Легендата бай Георги – на 93 г. гледа 140 кошера, кара Рено и управлява дружество

Възрастният пчелар от Пловдив поддържа силите и духа си с вълшебна рецепта с мед и лимони

Бай Георги Тодоров от Пловдив е истинска легенда сред пчеларите в страната. На 25 юни той навърши 93 г. и влезе в 94-ата си.  Вече 23 години е председател на пчеларското дружество „Акация-1899“, в което членуват около 100 човека. На събранията той оставя по-младите да дават идеи, да спорят и да се закачат, но когато се намеси в нещо при споровете, всички го слушат. Той е благ, мъдър и е живата история на дружеството. Всички пчелари в страната го познават и почитат.

Забележителното е, че на тази дълбока възраст бай Георги продължава да се грижи съвсем сам за 140 кошера, разположени на две отдалечени полета. Единият му пчелин е в село Тюркмен, Брезовско. А другият – в село Смилец, община Стрелча. В същото време той живее в Пловдив и за да е мобилен, шофира Рено. Възрастният пчелар уточнява, че само когато прибира меда, дъщеря му се притичва на помощ. „Стар съм вече“, казва той.

Срещаме се с бай Георги по повод предстоящия празник на 21 септември за 100-годишнина на пчеларско дружество „Акация-1899“. То е най-задружното и голямо регионално обединение на пчелари в страната и в него няма нищо казионно. Членовете му са си взаимно полезни както на пазара, така и в производството. Обсъждат националните пчеларски политики, внасят предложения в аграрното министерство, техен представител участва и в работните групи към ведомството.

Бай Георги разказва, че първото пчеларско сдружение е било сформирано от 30-ина души в София през 1899 г. И тъй като от него се пръкват по-нататък регионални групи, включително и „Акация“, през 1990 г., когато дружеството се пререгистрира, бай Георги решава към името да се добави 1899 година.

„Акация“ пък е създадено през 1913 г. от един учител – чех, който преподавал в Земеделското училище в Садово. Бил много активен и добронамерен човек и успял да обедини местните пчелари.

Този бранш винаги е бил на особена почит и уважение от страна на държавниците. „През 1880 г. правителството на младата българска държава гласува пчеларите да бъде освободени от данъци. Всяка власт, в продължение на 130 години, потвърждава това решение и в продължение на 130 години не сме плащали данъци. „Но дойде Симеон Дянков…“, казва с тъжна усмивка бай Георги и става ясно, че преди няколко години 130-годишната привилегия е стигнала до финала си.

Бай Георги си припомня, че по време на Втората световна война, когато в страната е била въведена купонна система, правителството гласувало специално решение, касаещо пчеларите. Според него, въпреки продоволствения дефицит, всеки стопанин имал право на допълнителни 5 кг захар за пчелно семейство.

Дори и новата социалистическа власт се отнесла с грижа към бранша – през 1945 г. подарила конфискуван от немците камион „Круп“ на Съюза на пчеларите. През миналия век браншът бил единен. Съюзът притежавал много имоти в столицата и в страната. Но след 10 ноември се пръкнали 11 национални сдружения, съюзи, асоциации и т.н., сигурно защото много хора са били сигурни, че точно те са истинските водачи. И защото нито едно от обединенията не могло да докаже, че е правоприемник на стария Съюз, имотите не били реституирани и останали в полза на държавата.

Георги Тодоров си припомня, че в периода на социализма, пчеларите придобили особено уважение в земеделските среди. „Благодарение на Христо Симидчиев, преподавател във Висшия селскостопански институт в Пловдив, в ТКЗС и АПК беше наложено правилото да настаняват кошерите ни в овошните градини и в нивите, за да може пчелите да опрашват растенията и да се вдигат добивите“, разказва бай Георги. Още през пролетта кооперативните камиони вдигали кошерите и ги пренасяли на земеделските земи. После имали грижата да ги местят там където има цъфтящи растения. А през есента връщали къщите на пчелите на стопаните им. В кооперациите изпълнявали стриктно правилото да провеждат растителнозащитни пръскания само през нощта, когато пчелите са се прибрали.

Освен, че кооперативите осигурявали паша на медоносните насекоми, те плащали за всеки кошер по 10 лева. Пчеларите заделяли за дейностите в дружествата по 1 лев на кошер.

МАГИЧЕСКАТА РЕЦЕПТА НА БАЙ ГЕОРГИ

От дружество „Акация-1899“ разказват, че бай Георги стриктно спазва една магическа рецепта за дълголетие. Панчо Панчев разкри съставките ѝ: „Вземате 1 кг пчелен мед, един кг лимони и 200 грама пчелен прашец. Лимоновият сок от изстисканите плодове се излива върху прашеца, за да може да го разтвори, а след това сокът и прашецът се разбъркват в меда. Сместа престоява 24 часа. След това към нея се добавя 250-300 грама сусамов тахан и се разбърква. По желание могат да се прибавят и две пакетчета канела. Сутрин и вечер в чаша с хладка вода се разбърква една лъжица от тази гозба плюс една лъжица ябълков оцет. Чашата се изпива от 30 до 60 минути преди ядене.“

„Бай Георги ни каза тази рецепта и повечето от нас стриктно я прилагаме. През нощта спим като къпани“, засмя се Панчо Панчев.