50% от висшистите работят като среднисти, а субсидията за ВУЗ е 1.3 млрд.лв (2009-2012 г.)

Държавата не осигурява условия за по-добра реализация на младежите с университетски дипломи, средствата за образование се харчат неефективно, сочи доклад на Сметната палата

Едва една четвърт от завършилите висшисти работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска образователна степен. Това са основни изводи в одит на Сметната палата за изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от януари 2009 година до декември 2012 година.

В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института, изброяват от Сметната палата. Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен – с 5 висши училища във Варна.

Приемът на студентите във висшите училища е по 52 професионални направления от 9 области на висшето образование, регламентирани в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и по 25 специалности от регулираните професии в 5 от тези области. Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки”, който заема 34 – 35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от  реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. Тази тенденция е налице през целия одитиран период.

Държавните органи, осъществяващи политиката в областта на висшето образование и за насърчаване на заетостта, не са достатъчно ефективни и не осигуряват условия за по-добра реализация сред завършилите висше образование, се посочва в доклада.

Няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с потребностите на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование, обобщава Сметната палата.

Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв. Въведеният механизъм за финансиране на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучение и в съответствие с потребностите на пазара на труда, е предпоставка за насърчаване на връзката на обучението с пазара на труда, пише в одита. Но се посочва, че при определяне на субсидията за издръжка на студентите Министерството на образованието е прилагало комбиниран подход –  в зависимост от капацитета на висшето училище и капацитета на професионалното направление, като този финансов модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване и прогнозиране на потребностите на икономиката. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други.

Законът за висшето образование е променян многократно. Не са дефинирани функции на държавата по оптимизация (сливане) на висши училища, обвързване на приема на студентите с потребностите на пазара на труда, ефективното участие на държавата в управлението на висшите училища, механизмите за контрол върху тях, пише в одита.

Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда, заключава Сметната палата.