Защо ДДС за храни и напитки трябва да стане 9% въпреки нежеланието на Асен Василев

Нека най-бедната държава в Европа да не е една от трите в Европа, която няма намалена ставка на ДДС, призоваха в парламента браншови организации от хранителната индустрия

Днес президентът Румен Радев призова от Добрич правителството спешно да разгледа проблема с хлебопроизводството и да вземе мерки. Мерките са свързани не само с финансова помощ, каза той. Мерките имат всеобхватен характер. „Например, да се вземе решение как да се борим и със сивата икономика. Управляващите трябва да се вслушат в хората, които произвеждат хляб.“

Искането на браншовите организации за производство на храни и напитки за намаляване на данък добавена стойност (ДДС) от 20 на 9 процента, бе основна тема и на заседанието на парламентарната земеделска комисия от 16 февруари. В срещата участваха браншовици, включително и от сектор Хлебопроизводство, и директорът на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите (МФ) Людмила Петкова.

Прочети още: Ако ДДС за храни и напитки падне на 9%, приходите ще намалеят с 1,2 млрд. лв., което ще вдигне преките данъци

Петкова изброи няколко важни причини, поради които искането за падане на данъчната ставка не може да бъде изпълнено: загуба за приходите в бюджета в размер на 1,2 млрд. лв.; лавинообразното искане за намаляване на ДДС и за други стоки и услуги; намаляването на данъка няма да доведе до намаляване на потребителските цени.

Ето какво казаха в сряда, 16 февруари браншовите организации от хранителната индустрия в подкрепа на исканията си:

Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите:

Реалната ситуация в бранша е изключително тежка. В повечето случаи оборотът е по-малък от разходите, които са валидни за месеца. Най-лошото е, че разходите стават ясни между 10-то и 15-то число на следващия месец. Ние сме категорични, че проблемите по реализация на храните и намаленото потребление е вълна, която застрашава цялата икономика. Към това като прибавим и декапитализацията на бизнеса, и фактът че никой не иска да работи, под никаква форма, и да полага ръчен и нощен труд, искам да ви кажа, че нищо добро не се задава на хоризонта. Хлебопроизводителите ще останат изключително малко. Не сме притеснени от намалено потребление на хляба, защото напротив, хляб се яде повече, тъй като е носител на ценност, която дава сигурност и спокойствие.

За нас ДДС ставката се превръща в социален проблем. Преди не повече от 3-4 дни в Турция ДДС стана 1%. Взимайте решение както прецените, според своята съвест и партийните повели, но не забравяйте, че ние говорим за нашите потребители, каквито сме и ние самите, за хората, които работят. Трудно се издържа в тези условия. Диференцираната ДДС ставка би дала възможност за глътка въздух за бизнеса. Ако смятате, че в момента сивата икономика е изчезнала и е няма, е точно обратното. В момента повече от всякога има сива икономика. И тя реализира своята продукция на пазара без какъвто и да е проблем. И нямаме представа как ги следи НАП и другите контролни органи, имаме ясна представа къде се продава стоката на сивата икономика. Тя е без ДДС, но е платена от потребителя без да бъде отчетена в националния бюджет.

Яна Иванова, сдружение Храни и напитки България:

Настояваме ставката за ДДС да е за всички храни. Голяма част от предприятията полагат неимоверни усилия с оглед на стратегията от фермата до трапезата и стратегиите за здравословно хранене да реформулират своите продукти, да създават нови продукти, които да гарантират доброто здраве на нацията. Резонният въпрос, който си задават те, е защо тези усилия ще отидат на вятъра и защо те не са оценени. Излиза, че българинът трябва да ползва ограничен на брой продукти вместо да му се даде възможност да ползва целия асортимент от храни, за да се постигне балансирано и здравословно хранене.

Много добре знаем, че ако диференцирането на ставката на един или няколко продукта от производствения асортимент на едно предприятие отваря още повече вратата на сивата икономика. В нашия сектор тя е над 30%. Имам въпрос към финансовото министерство: Какъв е румънският опит, когато страната намали ДДС от 22% на 9%? Колко са се повишили приходите от ДДС? Вие отчитате ли какъв ще е спадът в бюджета заради намаленото потребление, защото при много хранителни сектори потреблението е спаднало с над 20%?

Това ще доведе не само до фалити и загуба на работни места, но и до загуба на ДДС и данък печалба. Можете ли да го изчислите? Тази загуба, която вие изчислявате (1,2 млрд. лв. при намаляване на ДДС от 20 на 9%) вече е покрита поскъпналите с най-малко 10% храни. Когато ДДС е 9%, ще имаме естествено изслетляване на бизнеса. Видяхме, че това е факт при туристическия бизнес. Нека най-бедната държава в Европа да не е една от трите в Европа, която няма намалена ставка на ДДС. Чух от депутатите от Демократична България, че няма да правят политика през ДДС, но защо всички 24 държави в ЕС като Германия, Ирландия, Франция го правят?

Людмила Петкова, МФ:  Опитът при ресторантите и при книгите показа, че когато ДДС се намали, цените си остават същите. Ако се въведе намалена ставка на ДДС при храните, това ще доведе ли до намаляване на цените, за да се вдигне потреблението?

Йордан Чорбаджийски, председател на Лозаро-винарската камара:

Цените на продуктите няма да паднат. Искаме намаляването на ДДС като антиинфлационна мярка. Когато едно предприятие е плащало миналата година 96 лева на мегаватчас, а сега плаща на 500 лева за мегават има ли разлика в ДДС, което събира Министерството на финансите? И когато газта е била три пъти по-висока миналата година, отколкото е сега, дали има разлика в приходната част на бюджета?

Людмила Петкова: Да, има по принцип разлика в ДДС от енергоносителите, но знаете, че тези приходи бяха гласувани да се предоставят като помощи на всички небитови крайни потребители. Това са всички предприятия, които са на либерализиран пазар.

Жана Величкова, председател на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки:

Считаме, че нашето предложение за намаляване на ДДС е национално отговорно от гледна точка на това, че защитава изцяло интереса както на потребителите, така и на фиска. В Румъния по същия начин в дебата за намаляване на ДДС водещ аргумент бяха бюджетните загуби, но за 6 месеца се доказа, че тази теза не работи. Същата теза я слушахме, когато заедно отстоявахме обратното начисляване на ДДС. От гледна точка на бизнеса, … нас просто няма да ни има, ако мярката не бъде приета и закъснее. Не че в България няма да се консумира храна. Просто ще се консумира храна, която е произведена от друго място. Ние работим вече не на издихание, ние работим в процес, в който вече се затварят предприятия и този процес ще бъде необратим. Изместването ни от пазара няма да ни даде възможност да се появим втори път, затова търсим вашата подкрепа за една комплексна мярка и едно политическо решение, което да ни даде глътка въздух. Да, цените няма да намалеят, но техният ръст ще бъде удържан. Учудена съм че калкулациите се правят от МФ само на нетната стойност, на която е платено ДДС. Калкулациите трябва да са комплексни – и за приходите, които ние генерираме като данък печалба, осигуровките, които внасяме. Защото, когато ние затворим, тези работници ще застанат на опашката за социални обезщетения. Искаме да видим един сериозен анализ. Затова тук сме всички, за да кажем като един колко е тревожна ситуацията и че очакваме мъдри и отговорни политически решения.

Стефан Христосков, Съюз на мелничарите:

Позицията ни съвпада напълно с мнението на колегите. Имаме 20% ставка на брашното и при нас е всекидневна тежест, която внасяме всеки месец, а постъпленията ги чакаме с месец-два.

Ивайло Гълъбов, Съюз на птицевъдите в България:

Ние сме от малкото страни, които не ползват диференцирана ставка. Ние имаме представа какво се случва в Румъния.Знаем, защото преди колите ни се пломбираха на влизане в Румъния и се слагаха проследяващи устройства. Стоките се пазеха със седмици, за да може хората да си съберат ДДС. Те имаха изключително големи трудности за събиране на ДДС поради същите контрабандни причини. В идеята за диференцирана ставка най-сериозното е, че искаме да ни поставите на равни начала с производителите от другите страни членки. Не е тайна, че вътрешнообщностните придобивания се използват за реализация на контрабандни схеми. ДДС в Полша е 3%. Една българска фирма спокойно може да плати 3% ДДС в Полша, да си внесе стоката в България, след няколко дни да скъса документите да я реализира на сивия пазар. Това става с абсолютно всички храни и напитки. Това е най-голямата контрабанда, на която българското производство става жертва. Горе-долу 50% от това, което потребява българинът, се произвежда в България. Другите 50% се произвеждат в ЕС и то голяма част от този внос не е в светлата част на икономиката. Не генерира нито доходи за бюджета, нито за никой. Това са фактите. НАП не може да засече това по никакъв начин. Ако ДДС стане 9% при храни и напитки, тази контрабанда се обезсмисля, защото като си платиш 3% ДДС в Полша, остават едни 6%, които не са стимулиращи дори и за контрабандистите. Очакваме, че с въвеждането на диференцирана ставка БГ производството ще получи търсене от потребителите и вносът ще спре. Не бива ДДС да се обвързва с никакви малки или големи потребителски кошници, защото тогава ще стане голяма бъркотия.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите:

За сектора на млекопреработката е по-прозрачно и възможно да се направи сметка. Защото произведеното мляко е два пъти повече от декларираното и преработеното в предприятията. Имаме данни. 600 000 тона са влезли миналата година в преработката, същевременно е добито два пъти по-голямо количество. Косвените ползи са от осветляването на заетостта, от декларирането на производството. Ние трябва ясно да заявим, че цените няма да паднат, защото са ни голям длъжник спрямо себестойността. Но това са потребителските възможности в България. Ако бюджетът загуби 900 милиона или 1,2 милиарда дали сте готови да вземете решение половината от тези пари да отидат за косвена компенсация, без да се намалява ДДС, но по някакъв начин да станем конкурентни на други страни. Защото временната мярка на ЕК за подпомагане сега се увеличи до 1,5 милион евро на предприятие, така че европейските мандри работят и получават това косвено подпомагане. А ние ставаме неконкурентни. Давам един пример: колежка, на която 80% от продукцията ѝ отиваше за износ, сега казва, че е на 20 процента, защото вече е неконкурентна на гръцките цени. Говоря за овчи продукти, които са износни.

Людмила Петкова: Може би трябва да се помисли за подкрепа на бизнеса, но по някакъв друг механизъм, защото това води до искания за намаляване на ДДС и за други продукти и услуги. Всеки от бизнесите страда в тази криза.

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България:

Представител съм на сектор Плодове и зеленчуци. Ежегодно поставяме въпроса за намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци. 20% прави неконкурентни нашите плодове на всички от околни държави и държавите от ЕС.

Високият процент на ДДС и неадекватната политика от 2007 г. бяха причина селските райони да се обезличат, а работниците да заминат. Секторът е унищожен и се намира на дъното. По-голяма част от плодовете и зеленчуците, които консумираме, са от нерегламентиран внос.

По тази причина молим ежегодно за намаляване на ставките, защото тя е сред основните причини за сивия бизнес в нашия сектор. Информацията за Румъния е, че за първи път откакто е въведена намалената ставка на ДДС, румънците вече искат фактури. Ние сме убедени, че ако се намали ставката на 9%, значително ще се увеличи прихода от ДДС от плодове и зеленчуци. Ще се декларира и печалба.

Има и една особеност – че принадлежим към производството на храни. Плодовете и зеленчуците са най-бързо оборотната стока. Ако тази ставка не се внесе в бюджета веднага, тя е загубена за него.