Седмицата на Нобелите започна за 112 път
Нобеловата седмица започна за 112 път. В следващите седем дни комитета в Стокхолм ще обяви носителите на големия приз за физика, химия, литература, мир, медицина или физиология и икономически науки. Фондът, създаден от Алфред Нобел, ще ги награди с по 1.4 милиона долара. Броят на нобелистите от 1901 г. досега наброяват малко над 800 души. Ето какво разказва за историята на наградите Дойче Веле
Знаете ли, че първата Нобелова награда е връчена пет години след смъртта на Алфред Нобел?
Навремето роднините на създателя на динамита били крайно възмутени от неговото завещание, според което цялото богатство на шведския индустриалец и изобретател трябвало да бъде използвано за основаването на фондация. „Нека моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който да се дава като премия на онези, чиято работа през изминалата година е имала най-голяма полза за човечеството (…) Нека присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата. Наградите трябва да бъдат получавани от най-достойните, независимо дали са скандинавци или не.“
След няколко съдебни дела, при които е потвърдена валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 Нобеловата фондация вече е факт. А година по-късно е връчена и първата Нобелова награда. Оттогава насам са се случили много неща…
Двама нобелисти починали между номинирането и награждаването
По правило за Нобелова награда не могат да бъдат номинирани покойници. Носителят на Нобела за мир Даг Хамаршелд (1961) и носителят на Нобела за литература Ерик Аксел Карлфелд (1931) обаче получават наградата посмъртно – и двамата умират в периода между номинирането и обявяването на наградите.
От 1974 година насам тази практика вече не е разрешена. Въпреки това през 2011 година Нобеловата награда за медицина отново е връчена посмъртно. Причината: когато Нобеловият комитет обявява наградата, все още не знае, че лауреатът – канадецът Ралф Щайнман – е починал три дни преди това. Комитетът прави изключение и връчва наградата на наследниците на Щайнман.
Четирима с дубъл приз
Четирима учени са получавали Нобеловата награда по два пъти. Американецът Джон Бардийн е удостоен с два Нобела за
физика – първият път през 1956 година за откриването на транзистора и вторият път през 1972 година за теорията на свръхпроводниците. Британският биохимик Фредерик Сангър е удостоен с две Нобелови награди за химия – през 1958 за изясняването на структурата на белтъците и особено на инсулина и през 1980 – за изясняване на последователността на нуклеиновите основи в ДНК.
През 1954 пък американският химик Лайънс Полинг получава Нобела за химия, а малко по-късно и Нобела за мир – през 1962, тъй като се зъстъпва непрекъснато за прекратяването на ядрените опити.
Най-известната личност, удостоявана с две Нобелови награди, без съмнение е Мария Кюри. През 1903 година тя получава наградата за физика във връзка с изследванията си на радиоактивността. През 1911 година пък ѝ е присъдена Нобелова награда за химия – за откритието на два химически елемента – полоний и радий.
До 2012-та Нобеловата награда е присъждана общо 44 пъти на жени, но само 16 пъти в една от трите научни дисциплини – две жени са получавали Нобелова награда за физика, четири – за химия и десет – за медицина.
Само двама отказаха наградата – Сартр и Ле Дук То
Жан-Пол Сартр, носител на Нобела за литература, и виетнамецът Ле Дук То, носител на Нобелова награда за мир, са единствените, които досега са отказвали да получат наградите – съответно през 1964 и 1973. Сартр следва своя принцип да отказва всякакви официални отличия, а То отхвърля наградата заради продължаващите сражения във Виетнам – Нобелът все пак му бива отреден заради договарянето на виетнамските мирни споразумения.
В научните дисциплини досега никой не е отказвал Нобеловата награда. По времето на Хитлер обаче на германските учени е забранено да получават Нобелови награди. Потърпевши от тази забрана са Рихард Кун (химия – 1938), Адолф Бутенанд (химия – 1939) и Герхард Домаг (медицина – 1939). След края на Втората световна война те получават диплома и медал, но губят паричното възнаграждение.
Нацията с най-много Нобели е…
Най-много Нобелови награди в научните дисциплини са печелили учени от САЩ – те представляват 43 процента от всички носители на Нобелова награда за физика, химия и медицина. Германците остават на второ място в класацията в дисциплините физика и химия, следвани от британците. В дисциплината медицина британците са втори, а германците – на трета позиция. На четвърто място в класацията по нации се нарежда Франция.
Ето и още няколко интересни подробности около Нобеловите награди: най-често срещаните рожденни дати сред Нобеловите лауреати са 21 май и 28 февруари; средната възраст на носителите на Нобела във всичките шест дисциплини е 59 години, като в научните дисциплини лауреатите се сравнително по-млади; носителите на Нобелова награда за химия са на средна възраст 57, а за медицина – на 55; най-младият носител на Нобел е физикът Лаурънс Брак, който печели наградата за физика през 1915-та на 25-годишна възраст.