Бележките на ЕК към Стратегическия план са за SWOT анализа, финансирането на картофи и екологията

Интервенциите за биологично разнообразие и за буферни ивици ще трябва да се обединят, съобщи на пресконференция за коментарите на ЕК ръководството на земеделското министерство

Министерството на земеделието е групирало бележките на Европейската комисия (ЕК) върху Стратегическия план в три групи. 40 от коментарите са определени като съществени, 160 като технически и 205 като общи. Това съобщи днес на пресконференция земеделският министър Иван Иванов.

ЕК предаде забележките си към българския план на 23 май. В следващите седмици ще бъдат проведени три или четири заседания на Тематичната работна група, първото от които ще е на 13 юни от 13 часа. Основните теми, които ще се обсъждат с браншовиците ще са свързани именно с коментарите върху Стратегическия план.

С групата на основните забележки, министърът открои SWOT анализа, в разработването на който участваха Института по аграрна икономика, Аграрният университет и Университета за национално и световно стопанство. Според Брюксел анализът трябва да бъде допълнен и осъвременен, тъй като е разработван още през 2019 г. Министерството е имало разговор с екипа, който го е оформял, откъдето има обещание, че анализът ще се ъпгрейтне.

Друга от основните забележки е недостатъчната комуникация между разработчиците на различните оперативни програми. Получава се дублиране на дейностите, финансирани по ОП „Околна среда“ и по ПРСР и затова е необходимо да се диференцира интензитета при подпомагането за екологичните дейности.

ЕК има забележка и по отношение на системата за знание и иновации AKIS. Комисията иска да се увеличи обхвата на широколентовия интернет и да се предвидят повече инвестиции за възобновяеми енергоизточници (ВЕИ).

Според Комисията картофопроизводителите не трябва да участват в директните плащания и това е заложено в регламент. „Ние ще поспорим с тях“, отбеляза Иван Иванов. Но допълни, че картофопроизводителите са били наясно с тази пречка. „Ние до последно ще защитаваме позицията, че картофите за консумация трябва да бъдат в обхвата на директните плащания. Но крайното решение е на ЕК. Само България сред останалите страни членки настоява  картофите да получат директно финансиране. Ако все пак то бъде отказано, браншът ще получи завишено подпомагане по компенсаторните мерки от Втори стълб (ПРСР)“, обеща министърът. Като възможна мярка за подпомагане на сектора той посочи производството на български сортове картофи.

От Брюксел са отбелязали също така, че е необходимо да бъдат обединени две интервенции, които имат сходен екологичен принос. Това са интервенцията за биологично разнообразие и инфраструктура и интервенцията за буферни и екологични ивици. Комисията смята, че по отношение на допустимостта тези две интервенции са относително съпоставими и допринасят за една и съща цел.

От Комисията препоръчват  „Хуманно отношение към животните“ да бъде включено подпомагане на свине и птици за включим свободното им отглеждане. Само че при тези животни Африканската чума по свинете и Инфлуенцата при птиците ограничават свободното отглеждане, при което не може да бъде гарантирана биосигурността на стопанствата.

Комуникацията с ЕК в следващите седмици ще е интензивна – по три пъти седмично, съобщи заместник-министър Момчил Неков. Целта е да върнем доработения Стратегически план преди август, когато брюкселската администрация излиза в отпуска.

Неков заяви, че министерството влиза със самочувствие в дискусията с представителите на Европейската комисия. „Една от причините е, че имаме увеличено национално съфинансиране, заради което по коренно различен начин адресираме бележките, направени по Околна среда и климат. Ако се придържахме към минималното национално съфинансиране, което се прилагаше от 2007 г. насам, по ПРСР щяхме да разполагаме с 650 млн. евро публични средства, а сега разполагаме с 1,4 млрд. евро публични средства. Реално имаме много повече финансов ресурс, за да изпълним количествени показатели за Околна среда и климат“, каза той.

Референтната година за преходната национална помощ за тютюнопроизводителите най-вероятно ще е 2018-а, тъй като тогава са вписани най-много тютюнопроизводители, каза още земеделският министър.