И леката шарката убива овцете … с ръката на ветеринар

Смъртността от болестта варира от 1 до 70%, а при прилагането на установените правила от властите тя е 100%

Наскоро ветеринарните власти установиха случаи с болни от шарка овце в село Стоилово до турската граница. Веднага след лабораторното доказване на болестта, всички животни бяха убити с инжекциа, поставена от ветеринари. Въпреки че заболяването не е опасно за човека, специална наредба на аграрното министерство нарежда тяхната смърт с цел да се спре разпространението на шарката.

Що за болест е шарката

Това е вирусно заразно заболяване по дребните преживни. Признаците на болестта може да са незначителни в местните породи , които живеят в ендемични райони , но може да са фатални при нововъведени животни.

Болестта се характеризира с висока температура, генерализирани папули (червени надигнати петна) или възли и везикули /мехурчета с течност/, лезии (петна) във вътрешни органи / особено в белия дроб / и смърт.

Напоследък заболяванвето често навлиза Южна Европа. То се причинява от щамове на Capripoxvirus, като всички могат да заразят и овце и кози.

Причинителите на шарката по овцете и козите са овчи шарков вирус /SPV/ и кози шарков вирус /GPV/, тясно свързани с род Capripox на семейство Poxviridae. Повечето изолати са видово специфични, като /SPV/ причиняват заболяване при овцете, а /GPV/ при козите. В някои случаи обаче те могат да се рекомбинират.

Как се прихваща

Предаването на вируса става по респираторен път при близък контакт, но може да проникне през другите лигавици или наранена кожа. Вирусите могат да се открият в слюнката, носни и конюнктивални секрети, млякото , урината и други. Язвите по лигавиците са важен източник на вируса.

Животните са най- заразни преди появата на неутрализиращи антитела, които се откриват една седмица след развитието на клиничните признаци. Експериментално заразени овце и кози могат да отделят вируси с назални , конюнктивални и устни секрети 1 до 2 месеца , но върховия пик е втората седмица след заразяването, след което отделянето бързо спада.
Вирусите могат да бъдат открити във вълна и козина до 3 месеца след инфекцията.

Кое унищожава вируса

Докладвано е, че шарковите вируси се унищожават при нагряване до 56 0 С за 2 часа, или до 65 0 С за 30 минути, като термоустойчивостта варира в широки граници при различните изолати. Те са чувствителни към етер / 20 % /, формалин и хлороформ. Вирусите са податливи на натриев хипохлорид, детергенти, съдържащи липидни раздтворители, солна киселина / 2 % за 15 мин./ и фенол.

Инкубационният период варира от четири до 21 дни , обикновенно от 1 до 2 седмици. Клиничните признаци се появяват по – бързо , когато вирусът е внедрен от насекоми, отколкото когато е пренесен с аерозоли. При експериментална инокулация в кожата първите лезии се появяват на мястото в рамките на 2 до 4 дни.

Клиника на заболяването

Клиничните признаци варират от тежка до лека форма в зависимост от възрастта на животното, имунитета , породата и други фактори.

В заразените животни първоначалната висока температура се следва в рамките на един до пет дни от характерните кожни лезии. Те се разпространяват предимно по лишени от вълна участъци. При по – лека форма могат да се наблюдават единични петна около ушите и опашката. Всички повърхностни лимфни възли се увеличават ден след появата на  генерализираните папули.

При по-тежката форма папулите се развиват във възли. Тези възли обхващат епидермиса, дермата и подкожната тъкан. Възлите некротизират. Шарката може да продължи няколко седмици като завършва с оздравяване и оставане на трайни белези по кожата. Вторичните бактериални инфекции, включително пневмония са чести , като смъртта може да настъпи във всеки етап от заболяването.

Смъртност

Заболеваемостта и смъртността варират в зависимост от породата , възрастта, щама на вируса, имунитета на животните. По – леко протичане може да се наблюдава при местни породи животни в ендемични за шарката райони, но по – тежко протичане се наблюдава при млади и стресирани животни , както и при животни със съпътстващи инфекции. Смъртността варира от 1 до 75 % . Въпреки , че смъртността е най – често около 10 % при млади животни може да достигне 100 % . При внесените в ендемични райони животни заболяването протича тежко и смъртността достига до 100 %.

100% смъртност при прилагане на Наредба 19

При констатиране на съмнение за заболяването шарка по овцете и козите, съгласно Наредба 19/06.07.2007, за ограничаване и ликвидиране на някои екзотични болести и везикулозната болест по свинете, обн. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г, която въвежда изискванията на Директива на Съвета 92/119/EC се предприемат следните мерки: Регионалната ветеринарномедицинска служба /РВМС / при получаване на сигнал от регистрирания ветеринарен лекар за съмнение за възникване на шарка по овцете и козите изпраща незабавно в животновъдния обект официален ветеринарен лекар, който го контролира за предприемане на действия за потвърждение на диагнозата или за отхвърляне на съмнението. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно уведомява Европейската комисия (ЕК) за възникналото съмнение.

Официалният ветеринарен лекар, незабавно посещава фермата и извършва преглед на животните за да се потвърди или отхвърли съмнението за наличие на шарка по овцете и козите , включително и взимане на необходимия брой проби за лабораторно изследване.

Официалният ветеринарен лекар, извършва проверка на регистъра и идентификационните марки на овцете и козите, отглеждани във фермата, поставя я под официална забрана и разпорежда преброяване на всички живи или мъртви животни във фермата. Живите се изолират. Забранява се движението на хора, животни от други видове, които не са възприемчиви към болестта и транспортни средства във или извън животновъдния обект.

При лабораторно потвърждение на диагнозата шарка по овцете и козите, Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерки. Всички овце и кози в животновъдния обект се убиват на място незабавно. Всички следи и продукти от тях се унищожават, помещенията се дизенфекцират.