Рожден ден на премиера Бареков

Автор: Надя Петрова

Бъдещият премиер Николай Бареков има рожден ден днес. Не знам на колко става, но възрастта му нищо не променя. Той си е той, такъв е и такъв ще бъде.

Как го нарече Сашо Диков? Повратлив! Едвин Сугарев го обозначи като слугата на олигархията.

Ако погледате кадри от записите от турнето му из страната, може да си помислите, че е едно симпатично момче, което се бори като тигър за справедливост и народно добруване. Напада като гладиатор виновните за окаяната съдба на българите политици. Изграждайки образа си на човек с открито, чувствително лице към бедните, болните и старите, Бареков всичка сила се старае да поддържа необходимия баланс. Например, докато иска оставката на президента Плевнелиев, той критикува и назначаването на Румен Овчаров в надзора на Лукойл. Е, не с такъв хъс, а като уморен от политическото лукавство.

Къде-що има несправедливост по родните земи, Бареков отива на място, за да оправи нещата. Говори човешки с хората и винаги разбира едно и също – че в крайна сметка Бойко Борисов и президентът са виновни. Не знам кога и ние ще го вденем най-накрая, но момчето не спира да ни помага.

Разбира се, Бареков е виновен за всичко, защото той направи Борисов премиер. Той го роди, както пише в Библията. И толкова добре си свърши работата, че вече няколко години не може да срине собствената си творба напук на правилото, че трудно се гради и лесно се руши.

Сега Николай Бареков е подхванал друг шедьовър – себе си. Съвсем малко му трябва, щото Всевишният е свършил по-голямата част от работата. Малко пилинг на веждите, малко тежести в бодибилдинга, пари от Спонсора, телевизионно пространство за изяви пак от Спонсора, медийна отзивчивост от други медии на Спонсора. В главата няма какво да се пипа, освен да се обръсне. Всичко в нея е разхлабено болт по болт, за да се постигне тази несравнима гъвкавост на мисълта. И този хоризонт – премиерското кресло.

На рождения си ден днес Николай Бареков може само да е доволен от себе си. Най-после е на своя път – пътят към политиката. Само да погледне в огледалото – и вече е там. Там де, най-отгоре.