В селата не знаят утре какво ще ядат

 Седмицата, преразказана от Георги Петров

Метеоролозите казаха, че тази седмица ще е май последната добра за есенната обработка на земята. Старците в селото вече нямат сили да  обръщат  дворовете си и канят трактористите да ги изорат. Трактористите са  съкратени в последните години миньори. Със спестяванията си от тежкия миньорски  труд са си купили малки китайски тракторчета и с тях срещу минимално заплащане преорават селските дворове и малките лични лозя. Конкурират тези, които навремето  гушнаха някогашните съветски текезесарски трактори и доскоро бяха, така да се каже, монополисти. Старите със съветските трактори казват, че тези с китайските тракторчета само лигавят земята, не могат да я заорат надълбоко. Да де, ама китайците вземат наполовината  за оранта си,  а плащащите са немощни финансово пенсионери. То, кажи-речи, друг поминък няма.

Двадесетина човека са наети от едрите фермери,

срещу не толкова едри възнаграждения. Кметът и чиновничката му, трите учителки и попът са на заплата. По друг начин казано, както обича да се изразява главният прокурор на републиката, по селата се въртят оскъдните парици  на пенсионерите.

В една  предишна  седмица синът ми, който живее и работи в столицата, ме заведе на концерт в НДК. Превъзходен концерт! Срещнахме се на работното му място в центъра на София. За паркинга на колата си през работния  ден  плати 3 лева. Билетите ни за концерта на не особено добри места струваха по 30 лева всеки. За паркирането през времетраенето на въпросния концерт плати 8 лева. Вечеряхме в не особено луксозна пицария за 36 лева. На провинциалисткото ми учудване от големия масраф, синът ми кратко отговори, че доста работи, за да може да си го позволи. Нали не си мислите, че завиждам на детето си или пък, че  обвинявам столичани за нашата провинциална мизерия. По друг начин казано, в София се въртят държавните  пари , сиреч парите на данъкоплатците. И животът на поне едната четвърт от софиянци е най-близо до нормалния човешки живот във втората декада на 21 век.

Надявам се ви става ясно защо само в столицата хората протестират и искат нов държавен ред, а

в провинцията народът мълчи.

Защото за нещо по-добро могат да мечтаят тези, които, ако не друго, знаят, че утре  ще има какво да ядат. Тези, които не знаят какво ще ядат утре, нямат нито физически, нито умствени сили да си помислят дори, а камо ли да се борят, за нещо по-добро като държава. То страшното става , когато избухнат гладните, когато се възпламени „вековната злоба на роба” както се изразява  Гео Милев, но това е  май тема за по-късни коментари.

Протестират в София и понеже не протестират в другата България, протестите в столицата

стават някак си декоративни. Все повече избиват на улично изкуство или псевдоизкуство като се отдалечават от центъра си на социално негодувание. Не бих могъл да кажа, че това е нещо лошо. Напротив, като че ли направо си става дума за креативност, някакъв особено масов  бъскинг. Така англичаните наричат практиката на хората на изкуството да се представят на живо на обществени места, най-често с шапка, за малки дарения.

Страшничкият шарж на премиера Орешарски,

като върху портрета  му компютърно е насложен образът на смъртта, бутофарните средновековни войнски брони, направени от хартия, картонените автомати, пистолети, танкове и пр. говорят за нещо повече от амбиция за самостоятелна изява на креативни бунтари. Всичко това е замислено като по-претенциозно представление, което изисква усилията на сценарист, режисьор, сценограф, реквизитори, изпълнители на проекта. Изисква дори минимални репетиции. Ако си представяте, че протестиращите млади, умни и вече достатъчно образовани хора, ей така, както са си стояли на протеста, са си казали – хайде да направим ето такова едно представление и са го направили, проявявате наивност и благодушие. Които са съвсем простими, поради  симпатиите, които предизвикват младите, умни, красиви и пр. протестиращи. Но това става с професионална организация. Близо до ума е, че сценаристите, режисьорите, въобще организаторите и изпълнителите могат да бъдат и самите протестиращи студенти от вузовете по изкуствата, но реквизитът не може да се наскубе от витошките поляни, той струва пари, колкото и малко да са те. Настина, не е трудно тези пари да бъдат събрани от волни пожертвувание на симпатизиращите граждани. Но, бъдете сигурни, не се е налагало. Има юридически лица, на които тези протести или тези протестни спектакли са изгодни, и те с готовност отпускат средствата за подготовката им. По правило тези юридически лица, като регистрирани и утвърдили се политически субекти, се финансират от държавния бюджет. Значи, можем да се гордеем и ние, че като данъкоплатци, сме допринесли с нещо за красотата и силната метафоричност на картонените протести. Но да оставим студентите на искрените си симпатии към тях.

В сряда протестиращата столица заприлича на тези надпявания, които се организират от десетилетия в Копривщица, Жеравна и на други знакови места в нашата родина. Там се събират ентусиасти, пазещи фолклора и народните ни традиции от всички краища на България и търпеливо чакат да излязат на сцените, за да се изявят. Дълго и с радост са се готвили за това, въпреки оскъдиците на провинциалния живот. Хвала на тези хора. Но тези, които чакаха реда си, за да регистрират своя протест в столицата, не са чак толкова за уважение.

Особено отврати протестът на КНСБ.

Какъв ти протест! Това си беше точно кичозно улично представление със сценаристи, режисьори, сценографи и пр. Платени този път съвсем сигурно от държавния бюджет.

Ще приведа пример с протестиращите, представящи бранша на горските работници. Те носеха  бензинови моторни триони. В хода на протестното шествие ги палеха и форсираха, заради ефекта на плашещите звуци и свистящите режещи вериги. Много овехтял трик от т.нар. екшън филми. Знаменателното тук е, че трионите не бяха професионални, а  малки любителски. Професионалните са тежки и не е удобно да се носят на протестни шествия. Любителските триони бяха нови, личеше си, че са закупени специално за маскарада.Те бяха много и цената им никак не е малка, което е твърдо доказателство, че не са придобити с волни пожертвования на симпатизиращи граждани. Не познавам симпатизиращи на синдикатите, но това може да е само мой проблем. След наричаното синдикален протест кичозно улично представление, закупените с бюджетни пари моторни триони или ще бъдат заведени под инвентарни номера като реквизит, или ще бъдат раздадени като премия на най-усърдните протестиращи. А най-вероятно е да бъдат гушнати от по-дребните синдикални шефове.

Нали не ви изглеждаха  особено сериозни изявленията на  лидера на КНСБ, които той даде пред телевизионните камери, издокаран във  виолетовата си полиестерна  броня. Но той е участник в  спектакъла  и макар изпълнител на главна роля, трябва да се подчинява на вижданията на режисьора, сценариста  и въобще на бутафорията. Която никога не е  била въздействаща. И, освен всичко друго, странно виждане на автора на костюмите –

облякъл е и краля като шут.

Самите шефове на двата най-големи български синдиката, които през тази седмица, вероятно  пак  бутафорно, се разсърдиха един на друг, са казвали, че в частните фирми синдикализмът не може да пробие. Над 85 процента от фирмите и организациите у нас не са държавни и общински. За какъв смислен синдикализъм в държавата ни става дума тогава? С гореописания маскарад КНСБ просто подложи шапка  пред правителството за жалки подаяния, като си мисли, че по този начин ще продължава да заблуждава  хората на наемния труд, че се грижи за техните интереси.

След столичния фестивал на любителските протести в сряда най-бъбривият икономически и финансов анализатор Владимир Каролев написа в една своя статия: „Неслучайно синдикат на английски значи и мафия и профсъюз”.  Написа още:”Синдикализмът е изключително вредно популистко движение, особено в 21 век”. Не, че изявленията на г-н Каролев заслужават пълно доверие, но той отдавна е завоювал правото си  да коментира в централните медии изявите на другите. Така или иначе, протестиращата българска улица, по-точно протестиращата софийска улица, в амбициите си да бъде чута, възкресява праисторическите времена, когато са се зараждали театърът и циркът. Добро или  лошо е това, питайте професор Юлиан Вучков. Това е по неговата тясна специалност, пък и той досега не оставил нито един въпрос без отговор, колкото и шантави  да са и въпросите, и отговорите им. 

Но и толкова оскъдната напоследък човещина проблесна през тази седмица на  софийската площадна сцена.

Припадна изтощен от безкрайните си дежурства край загражденията  полицай.

Медик от протестиращите прескочи барикадата и му даде първа помощ. И нещо нечувано и невиждано, този благороден лекар успя да се скрие от хищните медии, накацали като лешояди около протестите. По-късно в мрежата прочетох коментар на някакъв примат, според когото полицаят е припаднал от нереализираната си  злоба, защото много му се искало да пребива с палката си  околните протестъри,  но  му било забранено.

Един от малките китайски трактористчета, дошли да ме агитират да им стана клиент, ми каза  колко силно съжалява, че на времето много малко не му достигнало, за да се вреди за полицай в София. Ей го на, и лошо да ти стане, дори и врагът ще ти помогне, каза той в опит да се изрази по-купешки.  Негов съученик потвърди, че наистина малко не му достигнало. Дето се казва, няколко букви. Като ученик имал навика да бяга от часовете и пропуснал да научи цялата азбука. Нали схващате колко невярно е твърдението, че в провинцията не разбират метафориката на модерния протест. Най-вероятно не им допада качеството й. А не могат дори и посмъртно да отделят 30 лева за не толкова добро място в зала номер 1 на НДК.

Още от автора: По-далеч от амбразурата, деца

Седмицата, преразказана от Георги Петров (За остатъците от метаболизма на демокрацията)

Седмицата … Не, не се копае с кирка народната свяст,

 Какво стана с кобилата, която умря лани, На ужким и усмихнати като за пред  камера … (всички)