Дискусия: Скъпи ли са българските семена на пшеница!

Светослав Русалов: Не е нормално да са 4 пъти над пазарната цена на хлебното зърно!

Йосиф Делгянски: Аз ги предпочитам. Те са базисни и са  по-сухо и студоустойчиви

„Не е нормално! Пшеницата за семе е 4 пъти по-скъпа от продажната цена на зърното!“ Това мнение изрази председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Светослав Русалов. Той вече е засял 1800 декара със сорта „Енола“, който по неговите думи е най-подходящ за българските условия. Русалов поясни, че цената на базовите семена на нашите земеделски институти е изравнена и е 980 лева за тон без ДДС. В същото време продажната цена на хлебното зърно се е смъкнала на 250 лева/тон. „Разликата е почти 4 пъти, а е нормално семената да са два пъти по-скъпи“, смята зърнопроизводителят. Той направи сравнение с миналата година, когато българските базисни семена са стрували 920 лева/тон, а зърното се е продавало за 480 лева/тон.

Заради високата цена на семената от Асоциацията на зърнопроизводителите са изпратили писмо до Министерството на земеделието и храните, на чието подчинение е Селскостопанската академия, към която пък са институтите. Браншът предупредил, че нашите семена вече се изравняват ценово с вносните и правилната политика на държавата би била да намали цените на българските производители, за да не загубят пазара си. Писмото не постигнало ефект.

„У нас има сериозен внос на европейски семена – първо размножение, които се продават за 1050 лева за тон. При някои от сортовете добивите са с 20% по-високи, а хлебопекарните качества от 1.5 до 2 пъти по-добри“, споделя собствения си опит Светослав Русалов. На българския пазар вече има изобилие от швейцарски семена „Синджента“, френските LG („Лимагрейн“), немски и австрийски. „Миналата година засях малък процент вносно семе, но тази година ще увелича площите със западни семена до 30% „“, сподели зърнопроизводителят.

По-различно е мнението на най-големият зърнопроизводител в Южна България Йосиф Делгянски. „Не мога да кажа, че

българските семена са скъпи, защото те са базисни“, каза той. Част от реколтата от базисните семена може да се заделя за семе в продължение на 3-4 години, което спестява разходи на производителите. „Освен това нашите сортове са по-подходящи за българските условия. Те са по-сухоустойчиви и по-студоустойчиви. Вярно е, че при подходящ климат вносните семена дават по-висока с 20-30% реколта. Но човек никога не знае каква ще е годината и е по-добре да не рискува, преценява Йосиф Делгянски. Той също ще заложи на сорта „Енола4, както и на някои семена селекционирани от Института в Садово. 10% от площите пък се засее с вносни.

Добрата новина на тазгодишната сеитба е, че торовете са по-евтини. Комбинираният азотно-фосфорен тор е намален с около 20%.

По данни на Областната земеделска дирекция в Пловдив вече са засяти 3920 декара пшеница в общините Асеновград, „Марица“ и Съединение. Засега те са под 1% в сравнение със заетите с хлебно зърно полета през миналата година – общо 544 556 декара.