляб „Добруджа“ или замразена риба. Тук не участват другите видове хляб или прясната риба. „Нали разбирате, че в такъв случай рязко ще се увеличи продажбата на замразена риба“, каза Петкова, имайки предвид, че и прясната ще се продава като замразена. Възможността за злоупотреби се увеличава при строго диференциране на стоките, според директора.

„По принцип намаляването на ставката на ДДС създава риск за данъчни измами и за административна тежест. Освен това изисква по-голяма отчетност“, допълни Людмила Петкова.

Данъчният директор заяви още, че практика досега е показала, че намалената ставка не води до намаляване на потребителската цена на стоката или услугата.

На въпрос на председателя на комисията Пламен Абровски с колко биха се намалили бюджетните постъпление при намаляването на ДДС само за плодове и зеленчуци, експертът отговори: със 167 млн. лв.

На друг негов въпрос възможно ли е да има намален данък само за българските плодове и зеленчуци, Людмила Петкова заяви, че това би се третирало като дискриминация и е невъзможно.

Петкова заяви също така, че досега не е чела и не знае свалянето на ДДС да води до изсветляване на бизнеса.

Представители на браншови организации се изказаха по темата за ДДС и като цяло не приеха мотивите „против“ на Министерството на финансите.

В началото на заседанието на комисията Людмила Петкова съобщи още новината, свързана с обратното начисляване на ДДС за зърнени и технически култури. Както е известно срокът прилагането му приключва на 30 юни 2022 г.

От МФ са получили на 11 февруари проект на Европейската комисия за промяна на ДДС-директивата, според който този срок ще бъде удължен до 31 декември 2025 г. Предстои обсъждане на проекта в работните групи на Съвета. От своя страна МФ е в готовност да промени на данъчния закон, след като удължаването на срока за обратно начисляване на ДДС стане факт в Брюксел.

Според Людмила Петкова само един параграф трябва да бъде променен в директивата и затова едва ли ще има забавяне, което да попречи след 30 юни т.г. да влезе в сила новото удължаване на срока.

Относно възможността да се въведе обратно начисляване на ДДС и за други селскостопански храни, данъчният експерт обясни, че това едва ли е възможно, тъй като Франция е силно против тази данъчна практика. А освен това в момента Съвета на ЕС е под френското председателство.