Работа до смърт в лондонското сити – стажант в банка издъхна
Масова практика е младежите да работят по 72 часа, за да достигнат целта – постоянно място с начална заплата от $ 80 000
21-годишният немец Мориц Ерхард издъхна на работното си място като стажант в лондонска банка след 72-часов работен ден. Смъртта му предизвика буря от недоволство и коментари в медиите, политическите и бизнес средите по цял свят, предаде Ройтерс.
Проблемът е, че работата до смърт на Ерхард не е изключение, а редовна практика на младите хора, които искат да се докажат, за да бъдат наети в най-добрите банки на света. Те пристигат първи на работните места, обядват сандвичи пред компютъра, поддържат тялото си с много кофеин, забравят да вечерят, остават до зазоряване в офиса, сле което викат такси. Качват се, пристигат в квартирата си, за да вземат душ и отново се връщат на работа. Нямат уикенди, нямат ваканция, и, естествено, нямат личен живот. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба. Британски вестник нарече този свръхчовешки режим „робство в града“.
Привлечени към високите стъклени билдинги в Лондон, Ню Йорк и Сингапур от възможността да докажат, че заслужават постоянна работа и добро възнаграждение, бъдещите „Господари на вселената“ често прекарват по 20 часа на ден в офиса. А стажовете най-често продължават 8 седмици.
Смъртта на Ерхард, който издъхва малко преди края на седемте седмици стаж в отдел по инвестиционно банкиране на Bank of America в Лондон, изкара на повърхността сериозните опасения за стажантите, които често работят дълги часове без почивка.
„Експлоатацията на младежта е неприемлива“, написа в Twitter европейският комисар по заетостта Ласло Андор.
Самите стажанти обаче не вярват, че културата на дългото работно време и тежко натоварване може да се промени. „Безкрайният работен ден е общоприета практика“, коментират те. „Борим се за някои много добре платени места.
Хората стигат до границите на възможностите си, защото искат да им бъде предложена постоянна работа в банката, което им дава шанс за страхотна кариера и много пари“, казват още. „Това е пътека, постлана със злато.“
Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години, дори и след назначаване на постоянна работа в банката. Защо? Младите попълнения в инвестиционните банки започват с начална заплата от около 50 хиляди паунда (80 хиляди долара) на година, което е с около 20 процента повече от възнаграждението на младите служители в другите корпоративни сектори.
„Отнема ти между година и 18 месеца да разбереш, че не си струва. Трябва да имаш личен живот“, казва един от стажантите, който сега работи като ръководител в модната индустрия.
Понеже е малко вероятно стажантите да се разбунтуват срещу работата, продължаваща по цели нощи, според професор Андре Спайсър от Cass Business School в Лондон е необходимо самите банки да налагат ограничения и да си задават въпроса доколко тези дълги работни часове са здравословни и продуктивни.