Микробуси от Букурещ товарят гроздето на Брестовица

„Иде ли“ – това е най-честият въпрос сред лозарите на селото, докато чакат румънските търговци

Румънски бусове пристигат всеки ден в Брестовица, за да натоварят каросериите с десертно грозде. Те са осигурили и амбалажа – 350 пластмасови касетки, които лозарите пълнят. „Малко са“, коментират производителите, но се молят бусовете да продължат да идват. Множественото число на автомобилите с румънска регистрация е малко пресилено – идват един, а понякога и два буса. Най-много са в събота и неделя. В единия могат да се съберат 3 тона грозде. Лозарите чакат в Стопанския двор румънците и си пазят ред. Багажниците на автомобилите им са пълни с черни и бели едри сортове – „Палиери“ и „Брестовица“, а когато дойде бусът, чужденците претеглят стоката, плащат я и подреждат касетките в превозното средство.

Пътят от Букурещ до Брестовица е около 400 км и се взима за 7 часа, обясняват с помощта на преводача Георги чуждите купувачи. Георги е от Русе и е нает, за да може купувачи и продавачи да имат общ език – неговия. Флорин и Алекс обясняват, че в  в тяхната столица много харесват българското грозде. И по-точно – брестовишкото. В съседната държава на север плодът още не е узрял, след седмица ще започнат да берат първите чепки. Дотогава ще купуват българско и гръцко грозде.

Румънските търговци плащат различно стоката, но най-често между 1 и 1.20 лева за килограм. Говори се, че в Букурещ

гроздето върви по 1 евро за кило. „Халал да им е“, коментират в селото.

Производителите обясниха, че тази година реколтата е много обилна и с хубаво качество, но не върви нито на тържищата, нито по пазарите. „Ако не са тези момчета (румънците) трябва да хвърляме гроздето“, оплакаха се те.

Румънските купувачи са единствените, които пристигат в селото, за да търсят стока. Българските търговци не обикалят селата, а тържищата. Досега в Брестовица не са видели нито един износител, който, както в селото мечтаят, да пристигне с тир, да го напълни, че да ги отърве от бремето да чакат с часове всеки ден някой да им изкупи реколтата.

А брестовишкото грозде е като за изложба – зърната са едри, лъскави, здрави и сочни. „Такава беда да ни налегне – стока за милиони, а не можем да я продадем“, жалват се хората.

Лозарите отсега знаят, че и с винените сортове ще е същото. „Уж имаме 5 винарни в селото, а никоя не ни купува гроздето“. Някои от избите обработвали под наем лозя, други внасяли от Македония. Продажбите на брестовичани ставали на изхода на селото, където пристигали обикновени граждани – мераклии да си направят сами вино. Ако не са те – стотици на ден, лозарството на селото ще замине в историята.

„Преди години наистина имаше конкуренция между винзаводите и изкупните цени бяха много добри“, спомня си един от мъжете. Пристигали са шарпани от Русе, Търговище, Свищов и въобще от цяла България. Но след промените на закона, когато влязло понятието „деклариран географски регион“, само местните изби и тези около селото можели да купуват грозде от Брестовица. Затова и тази година лозарите не очакват да се видят с пари след прибирането на реколтата.