Бог да благослови църквите на Америка!

В Рихобот бийч три храма предлагат на студентите безплатна трапезария и велосипеди, организират им и екскурзии на прилични цени

Рихобот бийч. Това е едно спокойно туристическо градче на Атлантическия океан, което попада в щата Делауеър. Място за лятна почивка на улегнали семейства, а също така и на доста гей двойки. Последните го предпочитат заради приятелското отношение на местните към тяхната нетипичност. Та, точно тук в Рихобот бийч, ежегодно пристигат на студентска бригада наши, българчета. Броят на студентите от цял свят, които продават в магазините, стоят зад бара е около 70 души. Пристигат от Русия, Украйна, Словакия, Чехия, Македония, Тайланд.

Общо-взето си е мит приказката, че като поработят 3-4 месеца в САЩ, студентите могат да си платят поне една година обучение у нас. Нищо подобно. Големият плюс е, че могат да видят какво е от другата страна на Атлантика. Откак е открит континента, Америка продължава да е магнетична, като нещо в далечината, което ако го стигнеш, няма накъде да продължаваш повече. И трябва да отидеш там, за да разбереш, че не е така.

Студентите, разбира се, работят на абсолютния минимум на общоприетите нормативи за часова надница. Но нали са в Америка, карай да върви. Истината обаче е, че парите изобщо не стигат, ако си решил освен да поработиш, и да поразгледаш държавата. Например – Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Ниагарския водопад. То бива да си прелетял 7500 км път и да опознаеш от Америка само Рехобот бийч! И затова децата здраво пестят в заспалия рай на градчето. И точно тук искам да разкажа за благословените американски църкви, така както ми ги описа Данито – едно слънчево момиче.

Та, пристигнала Данито в градчето по разпределение и веднага станало ясно, че трябва да предплати квартирата – 250 долара. Квартирата била апартамент с 3 стаи, в които живеели 10 човека. Споделяли една баня и две тоалетни, а втората тоалетна била в банята. Общо взето нещо като американски тип казарма. Само че как да предплатят наема като още не са получили и един долар надница от магазина, където трябвало да работят. Работодателят – възрастен индиец, плащал по 7 долара на час на всеки две седмици, а дневното работно време на студентите в магазина било 6 часа и половина.

Събрали нашите момичета резервите с които тръгнали от България, предплатили квартирата и станало ясно, че ги чака здравословно гладуване до първата надница. И в това време, докато се колебаели дали да се радват, че ще отслабнат или да започне много да им се яде, на вратата се появил американец, който им подал брошура. И, OMG (Oh, My God)! Брошурата обяснявала къде и кога студентите могат да похапнат съвсем безплатно ястия, сготвени от Методистката, Лутарианската и Католическата църкви в градчето. Във вторник, сряда и четвъртък вечер, заповядайте, пишело в листовката.  А в неделя друга църква подготвяла обяд. Макар и от различни християнски направления, божиите служители били обединени в името на благотворителността.

Американските храмове – едноетажни и без отличаваща ги от другите сгради архитектура, били без икони и свещи. А, ако в тях имало църковни служители, то те въобще не се отличавали по облеклото си от останалите хора. „По-скоро трапезариите се обслужваха от доброволци, които готвеха, сипваха ястията в чинии, а след това миеха посудата и почистваха“, уточни Данито. Църквите като че ли били изградени с основната цел да служат за безплатни трапезарии на бедните студенти от чужбина – чисти, просторни и уютни.

При първото си посещение, момичетата трябвало да запишат имената си, държавата, от която са пристигнали, настоящия си адрес и името на фирмата-посредник, която уредила „бригадата“. И това било началото и края на администрирането на благотворителността.

Освен че подготвяли основно ястие и десерт, църквите били накупили велосипеди за студентите. Раздавали им ги без формалности, а ако се пукнела гума или нещо друго, колоездачът трябвало само да съобщи, за да пристигне в квартирата доброволец, който да поправи колелото.

Освен това мисионерите от Рехобот бийч организирали и три екскурзии, специално за студенти. Те не били безплатни, но пък определената такса се оказала повече от приемлива. „Например, екскурзията до Вашингтон и обратно струваше 50 долара. А когато след кацането трябваше да ползваме обществен автобус от Вашингтон до Рехобот бийч, платихме за билет по 65 долара“, сравнява Данито. Втората екскурзия била до увеселителен парк в Ню Джърси. А третата – до някаква общност от аскети, които живеели в Пенсилвания.

„Какво ме изненада най-много в Америка? Чакай да помисля“, чуди се Данито. „Ами … многото полицаи и пържените картофи в кофи… Наистина кофи, картонени. По-големи са и от най-големите опаковки за пуканки в киното на нашия мол. Цяло лято гледах американци, която ядат едно от двете – пържени картофи и сладолед. Сигурно затова повечето бяха дебели, но като казвам дебели имам предвид огромни. Такива у нас не можеш да видиш.

И още. В хранителните магазини на Рехобот бийч не продават алкохол, дори и бира. Май е някаква забрана на самия щат. За тях има специални магазини. Освен това не можеш да си купиш бира и да седнеш да я изпиеш на някоя пейка – забранено е. Ако я маскираш в бутилка от минерална вода – става.

Да не забравя и количките. За пръв път видях да возят в колички кучета. Масово е! И за пръв път видях, че развеждат в колички деца на 4-5 години. Да, големи деца, а ги возят. Някои пък извеждаха децата си с нещо като стилно направена каишка. Вързани през рамото с кожен колан, а другият му край е в ръцете на родителя. Ужас, да, ужас! Иначе американците са много дружелюбни и спокойни. Където и да отидеш, те посрещат с усмивка и с обичайното „How are you?“ Не че истински се интересуват как си. Но е приятно…“, поизчерпа темата Данито.