24 ноември: Полет LZ101 приключва с бесен удар в Карпатите, 82-ма умират

Днес се навършват 47 г. от българската авиокатастрофа, взела най-много жертви. На борда на самолета, излетял от Братислава, се намирала оперната прима Катя Попова

На днешния ден, 24 ноември, преди 47 години България изтръпва. На мръкване траурна новина прелита от Братислава дотук – полет  LZ101 не е достигнал крайната си точка Прага. Самолетът Ил-18Б се е разбил в покрайнините на Братислава. Всичките 82-ма пътници, в това число и екипажа, са мъртви. Самолетът още гори. Няма никаква надежда.

Сред 74-те пасажери от 12 държави били оперна прима Катя Попова,

посланикът на България в Източна Германия о. з. ген. Иван Бъчваров и известният хондураски писател и публицист Рамон Амая Амадор.

Екипажът бил опитен, с хиляди часове нальот зад гърба си. В състава му са влизали пет летци и три стюардеси, които са били ръководени от командир Любомир Тодоров Антонов.

Ил-18Б е излетял от Будапеща малко преди 12 часа на обед с направление Прага. Междувременно обаче метеорологичните условия над чешката столица се влошили и самолетът принудително кацнал на резервното летище на Братислава – „Иванка“.

В 15:30 часа пристигнала информацията, че над Прага небето се е разчистило и летището вече приема самолети.

Командир Антонов се приготвил за излитане.

Летищният метеоролог го уведомил, че го очаква средна до силна турбуленция над Малките Карпати, както наричали хълмовете на северозапад от Братислава.

 

В 16:20:30 ч. Антонов получил разрешение да рулира и след излитане да завие надясно към радиофар Нитра и оттам до над Бърно на път за Прага на височина 5100 m.

Междувременно от летището излетял Ил-14 на Чехословашките аеролинии. И това се оказало проблем, тъй като този самолет бил по-бавен от нашия. За да не се ударят, на нашите пилоти им било наредено да не надвишават височина от 300 метра до по-нататъшно нареждане.

Самолетът излетял в почти пълна тъмнина. От кулата за наблюдение на полетите отбелязали в дневника, че излитането е нормално. Веднага след това командир Антонов получил нареждане да завие надясно и да се свърже с ръководителя на полети „подход“. Но, преди командирът да успее да направи връзката,

Ил-18Б се озовал точно срещу силуета на Малките Карпати.

Това се случило около две минути след излитането, на 8 км от летището в местността Сакракопец в полите на Малките Карпати, недалеч от братиславския район Рача. Местността на сблъсъка е 288 m (945  фута) над равнището на летателното поле.

Самолетът се ударил челно в заснежения терен при скорост от около 500 км/ч (250 възела) и в двигателен режим пълна мощност. За 20 секунди се разпаднал. Докато фучал и се разпилявал, той прорязал просека с дължина 562 м и широчина между 30 м и 10 м, като основните останки са били открити на 265-ия метър. Избухнал яростен пожар, който догорял бързо, защото останките и горивото са били разпръснати върху голяма площ. Парадоксът е, че дежурните от контрола на полетите на летище „Иванка“ нищо не видели на таблото за разлика от жителите от покрайнините на града.

Час и половина братиславските спасителни служби не успели да стигнат до мястото

на трагедията – едно, заради лошото време и друго, заради получената информация, че на борда на самолета имало радиоактивен изотоп. И наистина, самолетът бил натоварен с два стоманено-оловни съда с йод-131 за медицински цели. Този изотоп бил напълно безопасен и пренасянето му с пътнически самолети било разрешено според международното право.

Три дни курсанти, полиция и служители на Държавна сигурност на Чехословакия претърсвали терена, който междувременно бил засипан с половин метър сняг. Били открити останките на 74 души, които били извозени за идентифициране в Братислава. Предположението на следствието било, че смъртта на всички е била почти моментална, а за някои мъчителна, защото били обхванати от пламъците.

Още на следващия ден от България пристигнала с два чартърни полета комисия, начело с председателя на Държавната контролна комисия и член на Централния комитет на БКП Нинко Стефанов, зам.-министърът на отбраната ген. Август Кабакчиев, авиационни ръководители и експерти, хора на Държавна сигурност, следователи, патолози и други. От българска страна било поискано ние да оглавим разследването, но Чехословакия отказала, позовавайки се на факта, че страната ни не е подписала клауза от международното право, която да ни даде тази възможност.

Разследването е било извършено при силно влошени отношения между двете страни.

Българската страна смятала, че ръководителите на полети в кулата и сектор „подход“ са пренебрегнали задълженията си като са разрешили на по-бавен самолет (ИЛ-14) да излети преди по-бързия Ил-18, като са задали опасна височина на LZ101 и като не са следвали трасето му на радар.

Чехословашката страна се защитила, че българският екипаж не е владеел достатъчно добър английски, поради което не е предприел завой след излитане, според нарежданията. Чехословашките следователи дори разпространили слухове, че екипажът на LZ101 е консумирал алкохол, чакайки в Братислава. Патологът д-р Пейчев веднага провел изследване върху тъкани от командира и втория пилот, а резултатите доказали, че те са били абсолютно трезви.

В крайна сметка окончателният доклад на разследването завършил със

становището, че българският екипаж не е дооценил теренните и метеорологични условия,

което е последвано от самолетоводене, неподобаващо на тези условия.

България преживява тежко тази изключителна драма. Телата на българските жертви са били тържествено репатрирани и погребани в София, под звука на сирени за двуминутен покой из цялата страна.

Поетът Павел Матев написва прощалния стих „Ти сън ли си?“ в памет на Катя Попова, а Лили Иванова го превръща в една най-великите български песни.

Още една трагедия настъпва малко по-късно. Един от българските разследващи,

съдия-следователят от Върховния съд Недю Ганчев, се самоубил

към края на разследването. Малко преди това е заявил пред близки: „…не мога да направя това, което искат“. Така в България плъзват слухове, че катастрофата може да е инсценирана по намеци на Тодор Живков за елиминиране на ген. Бъчваров. Те са съживени е след падането на Живков. Така и не се намират доказателства в подкрепа на хипотезата.

На мястото на катастрофата край Братислава днес има дървен кръст, заобиколен от 82 брези, колкото е бил броят на жертвите.