Луковиците на пролетните цветя се засаждат през септември

„Леглото“ трябва да е на дълбочина, в която можете 3 пъти да наместите луковицата, а на дъното му се поставя угнил оборски тор

Още не е дошла астрономическата есен, но добрият цветар вече мисли за пролетта. През този месец и през октомври се засаждат луковиците на ранните цветя. Колкото повече време прекарат под земята, толкова по-здрави стават те и съответно толкова по-продължителен цъфтеж имат пролетните цветя.

Пролетно цъфтящите луковични като лалета, лилиуми, нарциси и зюмбюли се садят през есента – края на септември и октомври. Нарцисите и малките луковични като минзухарите се садят сега.

Есенните луковици се садят в специално оформени легла в почви с много добри дренажни свойства. Подходяща почвена смес е глинеста почва с пясък и перлит.

Основното правило за дълбочината, на която трябва да засадите луковицата е, че разстоянието от върха на луковицата до повърхността на почвата трябва да се равнява на 2 до 3 пъти на диаметъра на луковицата, ако тя е по-едра и до 3-4 пъти, ако е дребна. Разстоянието между тях пък трябва да е 1-1,5 до 2 пъти дълбочината на засаждане при големите луковици и 2 до 3 пъти дълбочината при по-малките. Садете по-дълбоко в песъчливи почви и по-плитко при глинести почви.

Луковицата на кокичето – първото зимно- пролетно цвете, което понякога цъфти още на Коледа, се сади на дълбочина 20-25 см. Най-красиво е, когато е в групи с поне 25 броя.

Минзухарът  предпочита дълбока, но влажна и песъчлива почва. Засажда се в началото на септември на дълбочина 6-8 см и на разстояние 7-8см.

Лалето изисква топли и слънчеви места, но расте добре и на полусянка. Най-подходящи са глинесто-песъчливите почви. Дълбочината на засаждане по правило трябва да е три пъти дължината на луковицата.

Нарцисът е изключително лесен за отглеждане във всичките му сортови разновидности. Луковиците се засаждат на дълбочина 10-15 см на слънчево или полусенчесто място на разстояние 20 см.

Луковиците на декоративния лук се засаждат рано на есен на дълбочина четири пъти диаметъра на луковицата. Малките се забучват на разстояние  8-10 см, а по-големите на 20 см.

Зюмбюлът предпочита лека, песъчлива почва. Засажда се на 12 см дълбочина.

За да засадите пролетните цветя трябва или да прекопаете цялата лека, или да оформите  дупки за всяко растение. Както всяко растение, така и луковичните обичат почви, богати на хумус като торо- или торфо- почвени смески, които задържат достатъчно количество влага, но не и да подгизват. В началото луковиците имат достатъчно хранителни запаси, но е много добра идея на дъното на леглото, което сте изкопали за всяка луковица, да сложите по малко добре угнил оборски тор.

Принципно торене се извършва веднъж в началото на пролетта и веднъж при появата на първите цветове, без да броим оборски тор, които сте положили в основата на засадените вече луковици. При по-бедни почви е добре да се направи още едно торене след това. На пазара се намират и торове, с които след появата на първите листа над почвата може да се тори през седмица с указаните на опаковката дози.

Полейте почвата добре след засаждането и веднъж преди зимните студове. Луковичните също така обичат честите поливания от времето на цъфтежа до изсъхването на листата.

Едно от най-добрите неща, които можете да направите за засадените навън луковични е да поставите листа, слама или друг лек материал върху тях с дебелина около 5см след като почвата замръзне. Това ще предпази почвата от постоянно замръзване и размръзяване през зимния период.

Цветя в сандъчета и саксии

Ако нямате градина, но искате пролетните цветя да ви радват в дома, можете да използвате сандъчета. Ето и опитът на един блогър:

След като купя луковиците средата на септември, ги слагам в хладилник поне за две седмици. Садя ги началото и средата на октомври. Субстратът приготвям от почвата на прецъфтелите летни едногодишни, смесен с добре угнил оборски тор (продава се в много цветарски магазини), пясък и перлит за по-пропусклива почва. След като си приготвя субстрата, най-отдолу на саксията или сандъчето слагам дренаж от перлит или натрошена керемида. После поставям почвената смес до нивото, на което ще садя съответните луковици. Там разстилам около 1-2см пласт оборски тор и в негопоставям луковиците. След това до горе запълвам с предварително приготвения субстрат.

Фрезиите и спараксиса отглеждам на остъклената тераса при температура минимум 5 градуса. Те израстват на листа още ноември – декември и цъфтят средата на февруари – началото на март. Останалите – минзухари, лалета, лилиуми, кокичета, нарциси, изнасям на открита тераса и си зимуват навън. При по-студено време ги местя в най-вътрешната част на балкона „на завет“. Някъде средата на януари, когато повечето от тях са се подали над почвата, ги внасям на остъклената тераса и началото на февруари се радвам на прекрасни цветя.

Принципно за луковици, които садя пролетта, важи същото, написано по-горе. Единствената разлика е, че луковиците не внасям в хладилник, а ведната след закупуването в средата на март садя. Саксиите съхранявам на тъмно на остъклена тераса докато минималните температури навън не станат над 5 градуса, когато ги изнасям на откритата тераса на светло.