Красен Станчев: Лоша прогноза за земеделието, ако мораториумът върху нивите не падне

Според него,

евтинията на българските ниви е само привидна.

„Всъщност инвестициите в българското земеделие са скъпо начинание. Разходите, които са нужни, за да се превърнат българските ниви в ефективно средство за производство – за различни мелиорации, механична обработка, торове и препарати – надвишават минимум 2-3 пъти цената на декар обработваема земя. В тези сметки не влизат и още по-сериозните харчове за създаване на нови трайни насаждения. Според едно изследване на Института за пазарна икономика, капиталовите разходи на ползвателите на земеделски земи в България са относително най-големите в целия Европейски съюз и влияят негативно на конкурентоспособността на българското земеделие“, обяснява икономистът.

Красен Станчев не е съгласен с тезата, че навлизането на чужди инвестиции в българското земеделие било начин за заграбване и изнасяне зад граница на европейските субсидии, които изначално били предназначени за подпомагане на българските фермери. „Всъщност субсидиите отиват в ръцете на български граждани и фирми, които са огромното болшинство от арендаторите в страната. Именно това е една от причините за разцвета на зърнопроизводството, при което механизираното засаждане на огромни площи с бързооборотни насаждения води до най-ниските цени за усвояване на европейските плащания за единица обработваема площ. Целта на привържениците на продължаването на мораториума е тази ситуация да остане неизменна години наред. Дребните производители няма да спечелят нито от вдигането, нито от оставането на мораториума в сила“, убеден е Станчев.

Що се отнася до ситуацията в другите страни-членки на ЕС, Красен Станчев казва: „Въпреки че в нито една от новите членки на ЕС мораториумите върху продажбата на земеделски земи за чуждестранни физически лица не бяха удължени,

в Полша, в Унгария, Чехия или Прибалтика не се забелязва наплив от задгранични купувачи

на ниви. Сегашните управници в София обаче ще направят всичко възможно да оставят мораториума в сила, което е лоша прогноза за перспективите пред земеделието и собствениците на земеделски земи в България.“

Икономистът дава още няколко примера: „В Гърция има политика, ограничаваща придобиването на земя от чужденци, но тя засяга само крайграничните райони. В Турция пък от времето на султаните действително съществуват разпоредби, които не забраняват продажбата на ниви на чужденци, но практически я обезсмислят с предвидените административни лабиринти.“

Според икономиста,

страховете, че „турците ще изкупят българската земя“ са неоправдани,

защото България прилага реципрочни правила за граждани на страни извън ЕС, които биха искали да закупят земи в страната. „Ако техните правила уронват възможността на български граждани да направят същото в държави като Турция например, тамошните административни ограничения автоматично се пренасят върху желаещите да закупят българска земя турски граждани“, уверява икономистът Красен Станчев.

Според него падането на мораториума няма да доведе до нов имотен балон с чуждо участие, подобен на този след строителния бум в българските курорти. „В сегашната криза няма да се намерят кандидати за подобна авантюра, в която липсват дори красиви гледки към плажове и ски-писти“, посочва Станчев.

Leave a Comment