Един пробит лев за фермерите

Автор: Надя Петрова

„Опоскана държава“. Това каза един от животновъдите, който днес бе на срещата с министър Греков. Беше много уморен. В продължение на три часа фермерите очертали пълната картина пред министъра. Говорили най-напред за изтеглените кредити. Нали знаете, че банките лесно отпускат пари, когато знаят, че ще могат да ги възстановят след като министерството гарантира изплащането? Преди два месеца министърът, заедно с двамата си заместници, обещали, че през октомври ще изплатят 70% от помощите. Така че размерът на банковите заеми бил 70% от субсидиите. Обаче този месец от министерството обявиха, че ще изплатят 50 на сто. „И сега какво да правим“, попитали фермерите. „Нямаме пари“, отговорил министърът. „Всичко е разчетено.“

После животновъдите обяснили друго. Казали, че техният бранш не излиза лесно на протести. Не защото няма причина, а защото няма време. Фермерите са отрудени хора, особено тези, които отглеждат животни. Нямат време за празни ходове. Толкова работа имат, че политиката им стои в периферията. Но, ако същата тази политика ги набута в ъгъла, така че да не могат да дишат, фермерите започват да мислят за устройството на държавата. За начина, по който се разпределят парите. За справедливостта в решенията. За неизпълнените обещания. И, когато фермерът вкара политиката в кръговрата от мислите си, той решава да действа.

„Излезем ли на протести, няма връщане назад“, казал друг фермер. „Веднъж да оставим зад гърба си стадата, значи всичко сме заложили. Тръгнем ли, не можете да ни спрете.“

Министърът обяснил, че и в държавата няма пари. Няма и един пробит лев. Бил говорил предварително с финансовия министър, който го уверил в това: пари няма.

Животновъдите казали тогава, че искат среща с премиера на страната. Министърът отвърнал, че ще съдейства, но ги предупредил да не се надяват. „В края на годината няма варианти да се открият пари. Всичко е разпределено“, повторил той.

По пътя от София към дома фермерите си говорили за ситуацията в страната. За опосканата държава. За протестите и окупацията. За безпаричните болници. За това колко жестоко са били излъгани самите те. Настройвали се революционно. „Ще отворим фермите, ще пуснем животните“, казал единият. Представили си как кравите и овцете тръгват към столицата. Станало им мъчно. Пак се ядосали. Единият, който миналата седмица обяви, че недоволни животновъди ще блокират във вторник магистрала „Тракия“, казал, че хората са решили да протестират и не може да ги спре. Но, нали са най-земните хора, другите фермери не спрели да му говорят, че е по-добре да се изчака до срещата с премиера. „Нека го чуем какво ще каже. Може пък да намери отнякъде пари“, го успокоявали. „Пък и нали обещахме, че ще изчакаме до четвъртък.“ „Добре“ отговорил революционерът. „Да изчакаме“.

Пътуващите за насам си дали сметка и за друго. Сетили се, че има хора, които вече, кажи-речи, пет месеца протестират. Пет месеца! И нищо. Зачудили се. Щом като премиерът гледа на онези хора в София като на стадо, ние аджеба, като изкараме стадата, ще го сепнем ли?