Растителна защита през ноември – декември

ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/

Фенологично развитие от “втори -трети лист” до “начало на братене”. Прагът на икономическа вредност от поникване до братене е 3 броя/кв.м. Неприятелят напада пшеницата, ечемика и някои плевелни житни култури. Бръмбарите снасят яйцата си на дълбочина до 5 см., като предпочитат заплевелени с пирей места. Ларвите правят дълбоки ходове в почвата близо до растенията. Хранят се нощем, като нагризват кълновете, сдъвкват листата и изсмукват сока, като оставят неповредена само нерватурата. Такива листа придобиват кафяв цвят и приличат на “дреб от кълчища”. При мека зима неприятеля продължава да се храни и под снежната покривка. От извършените обследвания до момента са констатирани единични повреди на площи с монокултурно отглеждане. Химичната борба срещу ларвите е най -ефикасна когато се провежда през есента. Да се подбират с предимство инсектициди от групата на фосфорорганичните средства и карбаматните ПРЗ, осигуряващи по-дълго последействие. Разрешените пиретроидни средства не са подходящи на този етап от вегетацията и не осигуряват нужната защита на силно чувствителната фенофаза на културата. Напомняме на производителите, разходите и загубите от вредителя могат напълно да се избегнат с прилагането на редовен сеитбооборот. При невъзможност да се спази сеитбооборот се препоръчва по-късна сеитба и използването на обеззаразени семена със: КРАЙЦЕР 350 ФС 100мл+200мл вода на 100 кг семе

Обикновена полевка

Прагът на икономическа вредност е 2 активни колонии на дка. Фитосанитарното състояние на засетите площи – пшеница и ечемик, е добро. Валежите подобриха влагозапасеността в горния почвен слой, което е от важно значение за равномерното поникване на по-късно засетит посеви. Не е регистрирано намножаване на икономически важни болести и неприятели над ПИВ. От извършените обследвания до момента за нападение от обикновената полевка констатирахме плътност под и до ПИВ- 0-2 активни колонии/дка при повторки и 1-2 активни колонии/дка след окопен предшественик – царевица и слънчоглед.

Висока остава плътността от полевката в старите люцернови площи на областта. Очаква се късно увеличение на плътността и навлизане на неприятеля във вътрешността на посевите след приключване на активната вегетация в люцерновите площи.

Житни мухи

Праг на икономическа вредност: 3бр. възрастни на кв.м; Развитие на неприятеля начало на вредна дейност в посевите 19.10 В посеви с по-ранна сеитба е регистрирано начало на вредна дейност от ларвите на житните мухи. От извършените обследвания до момента не са отчетени нападения с икономическо значение и плътност над ПИВ. Преобладаващи видове за областта са Житна стъблена, Житна тревна и Шведска муха Излюпената ларва се вгризва в основата на централния лист на младите растения и го прегризва. Той пожълтява, изсъхва и се усуква. На този фон на повреда, останалата листна маса остава зелена. Най-опасна е повредата от есенното поколение, по поникващите житни посеви. Третирането трябва да е насочено срещу възрастното, преди масово яйцеснасяне. Химична борба да се прилага само при достигнат праг на вредност. Регистрирани ПРЗ: АКТАРА 25 ВГ-10г/дка, МОСПИЛАН 20СП-15г/ дка, НУРЕЛЕ Д – 75мл/дка,

БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ

Запазва се тенденция от последните години за постоянно нарастване на площите, заплевелени

с житни плевели див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс и видове плевели устойчиви на 2,4-Д – синап, лепка, овчарска торбичка, подрумче, полска ралица, лайка и др. Основни причини за това са: -подценяване на борбата с плевелите и неправилен избор на хербицид – некачествени агротехнически и растителнозащитни мероприятия.

Борбата с житните плевели трябва да се извършва през есента, защото есенното внасяне на противожитни хербициди при пшеницата и ечемика има редица предимства: * Посевът се освобождава рано от конкуренцията на плевелите; * По-ефикасно е – плевелите са в ранна фаза от развитието си и са по-чувствителни на хербициди; * Спестява време и се освобождава техника за извършване на пролетните мероприятия.

За оптимален ефект от противожитните хербициди са необходими следните условия: * Равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина и задължително валиране за създаване на стабилно семенно легло; * Да се знае видовия състав на плевелите в съответната площ, за да се избере най-подходящият хербицид; * Третиране в ранни фази от развитието на плевелите – до начало на братене.

При прилагане на хербициди през есента след поникване е необходимо: – културите да са развили най-малко три листа; дневната температура на въздуха да не е по-ниска от 9-10°С; нощната да не пада под 0°С; житните плевели да са възможно в най-ранна фаза до 4-5 лист. Внимание! Внасянето на хлортолурон и изопротурон трябва да става основно на есен. Пролетното третиране е свързано с риск плевелите да преминат фазите 3-4 лист, в която са най-чувствителни. Върху не добре презимували и изтеглени посеви пролетното внасяне на хлортолурон и изопротурон крие голям риск от повреди върху културата. При прилагане на хербициди е необходимо: – Да се извърши правилна прогноза на видовият състав на плевелите; – Точно дозиране, според регистрираната доза на декар и равномерното изпръскване; – Да не се застъпват ивици; -Да се работи в тихо време без вятър.

ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ

РАПИЦА

Обикновена полевка

Рапицата е много чувствителна в началните фази от развитието си след поникване до нарастване на листната маса и оформяне на силна розетка. Плътността от обикновената полевка към датата на наблюдение е под пределния праг на вредност. Очакванията с напредване на вегетацията и масово развитие на късно засетите площи плътността да расте.

Рапична листна оса /Athalia colibri/

Прагът на икономическа вредност през есента – 2-3 броя на кв.м – лъжегъсеници. Неприятелят развива три поколения годишно. Вредоносно за рапицата е третото поколение.

Ларвите изгризват ямички по долната страна на листата, по-късно правят периферни нагризвания по петурата и остава само централния нерв. След поникване на културата е важно да се извърши обследване на посевите. При установяване на първите лъжегъсеници и достигнат праг на вредност е необходима химична борба.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephala/

Прагът на икономическа вредност е 2 броя възрастни на кв. м. във фенофаза “поникване” и 4 броя във фенофаза „разтворен 3-9-ти лист“. Началото на вредна дейност при този непреятел е регистрирана в посевите на 9 октомври. Възрастното вреди като нагризва малки отвори по листата, стъблата и листните дръжки. При масово нападение още при поникването на рапицата може да предизвика пълно компрометиране на посева. Плътността от рапичната листна оса и рапичната бълха към датата на наблюдение е до и над прага на икономическа вредност.

Сухо стъблено гниене (фомоза)

Болестта се проявява под няколко форми: * По младите растения първите симптоми на болестта се появяват от поникване до фенофаза 6-ти лист. Характерен признак на заболяването е наличието сивкави петна, покрити с черни точки върху засегнатите части. * По израсналите вече растения фомозата нанася повреда по кореновата шийка, която некротира и се напуква. По стъблата се развиват кафяви засъхнали ивици, които могат да доведат до отмиране на растенията през зимата или пролетта. След поникване на културата да се извършат обследвания на посевите.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Чеснова муха /Suillia lurida/

Във фенофаза “втори-трети лист” на културата да се извършат 2-3 последователни пръскания през 8-10 дни. Към работният разтвор да се прибавя прилепител. Важно условие за качественото опръскване е доброто навлажняване на почвената повърхност. Да се работи в топли и тихи дни, когато мухата лети активно. Да се избират площи, които са включени в рамките на 2-3 годишно сеитбообращение, като се избягват тежките преовлажнени почви и се използва здрав посадъчен материал.

Торенето на чесновите посеви да става само с минерални торове. Не се препоръчва внасянето на оборски тор, който стимулира намножаването на неприятеля.