Президентът Желев: Как да говорим за национална сигурност, като не можем да опазим лозята
Защо бежанците спят на пода, без ток и вода, пред очите на цялата нация, попита Росен Плевнелиев
„Как да говорим за национална сигурност като не можем да опазим лозята преди гроздобер?“ С този песимистичен тон президентът Жельо Желев (1990 – 1997 г.) взе думата в Конференцията по национална сигурност, която се провежда днес в сградата на БАН. Предварително бе оповестено, че във форума ще участват и четиримата президенти от новото време, но се оказа, че Георги Първанов е отказал да се включи. Президентът Желев смята, че властта не може да гарантира собствеността на битово ниво. Той излезе със свои предложения за подобряване на сигурността в страната. „Това трябва да бъде задължително на равнището на централната власт. Нарежда се отгоре, че докато трае гроздобера, или някаква друга селскостопанска акция, трябва да се охранява собствеността и труда на хората”, обясни Желев.
Президентът Росен Плевнелиев откри конференцията с критика към правителството, че не изпълнява плана за управление на кризи при бежанска вълна. „След като имаме планове за управление на кризи, например този за бежанска криза, с какъвто България отдавна разполага, защо бежанците пред очите на цялата нация спят на пода, без вода и ток в продължение на седмици“, попита той. „Имаме план, ако трябва изпълнителната власт да го адаптира и оттам нататък да се изпълнява.“
Президентът напомни, че в стратегията за национална сигурност, приета в началото на 2011 г., корупцията е посочена и остава един от основните проблеми в българското общество. Той смята, че въвеждането на електронно управление и услуги за гражданите ще осигурят правила за управление на държавните пари и прозрачност, добави той.
„Богатите нации са само два вида – когато имат големи ресурси или са създали силни институции. Повече от всякога се нуждаем от силни национални институции“, каза още президентът и призова към уважение на институциите, независимо кой е на власт.
Президентът Петър Стоянов (1997 – 2002 г.) акцентира на нуждата от осъзнат и устойчив във времето консенсус по въпросите на националната сигурност. „Аз мисля, че нещата в България по отношение на националната сигурност вече започват да се избистрят. Колкото по-бързо и колкото по-ясно е, че въпросът за националната сигурност засяга всички български граждани и поради тази причина трябва да включи в дебата колкото се може повече държавни учреждения, граждански институции и отделни граждани, толкова по-добре”, коментира Стоянов.
Последни Публикации
МЗХ събира статистически данни от фермери – първо електронно, после през службите
Министерството на
Фьодор Достоевски се ражда – най-великият психолог в световната литература
На 11 ноември (нов стил) 1821 г. в
Български фермери против Меркосур: В бразилското месо има забранени хормони
Европейските земеделски
През 2023 г. средната годишна заплата при пълен работен ден у нас е 13 500 евро
През 2023 г. средната годишна
ИТН входира жалба в Конституционния съд с искане за частично касиране на изборите
Тя е подписана от 67 депутати
ПАРТНЬОРИ
Опасността от грабежите на циганите в страната е голяма.Вина за това има и държавата, защото криминализира престъпления над 3 средни заплати. Всsко нарушаване на частната собственост трябва да е криминално престъпление и всеки собственик би трябвало да има право да опазва собствеността си с всички средства!!!!!
Държавата може много лесно да се справи с битовата престъпност, но полицията не смее да пипа престъпниците, защото ще се оплачат.Полицията трябва да й се отвържат ръцете и да действа така както действа американската полиция.