Браншови организации решиха: Поемаме поправките на Стратегическия план в свои ръце

През 2016 г. България е имала възможност да изравни субсидиите за земеделие с тези в съседните държави, но не се е възползвала

Поемаме поправките в Националния стратегически план за земеделие в свои ръце. Това решиха представители на много браншови организации, които взеха участие днес в Националния земеделски форум, който се проведе в Старозагорски минерални бани.

На пресконференция след форума Стоян Чуканов, Пенка Христова и Бойко Синапов разкриха в най-общи линии какви забележки имат организациите относно Стратегическия план и как ще процедират оттук насетне.

Като цяло земеделските асоциации и сдруженията не са доволни от факта, че становищата, които са изпратили до министерството на земеделието не са били отразени в Стратегическия план (СП). Само 15 на сто от исканията са намерили място в националния документ.

Браншовиците са притеснени, че управляващите министерството идват и си отиват, а тези, които ще изпълняват доброто и лошото в законодателството са земеделските стопани. Именно затова днес участниците във форума са се разбрали в най-скоро време всяка организация да представи забележките си по СП, за да може да се оформи общ доклад. Той ще се изпрати към Европейската комисия и лично към комисаря Януш Войчеховски. Ще бъде представен и на земеделския министър, който и да е той. Целта е до края на август исканията на браншовите организации да залегнат в плана.

Пенка Христова например посочи, че желанието на стопаните е да не се изискват фактури за мляко, месо, плодове и зеленчуци по обвързаната подкрепа, тъй като фирмите регистрирани по ДДС така или иначе са под наблюдението на НАП. За помощта за акциза върху газьола също не са необходими фактури, според нея.

Относно преходната национална помощ за животни Христова заяви, че искането на бранша е да бъде освободен от задължението да задържа 70% от стадото, което е било през референтната 2018 г. „В условията на война и Ковид, и други кризи е безумие да ни забранят да продаваме животни“, коментира тя.

Пенка Христова се обяви и против честите обучения, които са изискване на нашето министерство, при положение, че повечето животновъди са с магистърска диплома.Тя посочи, че е убийствено изискването към животновъдите да инвестират в биогаз инсталации, в които да се преработва оборският тор.

Бойко Синапов каза, че при срещата с комисар Войчеховски на 6 юни, българските представители са поискали субсидиите на нашите фермери да бъдат изравнени с тези, прилагани в съседните държави. Тогава е научил от комисаря, че България е можела през 2016 г. да отправи такова искане и да имаме равно подпомагане с гръцките и румънските производители. Само че нито браншовиците са узнали за тази възможност, нито българският земеделски министър е подготвил такова искане.

Стоян Чуканов обърна внимание, че  доста държави са се възползвали от възможностите, предоставени в кризата от ЕК. В Полша например земеделците бяха подпомогнати финансово за закупуване на торове. В Германия са приложили праг, под който субсидиите стават необлагаеми. Миналата година Испания вдигна високо лимита за получаване на помощ за свиневъдите и затова испанското свинско месо е евтино и влиза и у нас. А нашето министерство две години не плати нищо на свиневъдите, сравни Чуканов. У нас … раздадоха по Ковид помощта по 20 лева за крава.

„Войчеховски попита дали не сме объркали сумата, толкова се изненада“, каза Пенка Христова.

Като цяло, браншовиците коментираха, че от три месеца нямат комуникация с министъра на земеделието.

„Бягаме от политиката, но политиката ни гони“, отбеляза Стоян Чуканов.

Участниците в днешния земеделски форум ще се съберат отново на 21 юли, за да обобщят забележките си към Стратегическия план, казаха още на пресконференцията. Мястото на срещата вероятно отново ще е същото.