80 ст. на литър стигна изкупната цена на млякото

Суровината поскъпва, защото не достига, а същевременно 50% от нея отива в сивия сектор

Изкупната цена на млякото е достигнала рекордната цена от 80 ст. на литър, признават фермери. Йордан Куртев, който отглежда 600 крави в с. Златовръх, заявява, че в момента цената е 75-80 ст. за литър, което е удовлетворяващо.
Според земеделския министър Димитър Греков кравето ни мляко е дори е по-скъпо от американското. По негови думи фермерите зад океана получавали по около 65 ст. за литър.

80 ст. на литър стигна изкупната цена на млякото

Причините млякото да поскъпва било, че то не достига, пише „24 часа”. Производство за миналата година е било едва 444 хил. тона при квота от над 2 пъти повече. Освен това и цената на суровото мляко в Европа се вдига и няма как у нас да влезе много по-евтино от Германия, Унгария или Полша.
Световният недостиг при доставките на мляко през първата половина на 2013 г. е довел до чувствително нарастване на цените, които през юли са достигнали средно 36,36 евро/100 кг (0,71 лв./кг), се казва в доклад на Европейската комисия.
Фермерите са били облагодетелствани и от сравнително евтиното зърно тази година. Така разходите им за фураж не са били толкова високи, колкото през миналата.

Изгодните цени за фермерите обаче са довели до трудности за мандрите. Предприятията купуват млякото на тези цени, които са най-високи за последните 10 г., но веригите не приемат продуктите на реалната себестойност заради ниския стандарт на държавата, обяснява шефът на асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
По думите му почти всички млекопреработвателни предприятия са в затруднено положение, при което трудно изплащат кредитите си, а някои дори фалират.
Например мандрата “Дядо Либен” е обявена за публична продажба от Пощенска банка заради необслужвани задължения.

Според Заров причината за трудната ситуация е една – ниската покупателна способност на българина, твърди Зоров. Заради слабото потребление продадените млечни продукти от мандрите намаляват, а цените не успявали да покриват всички разходи на предприятията.
В момента и ферми, и мандри у нас били принудени да правят големи инвестиции, за да стигнат бързо нивото на ЕС и да бъдат конкурентни на общия пазар.

Много фирми нямат ликвидност и се стига до просрочие на вноски по кредити. Банките проявяват разбиране, защото нямат никаква полза да се стига до разпродаване на имущество. При такова развитие на ситуацията банките трудно можели да си съберат пълния размер на отпуснатите заеми. Причината е, че скъпите машини за милиони бързо губели стойност, ако не работят.

Продажбите на цели предприятия отнемали и доста време, а в същото време банките имали разходи за поддръжка и охрана, за да не бъдат разграбени. Затова и трезорите предпочитали да оставят фирмите да работят и да изплащат поне част от кредитите си.
Допълнителен проблем създавал и слабият контрол от държавните органи. На ЕС било докладвано, че производството на мляко у нас е 444 хил. тона, а само суровината от фермите от първа категория била 560 хил. т. По тези сметки излиза, че почти 50% от млякото отива в сивата икономика.