Жен-шен в леха на двора е като Ода на радостта

Китайската билка се смята за панацея и афродизиак, вирее и в планината, и в равнината у нас

Майсторът дърводелец Никола Пингелов от Сопот е наредил истински съкровища върху маса в Стария Пловдив. В няколко буркана се виждат яки корени и коренища, в друг – пясък със семена. Има и кутия с коренови издънки. А над всичко това стои плакат с надпис „Жен-шен“. Утре Пингелов ще се върне у дома, но преди това той разказа пред АгроПловдив как се отглежда чудното растение, около което витаят легенди.

„Не е вярно, че жен-шенът вирее само при надморска височина над 1200 метра.

Говорил съм с наши градинари, които обясняват, че го отглеждат и при кота нула“, започна с разяснение по основния въпрос Пингелов.

Той самият се е ориентирал най-случайно към отглеждането му. Изобщо не може да се нарече фермер, тъй като е насадил растението върху 20 квадрата в двора си в Сопот. Започнал е преди десетина години, когато върху метър на два засял първите семена.

Засял ги, а на следващата година си помислил, че нищо няма да стане с това начинание, защото поникнали само две растения. След още година-две обаче се развили и другите семена. И така в един момент градинката се оформила и се раззеленила с китайската билка. Тогава Пингелов си казал, че щом като жен-шенът иска да расте в двора му, значи само трябва да му помага, пък „да видим какво ще стане“.

Тревистото растение е познато в Китай, Манджурия и Корея от 7000 години. Имало е времена, когато

корените му са стрували по-скъпо от златото.

Причината е в полезността им. Наричат ги панацея, всеизцеляващо средство от природата, което освен това е и доказан афродизиак.

Качествата на женшенския корен майстор Никола изпитал преди няколко години, когато извадил най-добре развитото растение, отрязал зелената част и измил корена. „Всяка сутрин си режех от него колелце с размерите на аспирин и го хапвах. След няколко дни установих, че когато се събуждам сутрин, ми е леко и радостно. А работата, която имах да свърша през деня, не ме затруднява.“ Оттогава жен-шенът се е превърнал в част от началото на деня в семейството на Пингелов.

Растението се отглежда на лехи,

които трябва да се оформят на сенчесто място с максимум 30 процента пряка слънчева светлина.

Първо се засяват семената и това става през октомври-ноември и дори декември, ако есента е топла. Като големина и форма те наподобяват леща. Никола Пингелов обясни, че ги поставя, смесени с пясък и пръст, в чашка от кафе с продупчено дъно ца отцеждане, която пък заравя в земята. През февруари-март те вече са покълнали и тогава се засяват през 4-5 см разстояние в почва с дървени стърготини и листа, като идеята е тя да е отцедлива и да наподобява планинската. Мястото, където ги засява, майсторът нарича плодник.

През първата година жен-шенът израства слабо – 5 до 10 см. След като растенията презимуват, на втората година Пингелов посажда корените им на постоянно място – на високи лехи с междуредие 50-60 см, като разстоянието между коренчетата е 20-30 см. той обогатява почвата с оборски тор и я размесва отново с дървени стърготини.

Грижите през вегетацията

са обичайни – окопаване и редовни поливки, тъй като растението е влаголюбиво.

Жен-шенът започва да плододава на третата година. Сортът, който Никола Пингелов отглежда, дава червени плодчета, събрани в грозд. Появяват се през юни, а септември са готови за беритба. Те са безвкусни – нито сладки, нито солени, не са горчиви, нито са стипчиви. От тях той събира семената, с които разширява градината си. От други производители обаче знае, че плодовете могат да се използват като джибри за варене на ракия. Майсторът обаче досега не ги е използвал по този начин и няма представа каква е на вкус ракията от жен-шен.

Никола Пингелов си спомня, че преди много години е виждал руско изобретение – корен от

жен-шен в бутилка със спирт.

Руснаците твърдели, че тази напитка е най-доброто лекарство, тъй като коренът на полезното растение облагородявал алкохола с прекрасните си качества.

Корените на жен-шена стават годни за използване едва на шестата година. Някои от тях наподобяват човешка фигура и в Китай точно те са най-ценени. В превод от китайски „жен-шен“ означава „човек-корен“.

В Китай от листата на жен-шена правят силен чай, който също се смята за еликсир.

Никола Пингелов продава корените (те се съхраняват в спирт или в силко концентриран захарен сироп) според големината и формата, от 25 лева нагоре. Бунканче с 50 семена пък струва 25 лева. Коренче, получено от едногодишно растение и готово за засаждане, е 4 лева.