27 ноември: Нобел завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди

На 27 ноември 1895 г. големият шведски учен Алфред Нобел написва своето завещание, в което се разпорежда неговото огромно състояние да отиде за учредяване на най-известните и престижни награди в света – Нобеловите.

Алфред Нобел е роден на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на инженери. Нобел е химик, инженер и изобретател. През 1894 г. придобива металургичния концерн Бофорс и го прави най-големия производител на въоръжение за армията. По време на своя живот Нобел натрупва внушително състояние. По-голямата част от дохода си получава от 355-те си изобретения, сред които най-известното е динамита.

През 1888 г. Алфред Нобел вижда във френски вестник собствения си некролог под името „Търговецът на смърт е мъртъв“, публикуван по репортерска грешка. Статията заставя Нобел да се замисли над това, как ще го запомни човечеството. След това той решава да измени завещанието си. На 27 ноември 1895 г. той го променя, като оставя цялото си несметно богатство за учредяване на Нобеловите награди.
На 10 декември 1896 г., Алфред Нобел умира във вилата си в Сан Ремо, Италия от кръвоизлив в мозъка.

Завещанието на Алфред Нобел, съставено от него на 27 ноември 1895 г., е огласено през януари 1897 г. В него е записано: „Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин средства, да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, които ежегодно ще ги разпределя под формата на награди на тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството… Указаните проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част – на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга – на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета – на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта – на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета – на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси… Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взима под внимание националността на кандидатите.”

Завещанието отначало е възприето скептично. Едва на 26 април 1897 г. то е утвърдено от Стортинга на Норвегия. Изпълнителите на волята на Нобел, секретаря Рагнар Сулман и адвоката Рудолф Лилеквист, организират Нобелов фонд, който да се грижи за изпълнението на волята му и организира наградите.

Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на наградата за мир става Норвежкият Нобелов комитет, чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии.
На 7 юни 1897 г. Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината. На 9 юни дъщата година Шведската академия получава правото да връчва наградата за литература, на 11 юни Кралската шведска академия на науките е призната за отговорна за връчването на наградите за физика и химия.

На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловия фонд, с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди. В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал Оскар II.

През 1905 г. Шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.