10 ноември: 24 години търсим този ден

Преди седмица писателят Стефан Цанев обобщи целия преход от 10 ноември 1989 г. до 10 ноември 2013 г. така: “Всичко, което се случва сега е заложено от Луканов още през 1989 г. Той беше умен човек и заложи всичко, за да бъде комунистическата партия на власт за вечни времена. Първо, той прехвърли целия капитал от държавата на комунистическите функционери. После, във всички нови партии вкара свои хора. Така ликвидира СДС, така ликвидира николапетковистите.“ Разсъждавайки за това как България можеше да има по-различен и по-успешен път, той каза и друго: „БКП трябваше да бъде забранена.“ През седмицата и първият президент Жельо Желев повтори същото: Беше голяма грешка, че не забранихме БКП.“ Още на следващия ден – понеделник, студентите от НАТФИЗ при поредния си протест, прочетоха декларация в подкрепа на колегите си от УНСС, която завърши със стиха на Цанев: „НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА – падаме, както ходим, умираме, както спим.“

Всяка година на 10 ноември, социолози, политолози, политици и граждани правят преценка на промените, които този ден на 1989 г. донесе на страната. Констатациите общо-взето са три. Първо, браво на нас, българите, че постигнахме мирен преход, без насилие и кръв. Второ: Успяхме да станем член на Европейския съюз и да прилагаме общите регламенти в по-малка или по-голяма степен. И трето, българите останаха най-нещастните и бедни хора в Европа, за които справедливостта продължава да бъде мираж.

В петък Велислава Дърева констатира, че 10 ноември е илюзия. Че този ден не се е случвал. През зимата на 1997 г. казаха, че ето това е истинският 10 ноември, сега пак го чакат.“И вече 24 години търсим някакъв призрак“, установи журналистката.

Писателката Теодора Димова също смята, че страната продължава да върви и да търси 10 ноември, защото Държавна сигурност още не си е тръгнала и още управлява.

За по-възрастните самият ден се свързва със стреснатото лице на Тодор Живков на ноемврийския пленум, последвалите митинги, падането на Петър Младенов заради фразата „По-добре да дойдат танковете“ и заключителния митинг на СДС преди изборите за Велико народно събрание  на 7 юни 1990 г., който събра над един милион души в пространството от Орлов мост до хотел “Плиска”.

През всичките тези години хората лека-полека сглобяваха пъзела на българската нова история, такава, каквато е била замислена преди 24 години, за да установят, че демокрацията в страната е фасадна, а властта се упражнява тайно и явно от един скрит команден център, от черна кутия, както каза преди време Татяна Дончева и от силен капитал, който е на разположение на тайния властови център.

24 години след онзи 10 ноември, България отново е на кръстопът, отново е драстично разделена и задушена в паяжини от интриги.

Днес студентите ще тръгнат в 11 часа в „Поход на справедливостта“. И в същото време някои електронни вестници всяват ужас и страх с вещания, че днешният ден ще е начало на „нова кървава революция“, която ще започне с нахлуване в парламента. Националната кауза за България отново е обкръжена от мощни частни интереси и всички пак са на барикадата.