България се гърчи в две кризи – отвън и отвътре, и в омраза

Докладът на вътрешния министър Цветлин Йовчев очерта проблемите пред Консултативния съвет за национална сигурност

Две основни заплахи за националната ни сигурност посочва вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев пред КСНС.

На първо място, това е кризата в Близкия изток. Основните процеси са свързани с въоръжения конфликт в Сирия, преговорите по близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма, както и политическата и икономическа стабилност на Ливан, Йордания и Египет.

Анализът на процесите, пораждащи кризата, сочи, че към момента ЕС няма готовност да управлява ефективно кризата. Съюзът няма напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява цялостен и интегриран подход при разрешаване на проблемите. От една страна, политиците насърчават бежанците да търсят закрила в страните от ЕС, а от друга, все още не е въведен принципът на релокация в страните членки на основата на обективни критерии, отразяващи техните реални възможности.

Засиленият миграционен натиск е едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност на България през последните години. Страната не разполага в достатъчна степен с допълнително необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на процеси, свързани с постоянно нарастващ брой нелегални имигранти. Същевременно не е напълно изградена системата за защита на националната сигурност.

На второ място, като генератор на заплахи с висок потенциал, е комплексът от процеси, който може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните от тях са свързани с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите.

Независимо че поводите за ескалация са различни, причините за възникването на протестите са едни и същи, като повечето от тях са възникнали назад във времето. Една от основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острото политическо противопоставяне. Агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото. Формира се трайно негативно отношение към политическите партии и хората, които се занимават с политика. Опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведоха до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект.

Към момента структурата на протестите е такава, че могат да се обособят две основни групи. Първата са спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление. Втората група са мотивирано протестиращи. Тази група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели.

При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна – организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите. Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна, посочва вътрешният министър.

От Държавната агенция за национална сигурност отчетоха пред КСНС, че разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха. Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии“, посочват още от агенцията.