Л. Работов: Вместо да преминава транзит, украинското зърно опустошава българските земеделци

Солидарни сме с украинския народ, но сме готови да защитим родното производство с жива верига на северната граница. Очаквам протестът да прерасне в национален и да не остане само при границата

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агро Пловдив

Г-н Работов, преди да ви попитам за вноса на украинско зърно, може ли да кажете в края на жътвата каква е тазгодишната реколтата от пшеница в Пловдивско?

– Спрямо 2021 г. е наполовина. Добивите варират между 300 и 400 кг от декар. Възможно е в някои микрорайони, където са падали повече валежи и почвата е по-плодородна да достигат и 500 килограма. Като цяло реколтата е слаба заради продължителната суша, неприятелите срещу които не можахме да проведем успешна растителна защита заради липсата на ефикасни инсектициди. При рапицата проблемите бяха същите – суша, заплевеляване, неприятели. Разбрах от колеги в Северна България, че и там добивите са под очакваните.

Започна ли изкупуването на пшеницата? 

– На всички ни прави впечатление, че купувачите не са активни, както е обичайно по време на жътва. Търговията с българска пшеница и със слънчоглед е вяла. Предполагаме, че това се дължи на вноса на евтино украинско зърно.

Имам подозрението, че българска пшеница и слънчоглед се купуват сега само, за да се смесят с украинските

и така да се представят пред крайните клиенти като български.

Какви проблеми следват от такова смесване?

– Може би огромни. Украинските зърнопроизводители ползват непозволени у нас и в Европейския съюз пестициди. Те засяват и ГМО семена, които са забранени у нас. В крайна сметка резултатът за съжаление може да е в крайния продукт на вече преработената продукция. Може да се окаже, че продуктите, които са изпратени в хранителната промишленост, ще бъдат заразени. Може да има и негативни последици върху здравето на потребителите и най-вече на децата. Брашното ще се вложи във всякакви тестени изделия, закуски, нишестета.

Купуват ли нашите мелници украинска пшеница?

– Това би трябвало проверяващите да установят. Националната асоциация на зърнопроизводители (НАЗ) е подала на земеделското министерство информация за складове, в които се съхранява украинско зърно. Ние не сме пъдари. Достатъчно контролни органи има държавата, за да се изясни картината.

Министър Иван Иванов обяви вчера, че проверките при посочените от НАЗ складове са започнали и следващата седмица ще излязат резултатите. Това не ви ли успокоява?

– Надяваме се, наистина да има проверки, защото са важни. Да не е само пиар информация.

Вашите колеги от асоциацията говорят, че ще има протести и живи вериги на северната граница. За кога е планирана блокадата?

– Очакваме проверките на Министерството на земеделието за качеството на украинското зърно да приключат през следващата седмица. Когато видим резултатите, ще предприемем по-конкретни мерки и ще вземем окончателно решение.

Засега сме само в протестна готовност.

– Всеки момент можем да го направим, готови сме. Очакваме протестната ни акция да бъде достатъчно добре подкрепена и от останалите браншове, така че нашият протест да премине в национален и да не е само на границата.

Изкупната цена на българското зърно по-ниска ли е от тази, която българските зърнопроизводители сте очаквали?

– По-ниска е. Говори се в момента за цена около 600 лева/тон пшеница. А себестойността е в пъти по-висока заради увеличените цени на торове, горива, продуктите за растителна защита, по-ниските добиви… Средно, разходите за производство на пшеница от един декар е около 350 лева. Това е ориентировъчна стойност. Тя зависи от цените, на които сме купували торове и които много варираха. При 500 кг добив от декар, приходът за производителя от декар е 300 лева. Сами разбирате, че

при разходи от 350 лева/декар земеделците ще са на загуба

Да не говорим колко се увеличава тази загуба, когато добивите са не 500, а 350 кг от декар. Цената на пшеницата трябва да е 650-700 лева поне, за да може да остане нещо за производителя, за да засее отново.

Имате ли представа каква е цената на украинската пшеница?

– За съжаление, не. Вижте, ние сме солидарни с войната на украинския народ. Но не не искаме тази солидарност да е за сметка на родното производство, което ще е необходимо за осигуряване на продоволствието на държавата ни. Знаете, че продоволствието е част от националната ни сигурност. То ще бъде застрашено заради изпълнението на едно решение на Европейската комисия всички държави членки на ЕС, и особено тези, които са най-близо до Украйна, да помогнат за реализиране на украинското зърно. Знаем, че Полша и Румъния са взели мерки да запазят родното си производство. Транспортират украинската продукция и тя преминава транзитно през териториите им. Така трябваше да направи и България. Нека да сме солидарни и

нека тази продукция да преминава през България напът към държавите, които наистина имат нужда от зърно,

защото не го произвеждат. А ние сме страна с добре развито зърнопроизводство. Очаква се тази година реколтата да е 6 млн. тона, от които 1,5 млн. ще са за вътрешно потребление. Останалото ще отиде за износ. Ако украинското зърно се реализира в България, ще фалира доста стопанства. Това ли искаме? В края на краищата ние и догодина, и по догодина трябва да произвеждаме. А ако заради безотговорността на държавата се убие нашето производство, тогава какво ще правим?

Наскоро директорът на Пристанище Варна съобщи, че складовете са пълни с украински слънчоглед, поръчан от нашите производители на олио. Тогава вашият проблем не са ли именно българските вносители на зърно?

– Възможно е, но ние не сме следователи. Работа на държавата е да установи кой внася зърното, коя е крайната точка на вноса и какво е качеството му. Дали тук не става въпрос за нерегламентирана търговия от страна на трети страни, в случая Украйна?

Какво бихте казали на управляващите?

– Мога да им кажа само как аз виждам нещата.

Винаги съм приемал държавата като едно голямо семейство.

И ако ние не се пазим един друг, ако не създадем мир и съюз вътре в семейството и не си подредим сами къщичката, няма как друг да го стори. Не може, толерирайки каквото и да е чуждо производство, да загърбим родното и да използваме чуждото. Говоря не само за зърнот0, но и за картофите, доматите и други храни. Не мога да разбера политика, при която ще изхвърлим произведеното у нас, за да закупим вносното. Няма логика и морал в това.

Знаете колко много ренти се раздават в България за наетата от зърнопроизводителите земя. Ако догодина спрем да плащаме, колко хора ще бъдат засегнати? Да не говорим и за социалните дейности в селските райони, в които се включва всеки един зърнопроизводител, като подпомага читалища, кметства, детски градини, събори и т.н. Лошото по веригата е, че ако част от нас се откажат да бъдат земеделци, това ще се отрази и на торовата индустрия, търговията с растителнозащитните препарати, на горивата. Затова управниците трябва добре да обмислят ситуацията, в която сме, и да създадат работещ план. Той трябва да е такъв, че да запази родното производство, но също така да помогне за транспортирането на украинското зърно към държави от Азия и Африка, където действително имат нужда от него, за да се изхрани населението. Ако някой от управляващите си мисли, че чрез вноса от Украйна ще се намали цената на хляба, съм сигурен, че бърка много. Няма да паднат цените на хляба и брашното, както не падна цената на олиото, произведено с евтин украински слънчоглед. Но пък хората у нас ще купуват съмнително олио. Казвам „съмнително“ съвсем условно. Трябва да изчакаме лабораторните анализи за качеството на украинската продукция, за да знаем какво точно влиза в нашите слънчогледови рафинерии и дали е годно за употреба.