Две позиции „за“ и „против“ продажбата на земя на чужденци

Можем да изхрани 40 милиона души, защо да продаваме земя на катарци, китайци и други, пита проф. Веселин Бояджиев

Терените ни са разпокъсани, без поливни съоръжения и инфраструктора, и дори за българските инвеститори не представляват интерес, твърди Борислав Петков

След 1 януари 2014 г. отпада мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци. Тогава изтича гратисният период, от който страната ни се възползва при влизането си в ЕС. От Националната асоциация на зърнопроизводителите излязоха със становище, че подкрепят удължаването на срока на забраната чужденци да купуван българска земя. Дебат по въпроса предложи БНР, където коментираха темата проф. Веселин Бояджиев от Катедра „Социално-икономическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи

Проф. Веселин Бояджиев от Катедра „Социално-икономическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“ изрази пред БНР притеснение, че липсват дебати в обществото по темата. Той посочи, че когато е бил въвеждан мораториума върху правото на чужденци да купуват земеделска земя, е имало уговорки, които не са се изпълнили. Преди влизането на България в ЕС управляващите са посочили, че за преходния периос от 2007 до 2014 г. цеите на нашата земя ще се изравнят с тези в Централна и Западна Европа. „Това изобщо не е така“, коментира професорът. „Разликата в цените е десетки пъти.“ Бояджиев посочва още, че е тогава е било обещано до 2014 г. да бъде изготвен кадастър и завършен имотен регистър, което също не е случило. Имало е очакване земята да се комасира, а фактите говорят, че България е с най-дребното земевладение в Европа, което е на равнището на Втората световна война.

Според проф. Бояджиев и в момента чужденците влизат у нас като собственици през задната врата. Държавата не е способна да изясни какъв е делът на чужденците и каква земя те получават. „В цяла Източна Европа, в Азия китайци, катарци, саудитци масово купуват земя. Земя купуват и у нас, и в Румъния“, казва преподавателят. Фермерите-чужденци правят това, което и българските производители могат да правят, и то по-добре.

„Имаме най-евтината земя, а цените на международния пазар на храни растат. Ние бихме могли, по мнение на мои нидерландски колеги, да произвеждаме храна на територията на страната, която да изхранва около 40 млн. население. С идването на тези чужденци аз се страхувам, че ще се затормози развитието на българските собственици“, посочва проф. Веселин Бояджиев.

Професорът смята още, че не можем да минем без поземлен данък. Според него е много важно държавата да намери начин да организира инвентаризацията на всички земи.

Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи пък припомня, че чужденци купуват у нас земи от

началото на 90-те години. Според него в момента този мораториум е недействащ, тъй като всеки чужденец, регистрирал фирма у нас, може да закупува земя. Петков казва, че не наблюдава особен интерес от страна на чужденците към нашите ниви. Председателят на асоциацията посочва, че земеделските парцели са разпокъсани, липсва поливни съоръжения и инфраструктура. И затова земята струва толкова, колкото струва и не представлява интерес дори и за българските инвеститори.

Според него трябва да има орган в държавата, който да регулира поземлените отношения и активно да участва на пазара на земеделска земя. Петков добавя, че поземленият данък ще е много скъп в сегашната ситуация при тези поземлени отношения.