Хореографът Ангел Ангелов: Фолклорът ни е чаровна загадка за Европа

Народната музика ни е наследство от прабългарите, те пък са я донесли от родината си – древна Индия, доказва изследовател

„Българският фолклор е уникален за Европа, той е една чаровна загадка. Но ние не усещаме народната музика така. Трябва да  я чуем през техните уши и видим нашите хора и ръченици през техните очи, за да я ценим повече.“ Така мисли хореографът на танцовите състави в Брестовица Ангел Ангелов.

Той е по образование инженер, а от двайсетина години работи като програмист в голяма фармацевтична компания в Пловдив. Два пъти в седмицата обаче Ангелов се превръща в хореограф, защото сърцето му е в танците. („Там, където е богатството ти, там ще бъде и сърцето ти.“) Неговите момчета и момичета направиха празника на лозата и виното в Брестовица  (петък и събота) по-истински, а танците, които изиграха, накараха виното да заври в ритъм в големите селски бъчви.

„Ето това хоро, например – „Бяла роза“, знаят го и като Ганкиното, е в такт 9/8″, поясни хореографът. „За мен не  е нещо особено, но певицата го изпълнява добре, текстът е хубав и хората го харесват. „Еленкиното“ е с по-сложен ритъм – 13/16-и. Ръчениците са в такт 7/8-и. Знаете ли, че в Европа тези тактове са непознати? В цяла Европа! Там музиката най-често е 2/4 или 3/4.“

Учителят по танци разказва, че доста често от единствения хотел в селото – този на винарска изба „Тодоров“, молят младежите от трупите да изпълнят за специалните им гости хоро или ръченица. Най-често публиката е от чужденци, които просто се захласват по ритъма и танците. Такова нещо в своите държави не могат да видят и чуят. Ръкопляскат и искат още. Понякога се опитват да хванат стъпките и да научат някое българско хоро. „Не че могат, но душата им го иска. Стават, препъват се, заплитат крака и се радват“, усмихва се хореографът.

„Когато моите състави са на сцената, аз не ги гледам“, призна той. „Предпочитам да видя каква е реакцията на публиката. Особено ми харесва, когато видя, че на площада някой, който бърза за нещо, спира като закован. И не мърда, докато не свърши изпълнението. Това е да те грабне красотата! Тогава знам, че трупата е дала всичко от себе си.“

Ангел Ангелов учи на народни танци Брестовица вече повече от 20 години. Води няколко състава. В големия има жени на всяка възраст от 18 до 60-годишни. Танцуват майки с дъщерите си. Момичета от пети до седми клас са в друга трупа. Най-малко са момчетата. Ангелов е сигурен, че на много повече момчета им се иска да запишат курсовете, но момичетата ги гонели, присмивали им се. И откъде толкова смелост в едно момче, че да понесе целия смях и срам, и да се научи да танцува!

„Не е въпросът да научиш трупата на стъпките на различните хора. По-интересно е да направиш спектакъл в музиката“, обяснява хореографът.  Със своя постановчик, трупите на Брестовица са изнасяли представления във Франция (Париж), Италия, Португалия, Румъния, Македония и Гърция.

При танцьорите на младежка възраст, Ангелов е забелязал нещо особено. „Като ги изпусна за известно време и те тръгнат по чалга дискотеки, след това много трудно влизат в ритъма на народните танци. Тези поп-фолк песни направо ги хабят“, казва той.

В търсене на повече информация за оригиналния ритъм на българските хора и ръченици, попаднахме на публикация на Иван Танев Иванов, цитирана в немско издание със заглавие Bulgarische Volksmusik.

Авторът потвърждава, че в Европа не се среща музика с толкова преобладаващо участие на неравноделни тактове. В Западна Европа тези сложни композиции се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко. Един от първите примери за това е третата част от Патетичната симфония на Чайковски. В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българската фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ.

Други, по-нови произведения в неравноделни тактове са песента „Money“ (7/4) на групата Pink Floyd, композицията “Марс, войната на световете” на Gustav Holst от оркестровата сюита “Планетите” (The Planets), някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек (Dave Brubeck) и в творчеството на Philip Glass. В творчеството на Kate Bush и George Harrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.

„Фактически, възкликва авторатъ на статията, България (и Македония) е единствената страна в Европа, където асиметричните метрични и ритмични форми представляват интегрална част от националната музика!

Търсейки корените ѝ, Иван Т. Иванов постепенно отхвърля версиите, че музиката е наследство от траките и славяните. След което стига до извода, че вероятно тя е дошла с прабългарите по нашите земи. Но, откъде са дошли прабългарите? Авторът разглежда внимателно теорията, че те са тюркско племе, но я отхвърля, позовавайки се на музиката. Монголците, манджурите и якутите нямат в своите мелодии неравноделни тактове.

В хода на търсенето, статията стига до традиционната музика от района на Индия. Тя е предимно на основата на неравноделни тактове. В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) индо-арийски племена. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират племенния съюз на прабългарите.

В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че прабългарите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на индо-ариите, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за фолклора на бъдещия славяно-български народ, заключава авторът.