23 октомври: Ако се родиш Димитър Киров, не можеш да умреш

На 23 октомври 2008 г. Димитър Киров излезе от живота и заживя в картините си. Това е истината за маестрото, за големия художник.

Съпругата му Русалия Кирова продължава да отбелязва рождения ден на твореца с изложби. Година след година. Когато Димитър Киров е имал сянка, е спазвал едно правило: всеки път на 20 май да посреща гостите си за рождения ден с нова рисунка. Малка или голяма, все едно, но току-що създадена. В последните пет години Русалия винаги показва невидяна досега творба на художника на същия ден. И винаги казва: „Бикът е жив!“ Дори и неговите приятели, които смятат че познават творчеството му от А до Я, се учудват. А Русалия обяснява: „Беше сгъната…, неочаквано я открих“. Дали е така?

Е, сигурно е така! Хубаво е, когато човек е жив, да има един килер, в който да скрива тайните си съкровища. И още по-хубаво е, когато си тръгне, да има някой, който да ги търси. И да ги намира, така както жената на ДиКиро ги открива.

Димитър Киров е в творбите си в Ермитажа, Ватикана, Дрезден, Фукуяма, Париж, Москва, къде ли не,… дори в Тбилиси. И, разбира се, в Пловдив, у дома. В кончетата над Тунела, за да усеща скоростта, във филхармонията, за да слуша музика, в къщата Стамболян, за да чува сърцето на Пловдив, в дома на Русалия, за да я вижда. А и тя да го вижда.

Някъде някой беше написал, че дори когато рисува свети Димитър, художникът рисува Русалия. Впрочем, Русалия е племенница на Владимир Димитров – Майстора и вероятно това е повлияло на нейните родители да се съгласят на брака ѝ с бедния, безимотен художник, пишеше на друго място. Наскоро Русалия подари негова картина в дарителската акция на художниците за възстановяване на изгорялата сцена на пловдивския театър. А това означава, че ДиКиро ще заживее и на сцената.

Друг беше написал, че Салвадор Дали харесал Киров, веднъж, някога в Париж. Той

присъствал на негова лекция, съвсем случайно. Бил на 30 години. Сюрреалистът накарал слушателите да нарисуват по нещо. И, като видял скицата на ДиКиро, му определил среща в ателието си. По това време Димитър рисувал стените на българското посолство в Париж. „Наш Митьо трябва да е гений, щом Дали го е забелязал“, им светнало да дипломатите.

За пловдивчани, които не познаваха отблизо художника, той беше характерен и изчезващ образ от града на изкуствата – мъж с лула, с чаша уиски в ръка и със странна шапка на главата. Това беше Димитър Киров.

Мярнах го веднъж в панаира. За няколко години само, в седмицата на Пролетния панаир, течеше една изложба, наречена „Импресия“. На нея показваха свои картини художници от България. Веднъж, точно там, видях ДиКиро. Пиеше уиски, пушеше лула. Попитах го нещо, а той отзивчиво ми отговори. Беше дружелюбен, беше в настроение. Покани ме да пийна уиски, но ме чакаше писане за откриването на панаира и отказах. А сега вече е късно да приема поканата.

Но ето какво прочетох в интернет страницата посветена на художника:

„Когато сте в Пловдив и влезете в „Камбаната” – едно колоритно ресторантче в Стария град, ще се насладите на цяла изложба от негови картини, красящи стените на салона. Ако имате късмет, може даже да го откриете как спокойно отпива от любимото си уиски Тюламор дю в „Новотела” край Марица, в „Хемингуей” – един от централните пловдивски ресторанти, в „Брестовица” – винения бар с прочутото вино на Брестовица. И щом си харесате някоя от картините по стените – заповядайте при управителя. Той ще ви свърже с художника за да я закупите. Ако искате на всяка цена да видите маестрото, идете на площада пред кметството малко преди 12 на обед – сигурно ще го сварите там на чаша кафе.“

Така че, ако днес отидете там, огледайте се добре. Не го ли видите, не го чакайте. Защото може да е навсякъде по света.