1% от националната реколта на ябълки зрее край село Строево

В градината на фамилията Тинкови беритбата започва през юли и свършва ноември

1 процент от националната ябълкова реколта зрее край село Строево, на десетина километра от Пловдив. „Златните ябълки на тримата братя„, както приказно наричат градината на Тинкови, вече има още един помощник – Иво Тинков, 32 г. Тримата братя – Стоян, Атанас и Иван, всеки ден са при ябълките, за да напътстват младия фермер, който е син на Иван Тинков. Част от инвестицията в стопанството е получена по мярката за младите фермери.

Децата на другите двама братя си търсят късмета в САЩ, а Иво се надява да го намери сред стройните дръвчета край Строево.

Наистина ли е 1%

„Професор Василий Джувинов (бивш директор на Института по овощарство в Пловдив) е изчислил, че ябълковата реколта на България е 41 000 тона, от които 26 000 се използват от консервната промишленост“, поясни Атанас Тинков. Нашата градина пък ражда около 1 процент – над 350 тона годишно. Цялото насаждение на фамилията е 128 декара, 13 от които са заети с праскови.

Пак по данни на проф. Джувинов, годишният внос на ябълки е 50 000 тона, тоест надвишава родното производство с над 20%. Наско Тинков казва, че от българските плодове има на пазара до края на ноември, след което свършват и минаваме на внос от Полша, Италия, Гърция, Македония. Впрочем и в момента тази конкуренция е налице. А тя е жестока конкуренция.

Нечестното състезание с ябълките от Европа

„Опитахме се да разберем какви субсидии получават производителите на ябълки от Полша. Беше много трудно – дори и наши служители в Европейския парламент не успяха да ни отговорят на въпроса“, разказа Стоян Тинков. Накрая отговорът дошъл от администрацията на община „Родопи“. И той надминал предположенията. Оказало се, че полските ябълкари взимат 300 евро на декар европейска субсидия. Българската е 28 лева. Разликата е над 20 пъти.

„Разходите за един декар ябълки са у нас около 500 лева. Нека в Полша да са 600 лева. При тази сметка излиза, че Европейският съюз покрива на овощаря в Полша всички разходи, а реализацията на плодовете му е чиста печалба. В такъв случай той може да си позволи да продава реколтата на изключително ниска цена. Как тогава ние можем да се състезаваме с полските ябълки“, пита Стоян Тинков. Той смята, че ако нямаше земеделски субсидии в Европейския съюз, нашето селско стопанство би победило всяка конкуренция.

Дефицит на патриотизъм

„Ние, българите, сме патриоти само на думи. Идете в която и да е европейска държава, и ще разберете какво е патриотизъм“, предлагат братята. Те обясняват, че във Франция, Полша, Германия, а и в другите държави, местните се интересуват от произхода на плодовете и зеленчуците и без колебание избират родното. Поляците знаят не само, че това, което е расло по техните земи е най-вкусно, но и имат желание да подкрепят полските земеделци. Защото те са им сънародници, създават работни места и икономическа стабилност и растеж на страната. „Българите се интересуват предимно от цената. Дори и когато българските плодове и зеленчуци са съвсем малко по-скъпи, нашите потребители избират вносното. Това е  тъжно“, казват Тинкови.

Пазарът

Ябълките в градината край Строево се продават на място. Семейството е установило тази практика и не се занимава с продажби на дребно. Търговците познават 18-те сорта, които червенеят, зеленеят, кремавеят и розовеят в масива. Идват от Пловдив и от София. Според качеството и едрината, плодът се продава от градината на 0.40 до 0.75 лева. След това Тинкови ги вижда на пазарите по 1.20-1.30 лева за килограм.

Точно сега пазарът е запушен, обясняват те. Все още има дини, праскови, пълно е с грозде и ябълките не вървят много.

Семейството е построило и плодохранилище за 35 тона ябълки, като смята да го напълни с последните плодове някъде към средата на ноември.

Преди месец Стоян Тинков влязъл във връзка с „Метро“, откъдето обещали да пристигнат на място и да се споразумеят за условията, графика на доставки и заплащането. „За последно се чух с един от техните експерти преди 10 дни. Той ми се обади да каже, че са тръгнали към Строево, но автомобилът се е повредил. И така почти две седмици откак пътуват „, каза с чувство за хумор Стоян.