Р. Плевнелиев предлага да се направи цифров атлас за плодородието на земите

Президентът изнесе лекция пред студенти и преподаватели от Тракийския университет за перспективите в сектора

Росен Плевнелиев се обяви и за създаването на т.нар. цифров атлас, чрез който земеделците ще разполагат с оценка на плодорието на почвите у нас и с информация за ефектите от дейността си. Крайно необходим е и достъп до интернет в отдалечените планински и трудноодостъпни райони, особено в зоните, където големите доставчици нямат интерес да достигнат, каза днес президентът Росен Плевнелиев в лекция пред студенти от Тракийския университет в Стара Загора, посветена на стратегическите перспективи за развитие на земеделието и производството на храни у нас.

В лекцията си държавният глава постави акценти върху необходимостта от навлизането на информационните технологии в земеделския сектор в България. След приемането на страната ни в ЕС бяха създадени две бази данни, припомни Плевнелиев – ортофотокартата и Информационната система на Агенцията по безопасност на храните. Работата по цифровизацията обаче трябва да продължи, подчерта президентът и

ПОДКРЕПИ ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.

По думите му, такъв регистър ще подпомогне намирането на нови пазари за българските земеделски производители, а в същото време земеделците ще имат достъп до националните бази данни.

Трансферът на знания и иновации все още е недостатъчен, заяви президентът.

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА У НАС Е 4.5 ПЪТИ ПО-НИСКА СПРЯМО ДРУГИТЕ ОТРАСЛИ НА ИКОНОМИКАТА

и три пъти по-ниска от средната в Европейския съюз, което се отразява негативно върху доходите в сектора. Това може да се промени с умни инвестиции и трансфер на технологии, заяви държавният глава в лекция пред близо 200 студенти и ръководството на университета.

Като изключение от негативните тенденции президентът открои сектори като зърнопроизводството, които са на световно ниво по отношение на навлизането на технологии, но посочи, че вместо страната ни да експортира сурово зърно, може, да изнасяме краен продукт, така добавената стойност ще остане в България.

Пред студентите Росен Плевнелиев открои потенциала за растеж на българското селско стопанство и определи производството на храни като една от трите стратегически индустрии на бъдещето, заедно с информационните и комуникационните технологии и индустриите, свързани с човешкото здраве. По думите на държавния глава,

НА ДНЕВЕН РЕД СА БОРБАТА С БЕДНОСТТА И ГЛАДА

отговорното отношение към природните ресурси и преодоляването на забавянето в икономическото развитие. „През следващите 30 години населението на планетата ще се увеличи с 2 млрд. души, което ще увеличи натиска върху ресурсите на планетата. Това означава, че сме изправени пред проблемите на консумацията на населението“, предупреди президентът, който очерта негативните ефекти на пазарния натиск върху земеделските производители. Според президента обаче, именно в загубените позиции на външните пазари за българския селскостопански експорт се крие големият потенциал за развитие на земеделието у нас.

ПЛЕВНЕЛИЕВ ИЗБРОИ  БЕЗСПОРНИТЕ КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА НА БЪЛГАРИЯ

в земеделието: в страната ни се употребяват 650 вида лечебни растения, като 300 от тях се събират ежегодно. България се нарежда сред най-големите производители на подправки и билкови продукти в ЕС – 71% от производството в съюза или близо 40 хиляди тона през 2008 година. Страната ни също така е един от най-големите производители на етерични масла и най-големият производител в света на биологично розово масло, посочи президентът.

Плевнелиев очерта и перспективите пред българското земеделие в областта на биоземеделието и животновъдството, като постави особен акцент върху възможностите за разширяване на сътрудничеството със страни от Близкия изток при производството и износа на месо и месни продукти.

Като един от

ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО У НАС

Росен Плевнелиев посочи поляризацията на сектора. В България днес функционират около 5 500 едри стопанства и арендатори и около 250 000 малки, основно в животновъдството, които са със слаба пазарна ориентация. Според Плевнелиев основна причина за това е възстановяването на правото на собственост върху земята в реални, а не в идеални граници, след 1989 година. Този модел, който президентът определи като грешка, може да бъде преодолян чрез коопериране и сдружаване на стопаните.

По данни на Евростат, България е една от страните, в които субсидиите отиват предимно в по-големите производители, а по-малките са ощетени. „Дългосрочно обаче се надявам да работим за мъдро планиране, така че подобни несправедливости да бъдат премахнати“, коментира Плевнелиев. Предвижда се да бъде повишен процентът на субсидиите, обвързани с производството, което ще насърчи ощетени сектори като овощарството например, каза още президентът.

В Тракийския университет

ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА ПРИЗОВА ЗА ВНИМАТЕЛНО ПЛАНИРАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СУБСИДИИ ДО 2020 

и за повече внимание към малките ферми. „Необходимо е да планираме добре, да концентрираме усилията си и се надявам Националната стратегия за развитие на земеделието до 2020 г. да бъде консенсусен документ, който успешно ще бъде защитен“, заяви още президентът Росен Плевнелиев.

Държавният глава получи от ректора на Тракийския университет проф. Иван Станков почетен плакет на висшето училище. Президентът посети клиниките на Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет и разгледа експозицията на Музея на коня и конния спорт, разположена на територията на университета.

 

 

Източник: Прессекретариат на Президентството