С пистолета срещу Доган започна най-нестандартната предизборна война

Какафонията в ефира отклонява вниманието от истинските цели на негръмналото оръжие

Два дни след зрелищното покушение върху Ахмед Доган, версиите, догадките, политическите изказвания, ровенето около нападателя , коментарите за ритниците и т.н. не спират. Получи се един изключително нестроен и дразнещ звуков фон, който сякаш цели да отклони вниманието от истината. Истината, разбира се, е дълбоко скрита и все пак някак си на повърхността. Който иска, може да я види.

Какви са най-общо версиите.

Според ДПС, покушението е целяло убийството на Ахмед Доган. От движението искат международно разследване. Естествено, че ще искат – версията, че животът на председателя е бил на косъм, е техният най-силен коз. Обаче, оръжието е налице, патроните в него също. Това е газов пистолет с 3 патрона – два звукови и един дефектен. При това оръжието на два пъти засякло и с него не е произведен изстрел. Закупено е някак набързо предишния ден от столичен оръжеен магазин. Това говори само едно – не е планирано убийство с него. Пистолетът – и празен, и пълен, е маскараден предмет.

Противниците на Доган, които са се отцепили от ДПС, използваха момента да изкажат съжаление за накърнения международен имидж на страната заради направо филмовите кадри с Октай и Ахмед, които обиколиха света. Заедно с това обаче, те  (Осман Октай по Нова тв) отново се концентрираха върху властта на диктатора Доган, абсолютното му влияние върху електората, партизанщината в действията му, и фактът, че той наистина е управлявал управляващите.

Ген. Атанас Атанасов изказа хипотезата, че Октай Енимехмедов е излязъл на сцената, за да попречи на Доган да подаде оставка от председателския пост. Зад Доган има корпоративни кръгове, в чиито интерес е той да продължи да е начело на ДПС, смята Атанасов.

От МВР лансират друга история – егото на Енимехмедов и патриотичните му импулси  били в дъното на неговата постъпка. Какво точно студентът не харесва в Ахмед Доган, не става ясно. Но, някои медии услужливо разкриват, че бодигардове на председателя на ДПС били набили през 2008 г. доведения брат на Енимехмедов – Светлан. И оттам май започнало всичко.

Всички опозиционни партии са възмутени, много ясно, от неточната реакция на гардовете от Националната служба за охрана. Дори и Царят призова да не се подценява инцидента.

Ако се изолираме от говорилнята и огледаме здравите факти, които бяха изнесени, можем да направим няколко прости извода.

Първо, животът на Доган не е бил застрашен.

Второ, нападателят Енимехмедов няма ясен мотив за поведението си. Ако е бил против поведението и политиката на Доган, защо му е било да се излага на опасност, при положение, че ден преди конференцията доста електронни медии оповестиха, че председателят ще подаде оставка именно на този форум. Ясният намек на психолозите на МВР, че студентът е искал да има своите 5 минути слава, е неубедителен. Енимехмедов определено не е толкова повърхностен. Той е последна година студент по строителство и архитектура, има собствен бизнес, бил е спортист, и при това доста добър, в бокса. Тази биография говори за дисциплиниран, находчив и умен човек. Относно криминалното му минало, може да се каже, че то не е на роден престъпник. Свързано е с бой в дискотека и с притежание на наркотици. А нима това не е част от характеристиката на поне 50 процента от младежите в страната?

Третотото е, какъв е ефектът от мелодрамата. Виж последствията и се сети за причината, е един от принципите на логиката, върху който трябва да се опрем, когато наоколо е пълно с фалшиви звуци.

След покушението, Ахмад Доган се превърна в най-важната фигура в страната. Но, това винаги е било негова слабост – да бъде център на вниманието. Оттук нататък той ще е легендарен сред своите, ще е водачът, който оцеля. И отново ще ръководи ДПС, макар и чрез устата и ръцете на Лютви Местан. Осман Октай точно това и каза – Местан е неговото ехо, неговата маша. ДПС се консолидира около собственото си ядро. Покушението създаде лош имидж в света на управлението на държавата. Турските управници подадоха ръка на ДПС в този тежък момент. Опозицията надигна глава, съживи се, получи енергия.

Е, след 6 месеца имаме парламентарни избори. ДПС преживя един мандат извън властта и това му докара анемия. Доган е всепризнат фокусник, дори и Бойко Борисов каза в неделя, че му сваля шапка за умението винаги да изиграва така картите си, че да е във властта. Единственото изключение бяха последните 4 години. Четири тежки години за Доган, за ДПС, за фирмите около ДПС. Така че последният извод е един – предизборната война започна и тя обещава да е нестандартна и ултраинтересна.